Метаданни
Данни
- Серия
- Вътрешен кръг (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Fifth Assassin, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Гриша Атанасов, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,6 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Интернет
- Разпознаване, корекция и форматиране
- VeGan(2022)
Издание:
Автор: Брад Мелцър
Заглавие: Петият убиец
Преводач: Гриша Атанасов
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Сиела Норма АД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2016
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: Алианс Принт
Излязла от печат: юни 2016
Отговорен редактор: Мирослав Александров
Редактор: Надя Златкова
Художник: Живко Петров
Коректор: Нора Величкова
ISBN: 978-954-28-2080-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8048
История
- —Добавяне
Глава 21
Наши дни
Болница „Света Елизабет“
Вашингтон, окръг Колумбия
— Заповядай, Нико. Добре дошъл у дома — обяви медицинският брат Рупърт и бутна тежката дървена врата към новата стая на Нико, която не беше много по-различна от стандартна стая в общежитие на колеж, чак до казионните мебели и дебелите бетонни стени.
Когато влезе, Нико забеляза, че вместо дръжка, имаше метална топка, която се завърта, като в болнична стая. Но, за разлика от болничните стаи, до ключалката се виждаше малък метален превключвател. Нико знаеше какво е това. Ако сестрата завъртеше превключвателя, вместо да се отваря навътре, вратата щеше да се отваря навън и така пациентът нямаше да може да се барикадира.
— Закачили са календара ти — посочи му мъртвата Първата дама и Нико се обърна към единствения предмет на иначе голите стени — неговия календар на „Вашингтон Редскинс“, който вече висеше над нощното му шкафче, точно като в старата му стая.
— Ключовете за осветлението също са нови — добави мъртвата Първа дама.
Разбира се, Нико беше забелязал. В старата сграда пациентите изправяха кламери, забиваха ги в ключа за лампата и използваха получилия се нагревател, за да си палят цигарите. Но сега ключът в стаята на Нико беше покрит с изпъкнал порцеланов предпазител, който прилепваше плътно и не позволяваше да се пъхне нищо вътре.
— Това е обезопасяване за наистина големи деца — пошегува се Рупърт. — Е, как ти се струва? Дали твоята необуздана радост ще те накара да спреш да бъдеш такъв трън в задника ми?
— Къде ми е книгата? — измърмори Нико. — Донесли са ми календара, но къде ми е книгата?
— Не знам. Провери в скрина… или в някое чекмедже.
Нико бавно отвори чекмеджето на нощното си шкафче и видя Библията си, червената си стъклена броеница и още няколко дрънкулки от чекмеджетата в старата му стая. Но не и…
— Книгата ми не е тук — настоя Нико.
Преди Рупърт да успее да възрази, вратата зад тях се отвори.
— Само проверявам, за да се уверя, че всички са… — д-р Гослинг хвърли поглед към своя пациент звезда и забеляза притеснения му израз. — Нико, какво не е наред?
— Не са ми изпратили книгата — изръмжа Нико.
— Сигурен съм, че са я изпратили. Ще я намерим — настоя Рупърт, който трескаво дърпаше чекмеджетата на скрина.
— Тази тук ли? — извика д-р Гослинг като посегна над завинтения за стената гардероб и извади една книга.
— Ето я! — каза Нико. — Моята книга.
— Откъде се взе? — попита Рупърт.
— Беше тук. Върху гардероба — отвърна д-р Гослинг, а вратовръзката му с Кинг Конг само се залюля леко.
— А-аз сигурно съм я пропуснал — оправда се Рупърт.
— И аз не я видях там — заяви Нико докато Рупърт оглеждаше върху гардероба. Както Рупърт знаеше, Нико никога не пропускаше нищо.
— Дали не може вече да го заведеш до ЦТУ? — каза д-р Гослинг, като имаше предвид центъра за терапия на долния етаж.
— Да… тъкмо това си мислех — каза Рупърт и посочи на Нико към коридора.
На няколко крачки зад свръхгабаритния санитар, Нико вече прелистваше страниците на книгата с кожена подвързия и златен надпис на корицата. Беше стара книга, роман, наречен „Поглед назад“[1]. Спря на страница 122, където беше разделителят му.
— Хайде, Нико, чакат те — викна му Рупърт.
Нико остана безмълвен, с наведена глава. Вече беше потънал в книгата, която крепеше в лявата си ръка. С дясната извади импровизирания си разделител: чисто нова карта за игра.
Мъртвата Първа дама се усмихна, когато го видя.
— Следвам те — каза Нико и потърка с пръст десетката пика, знаейки, че след пиките идват карите.