Метаданни
Данни
- Серия
- Вътрешен кръг (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Fifth Assassin, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Гриша Атанасов, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,6 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Интернет
- Разпознаване, корекция и форматиране
- VeGan(2022)
Издание:
Автор: Брад Мелцър
Заглавие: Петият убиец
Преводач: Гриша Атанасов
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Сиела Норма АД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2016
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: Алианс Принт
Излязла от печат: юни 2016
Отговорен редактор: Мирослав Александров
Редактор: Надя Златкова
Художник: Живко Петров
Коректор: Нора Величкова
ISBN: 978-954-28-2080-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8048
История
- —Добавяне
Глава 59
Разкажи ми за тази карта — настоя Тот, грабна избелялото асо пика и се вгледа в познатия надвесен орел върху него.
Картата беше тежка и плътна, изработена от слоест картон, вероятно от хартия от парцали. — Защо е толкова важна?
— Забрави картата за момент — помоли го Диаманта, взе я внимателно от ръцете на Тот и я постави на реставраторската маса, застлана с тънка японска хартия, която се използваше за поправка на изящни произведения на изкуството. Ефирната хартия беше толкова прозирна, че едва се виждаше, насложена върху обекта. — Не става дума за една карта. Става дума за историята на картите.
— Дениъл, заплашен е животът на много хора. Ако ще разказваш легенди, разказвай бързо.
— Коя е най-популярната книга на всички времена?
— Библията — каза Тот, без да се поколебае.
— Точно така. В нашия модерен свят, където всичко се променя непрекъснато, е просто невероятно, че самата Библия е успяла да остане почти същата в продължение на векове — заяви Диаманта. — Така е и с картите за игра.
— Това не е вярно. Погледни този орел на картата. Посочи ми друга колода карти, върху която си го виждал.
— Забрави орела и украсата на картите. Говоря за това, което не се променя. Съвременните символи на цветовете — купа, каро, спатия, пика. В Италия са ги наричали чаши, монети, мечове и жезли. Но модерните символи — купи, кари, спатии и пики — са създадени във Франция през XV век от рицар на име Етиен дьо Виньол.
— Рицар? — попита Тот.
— Не просто рицар. Един от най-прочутите рицари на Франция. Човек, който се е бил редом със самата Жана д’Арк — обясни Диаманта, забелязал, че Тот застава нащрек. — Бил рицар, който служел и на Църквата, и на краля, а според легендата — не казвам, че й вярвам — за да изпитат верността му, всяка страна — Църквата и краля — поверила на Виньол своята най-голяма тайна. Виньол бил избраният рицар. Така че, когато се стигнало до оформянето на картите… неговото непреходно наследство… той подбрал символите много грижливо. В наши дни повечето историци ще ти кажат, че четирите цвята представляват четирите класи на средновековното общество. Купите са символ на Църквата; карите са върхове на стрели, представляващи васалите и стрелците с лъкове; спатиите са селяните или фермерите; а пиките са остриета на копия и следователно представляват рицарите, а оттам и краля. Други казват, че Виньол просто е измислил игра; или че символите са ключ към истинската лоялност на рицаря. Но неколцина настояват, че Виньол, когато бил принуден да избира между Църквата и краля, използвал картите като средство за предаване на скрити съобщения.
— Не разбирам. Съобщения до кого?
— До другите рицари. До останалите, на които в крайна сметка поверил тайната си.
Диаманта се прокашля и попита:
— Някога разглеждал ли си внимателно старшите карти в колодата? Защо Кралят каро има брадва, а всички останали имат мечове? Защо валето купа, валето пика и кралят каро са единствените карти, които са показани в профил, а всички останали са в анфас?
— Искаш да кажеш, че е тайно послание?
— Тот, ти най-добре от всички знаеш колко много се губи в хода на историята. Днес продължаваме да печатим картите така по навик. Не по-различно е и в случая с доларовата банкнота — когато я проектирали в началото, някой решил да постави пирамида с всевиждащото око на гърба. Художниците не са взимали произволни символи. Избирали са ги според техния смисъл.
— Това не означава, че в картите за игра са скрити тайни послания.
— Сигурен ли си? Погледни тези тук — добави Диаманта, коленичи пак до чекмеджето с папката, прерови натрупаните карти и извади съвременен крал купа.
— В почти всяка колода в света, всяка карта с фигура — валетата, кралиците, всички други крале — има по две ръце. Кралят купа винаги има четири две, от които го намушкват с меч, сякаш извършва покушение върху себе си. Оттук идва терминът „крал самоубиец“. Но вгледай се внимателно. Ръкавите му не съвпадат. Не се пробожда сам и не се самоубива. Някой друг го намушква. Някой скрит толкова добре, че кралят не може да види как се приближава.
Тот приближи картата до очите си, за да разгледа изображението.
— Сега го забеляза, нали? Ръкавите съвпадат с друга карта в колодата — каза Диаманта, вече развълнуван. — Това са ръкавите на кралицата пика.
— Значи пиките убиват купите?
— Или както Виньол подсказва със своите оригинални символи: Рицарите — и съответно кралят — убиват църквата.
— Но ти каза, че кралицата…
— Забрави кралицата. В най-ранните колоди карти нямало кралица. Жените не са били признати като част от гражданското общество. Дори Валетата били въведени години по-късно. Така че в оригиналния комплект на Виньол и в колодите, които се предавали от поколение на поколение, редът не е бил крал, кралица, вале. Бил е крал, рицар, слуга. Това е било предупреждението, изпратено от Виньол. Истинските убийци на Църквата били рицарите на краля. Така че, за да бъдат защитени най-големите тайни на Църквата, трябвало да се създаде нова армия. Тайна армия. Свещена група, заклела се да защитава църквата. Група рицари, които ще се крият сред рицарите на краля и ще нападат, когато са най-необходими… и когато никой не го очаква — обясни Диаманта и Тот пак се вгледа в старото асо пика от колодата, която носеше Маршъл.
Тот огледа познатия орел върху него, символа на така наречените съвременни Рицари.
— Рицарите на Златния кръг.
— Виньол е знаел, че тази битка ще го надживее — продължи Диаманта. — Битката между Църква и крал е водена в продължение на векове. Тя е върховната гражданска война. Затова Виньол е скрил предупреждението си за малцината тайни рицари, лоялни към Църквата тъкмо в изображенията — без тези свещени рицари, кралят ще разгроми Църквата. Картите са техния призив за бой — съобщението е скрито пред очите на всички — като таен сигнал, имащ смисъл само за онези, които знаят, че там има съобщение — добави той, а Тот се замисли за мистериозната карта, използвана от Джон Уилкс Бут, за да проникне в театър „Форд“… и за червеното каро, татуирано на рамото на Чарлз Гито̀.
— Може да е вярно, може всичко да е глупав фолклор — добави Диаманта. — Но когато гледаш колода карти, не се заблуждавай, тези карти все още разказват история. И то история, която винаги завършва по един и същ начин.
— Рицарите убиват Църквата.
— Точно така. Сега вече виждаш предупреждението на Виньол — и защо е искал да промени тази история. Когато неговият сигнал бъде даден…
— Неговите рицари ще убият краля — прошепна Тот.
— Или ще убият онзи лидер, който ръководи, ако няма крал — допълни Диаманта.
Объркан, Тот попита:
— За какво говориш?
— Мислиш ли, че пазя купчина старинни аса без никаква сериозна причина? — отвърна Диаманта и махна към асото пика с древния орел. — Тези карти, които донесохте тук — те са принадлежали на Джордж Вашингтон.