Метаданни
Данни
- Серия
- Вътрешен кръг (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Fifth Assassin, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Гриша Атанасов, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,6 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Интернет
- Разпознаване, корекция и форматиране
- VeGan(2022)
Издание:
Автор: Брад Мелцър
Заглавие: Петият убиец
Преводач: Гриша Атанасов
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Сиела Норма АД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2016
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: Алианс Принт
Излязла от печат: юни 2016
Отговорен редактор: Мирослав Александров
Редактор: Надя Златкова
Художник: Живко Петров
Коректор: Нора Величкова
ISBN: 978-954-28-2080-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8048
История
- —Добавяне
Глава 60
— Маршъл. Помниш ли го? — пита Клементин по-бодро, стиснала перуката си.
— Разбира се, че го помня — отговарям отпаднало. — Маршъл ми беше приятел.
— Така ли? Забравила съм — признава тя, но все още не си слага перуката. — Според д-р Йо, бащата на Маршъл също е бил първи екипаж, преди да се окаже в инвалидна количка. Тогава са били млади, още преди да се роди някой от нас…
— Клементин, кога видя Маршъл за последен път?
— Не знам, той кога се премести? Мисля, че бях… може би на тринадесет или на четиринадесет?
— И не си го виждала оттогава?
— Къде бих могла да го видя?
— А да си говорила с него? Говори ли с него?
— Бийчър, добре ли си?
— Моля те, просто отговори на въпроса.
— Държиш се като…
— Просто отговори на въпроса, Клементин! Говорила ли си с Маршъл, или не!?
Очите Клементин се разширяват, после бързо се свиват и тя започва да примигва, сякаш търси информация от мен.
— Вече си говорил с него, нали? — избъбря. — Знаеш нещо за Маршъл.
— Аз не…
— Знаеш, Бийчър. Виждам, че знаеш. Когато лъжеш, лявата ти вежда се повдига.
— Клементин, едва го зърнах…
— Я чакай. Видял си го!? Нали ти казах! Знаех си! — хвърля се към мен и ме сграбчва за ризата, сякаш смята да ме нападне. — Какво ти каза той!? Трябва да ми кажеш!
— Полудя ли? Пусни ме!
— Кажи ми какво каза той, Бийчър!
— Казах ти, пусни ме!
— Тогава ми кажи какво, по дяволите, се случва! — настоява тя и дръпва по-силно ризата ми, все още стиснала и перуката. Толкова близо е до носа ми, че усещам мирис на мокра козина. — Кажи ми какво каза Маршъл за Нико!
Дръпвам се назад, объркан. Нико? Това няма нищо общо с Нико. Преди да кажа и дума, очите й се изпълват със сълзи, а раменете й се отпускат.
— Казах ти всичко, което научих за баща ти — продължава тя и стиска зъби, без да си позволи да се разплаче. — Как можеш да не ми кажеш какво знаеш за моя?
— Не знам нищо, Клеми. Кълна се.
— Но си видял Маршъл, нали? Говори ли с него?
— Да, но не сме говорили за Нико. Той няма нищо общо с Нико. Нито с първите екипажи.
Тя поглежда наляво, после надясно, загубила ума и дума. Никога не съм я виждал толкова разтърсена. Всъщност, никога не съм я виждал разтърсена.
Докосва ухото си с трепереща ръка и намества зад него въображаем кичур. В такова състояние е, че постъпва чисто инстинктивно.
— Щом не е било за Нико, тогава защо си говорил с Маршъл?
— Защото се опитваме да разберем дали… звучи налудничаво, когато го кажа на глас.
— Баща ми е затворен в психиатрична клиника и се опита да застреля президента. Свикнала съм с луди. Просто го кажи, Бийчър.
— Опитвам се да разбера дали Маршъл е убил някого като се с правил на Джон Уилкс Бут. Ето. Това достатъчно шантаво ли е за теб?
Клементин се отдръпва на две крачки от мен, притиснала перуката до гърдите си.
— Какво каза току-що?
— Знам. Но ако сме прави за това, което се случва, не е само Бут. Има го и Чарлз Гито̀, който…
— Трябва да тръгвам — заявява Клементин, напипва етикета от вътрешната страна на перуката си и я намества обратно на главата си.
— Какво? Къде отиваш?
— Трябва да тръгвам, Бийчър — намества с потупване русите си къдрици тя. Дори и с коса, изглежда по-бледа, отколкото някога съм я виждал.
— Клементин, моля те… Какво не ми казваш?
— Онова, което каза — за Бут… и Гито̀. Вярно ли е? Маршъл имитира някогашните убийци?
— Нямам представа. Може да е Маршъл. Моля се да не е той. Но знаем, че умират пастори, а онзи, който го прави, копира някогашните убийци на президенти.
— Не, Бийчър. Не е така.
— За какво говориш?
Тя покрива очите си е ръка.
— О, боже, случва се отново!
— Какво се случва отново?
— Трябва да ме изслушаш, Бийчър. Моля те — умолява тя, явно ужасена. — Когато говорих с д-р Йо, той ми каза. Имало е още някой. Някой, който е правил това, който е копирал Джон Уилкс Бут… и Гито̀… и всички останали. Направил го е преди години. А сега, този убиец, когото търсите… Той не просто копира оригиналните убийци — тя се задъхва, едва успява да изрече думите. — Убиецът копира баща ми. Той копира Нико.