Брад Мелцър
Петият убиец (75)

Глава 74

— Пастор Фрик, там ли сте? — извика Тот и почука кратко по вратата на болничната стая.

Никой не отговори. Тот отвори вратата и надникна вътре.

Болничната стая не беше по-различна от всяка друга болнична стая, но Тот видя — нямаше светлини… нямаше цветя… нищо написано на изтриващото се табло. Дори леглото беше перфектно оправено. Който и да бе лежал тук, отдавна си беше отишъл.

— Вие от църквата ли сте? — извика женски глас.

Тот се обърна и проследи гласа по коридора, до медицинска сестра със златен кръст на врата, която буташе количка с монитор за кръвно налягане.

— Ако търсите пастор Фрик, изписаха го.

— Изписаха го?

— Прекрасна новина, нали? Всъщност… — тя посочи към асансьорите. Ако побързате, току-що го закараха с количка към партера. Каза, че първо ще се отбие в параклиса да каже довиждане на капелана.

— Знаете ли, дали ще си тръгне за вкъщи след това? — попита Тот, все още решен да разпита пастора за вчерашното нападение.

— Нямам представа. Но ако искате, попитайте капелан Стаутън.

— Само ако мислите, че няма да я притесня.

— Не ставайте глупав. Тя обича всички. Дори и президентът беше впечатлен, когато беше тук.

Тот замръзна при тези думи.

— Какво казахте току-що?

— Президентът. Президентът Уолъс.

По дяволите.

— Президентът Уолъс е бил в тази болница?

— Не помните ли? Когато му извадиха жлъчката.

— И се е срещнал с вашия капелан?

— Дори прочете молитва с нея, преди да го поставят под упойка. Защо? Дали не е…? — сестрата спря и се вгледа в Тот. — Всичко наред ли е?

— Не, само че… — Тот се завъртя и забърза с накуцване към асансьорите. — На кой етаж казахте, че е кабинетът на капелана?