Метаданни
Данни
- Серия
- Вътрешен кръг (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Fifth Assassin, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Гриша Атанасов, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,6 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Интернет
- Разпознаване, корекция и форматиране
- VeGan(2022)
Издание:
Автор: Брад Мелцър
Заглавие: Петият убиец
Преводач: Гриша Атанасов
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Сиела Норма АД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2016
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: Алианс Принт
Излязла от печат: юни 2016
Отговорен редактор: Мирослав Александров
Редактор: Надя Златкова
Художник: Живко Петров
Коректор: Нора Величкова
ISBN: 978-954-28-2080-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8048
История
- —Добавяне
Глава 7
— Бийчър, нищо не разбирам — казва Тот.
— Колодата карти — продължавам. — Няма го асото пика. Той е носил тесте карти, от което липсва една карта! — Добре, освен ако не се борим с Ридлър[1], това трябва ли да означава нещо?
— Огледай се…! — казвам и соча от шпионката до летвата в поставката за чадъри. — Този човек…
— Искаш да кажеш, Маршъл.
— Не знаем дали е Маршъл. Но който и да е, той е пресъздал педантично всяка най-малка подробност от покушението срещу Ейбрахам Линкълн, което, нека да е ясно, успява само защото Джон Уилкс Бут е бил допуснат в сградата, след като е показал някаква тайнствена отдавна изгубена карта. А сега се оказва, че онзи тип, когото търсим, носи не друго, а отдавна изгубени карти.
— Може ли само да отбележа — прекъсва ме Хейдън, който все още се опитва да схване, — че дори ако това е историческата карта, за която говориш, на кого би могъл да я даде? Църквата беше заключена снощи. Тук нямаше никого.
— Ами тази сутрин? — питам. — Може да я е оставил за някого. Ти ли влезе първи?
— Винаги съм първи. И както ти казах, когато ми се обадиха снощи, уведомих всички служители и ги помолих днес да си останат вкъщи.
— Ами човекът с листа за подписи на входа? — питам.
— Моля? — казва Хейдън.
— Когато влязохме… Мъжът с евтиния костюм — обяснява Тот, хванал химикалката, която онзи му даде. — Каза ми, че трябва да се подпишем.
— Мислех, че е… — Хейдън млъква. — Чакайте. Не е ли детектив?
Ризата ми залепва на гърдите.
— Казаха, че всички детективи са на обяд — уточнявам.
Тот поглежда надолу към химикалката. Не съм сигурен в какво се е втренчил. Аз може да познавам историята на Линкълн, но той се занимава с тези неща много по-дълго от мен. С някакво предчувствие развинтва химикалката, толкова бързо, колкото може. Предната част съдържа тънък метален пълнител. Но в задната половина… има червена жичка, свързана с още по-малък предавател. Микрофон. През цялото време сме държали микрофон.
Тот ме поглежда.
Затичвам се с все сили, профучавам обратно по пътеката на църквата към канцелариите на служителите отзад. Който и да е този тип, не може да е стигнал далече.