Метаданни
Данни
- Серия
- Вътрешен кръг (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Fifth Assassin, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Гриша Атанасов, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,6 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Интернет
- Разпознаване, корекция и форматиране
- VeGan(2022)
Издание:
Автор: Брад Мелцър
Заглавие: Петият убиец
Преводач: Гриша Атанасов
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Сиела Норма АД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2016
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: Алианс Принт
Излязла от печат: юни 2016
Отговорен редактор: Мирослав Александров
Редактор: Надя Златкова
Художник: Живко Петров
Коректор: Нора Величкова
ISBN: 978-954-28-2080-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8048
История
- —Добавяне
Глава 72
— Къде е тя? — пита Нико.
Не отговарям. Заобикаляме сградата по пътеката за пешеходци с пейки покрай нея, която води към покрития със сняг парк. Когато излязохме от фоайето, охранителят при рентгена ни наблюдаваше, но тук, с изключение на патрула край металната ограда в далечината, сме наистина в уединение. Няколко други пациенти са излезли на сутрешна разходка. Нико почти не ги забелязва.
— Кажи ми къде е тя — настоява, привел рамене напред. Без яке определено му е студено. Но не това е причината да изглежда толкова притеснен.
Последния път, когато бях тук — когато той започна да говори за нея — Нико избухна в сълзи.
— Трябва да говоря с нея! — изсъсква, като се обръща, за да застане лице в лице с мен, притиснал кожената книга до гърдите си. Не трепвам. И двамата знаем кой командва.
— Тя също иска да говори с теб — успокоявам го, а той оглежда парка, пътеката, всяка пейка наоколо. Всичките са празни. Проверява снега за стъпки. Няма. Той не е доволен. Независимо дали му харесва, или не, има нужда от мен.
— Нико, ако искаш да я видиш, ще трябва да ми кажеш онова, което знаеш.
— За баща ти? Не съм познавал баща ти.
— А за Маршъл?
Най-малко на петдесет метра пред нас пътеката свършва при празна пейка под черница с болнав вид, подпряна с няколко дървени кола. Както и преди, Нико оглежда снега за стъпки. Няма начин някой да може да вижда толкова надалеч.
Очите му се присвиват. Прегръща книгата си още по-силно.
— Виждам те, Клементин — прошепва.
— Нико, чакай…!
Но той вече е тръгнал.
— Клеми! — извиквам.
Тя подава глава иззад дървото, разбрала, че той идва.
Пред мен Нико е достатъчно съобразителен, за да не тича. Забелязал е охранителя в далечината, който е най-малко на едно футболно игрище разстояние. Аз бързам след него.
Клементин излиза иззад черницата и застава пред него.
Когато Нико успява най-после да я види добре, той се заковава на място. Устата му зяпва, а кожената книга се изплъзва от ръцете му и се приземява в снега с мокро тупване.
— Защо носиш перука? — пита той.
— За да не я познае някой — казвам, вдигам книгата и му я подавам.
Нико не я взема. Не поглежда към мен, не ми обръща внимание.
— Вярно ли е? — пита, все още вгледан в Клементин. — Или Бенджамин лъже?
— Вярно е. Така е — потвърждава Клементин и гласът й е изненадващо мек и успокояващ, сякаш се тревожи за него. Не знам защо съм толкова шокиран. Той все пак й е баща.
— Ето, май си замръзнал. Вземи това — добавя тя, сватя черния си вълнен шал и го подава на Нико.
Той не го взима и Клементин пристъпва още по-близо и го загръща около врата му. Връщам му книгата, като я пъхвам под мишницата му. За миг Нико просто остава неподвижен, загледан с недоумение в дъщеря си, сякаш иска да разчете израза на лицето й или я чака да каже нещо.
— Значи ти си избраникът? — изтърсва накрая.
— Моля? — пита тя.
— Избраникът. Онзи, който… Ти си, нали?
— Н-не съм сигурна, че разбирам — казва тя, явно объркана. — Онзи, който какво?
— Онзи, който ми изпрати това — казва той и вдига кожената книга. — Който ми изпрати съобщенията.
Клементин отстъпва половин стъпка назад. Баща й прави половин крачка напред.
— Кажи ми, Клементин — изрича Нико. — Ти ли си Рицаря?