Брад Мелцър
Петият убиец (40)

Глава 39

Маршъл не отиде на главния вход.

Главният вход означаваше охранител, което означаваше да бъдеш видян, което означаваше да бъдеш запомнен. И най-лошото от всичко, ако охранителят се обадеше по телефона, щяха да разберат, че идва.

Вместо това, докато слънцето се оттегляше от небето, Маршъл заобиколи с джипа откъм гърба на Военния медицински център „Уолтър Рийд“. Повечето хора бяха чували за „Уолтър Рийд“ заради болницата му. Малцина като Бийчър знаеха, че тук се помещава медицински музей. Но онова, което повечето хора забравяха, беше, че подобно на всяко военно съоръжение с такива размери, в „Уолтър Рийд“ имаше и казарми и апартаменти. Тук живееха войници. И правеха боклук. И имаха нужда боклукът да бъде почистван от частна фирма, чиито служители, както се прави в армията, влизаха и излизаха през сервизния вход отзад. Там нямаше охранител, само порта с добре скрита клавиатура. Понякога дори генералите искат да идват и да си отиват незабелязано.

Всичко това не бе ново за Маршъл. Беше идвал тук преди две седмици, точно на същото място — бе стоял отвън пред металната врата и бе оглеждал клавиатурата.

Електрически порти като тези се задействат с радиовълни, обикновено с честота между 300 и 433 мегахерца. Но за да влезеш, не трябваше да засечеш някаква свръхсекретна честота. Необходим ти беше само достъп до матовата метална кутия под клавиатурата.

За щастие, Маршъл умееше да се справя с ключалки. Не по-зле от всеки друг. Само с помощта на две тънки метални парченца, мъничката ключалка се превъртя и кутията се отвори, разкривайки табло. Тук вече можеше да се действа като с ключ за осветление. Когато го включиш, малък метален лост се спуска и свързва два проводника. Когато връзката се осъществи, електричеството започва да тече.

Тук не беше по-различно. Маршъл допря парче жичка, по-тънка от кламер, до два метални винта на таблото. Токът потече, металната порта се разтърси и се плъзна встрани.

Също като преди две седмици.

Маршъл пристъпи навътре без дори да се опита да се крие. Това беше почти празно военно съоръжение. Колко трудно би било да се открие бледосин „Мустанг“ от 1966 г.?