Метаданни
Данни
- Серия
- Вътрешен кръг (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Fifth Assassin, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Гриша Атанасов, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,6 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Интернет
- Разпознаване, корекция и форматиране
- VeGan(2022)
Издание:
Автор: Брад Мелцър
Заглавие: Петият убиец
Преводач: Гриша Атанасов
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Сиела Норма АД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2016
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: Алианс Принт
Излязла от печат: юни 2016
Отговорен редактор: Мирослав Александров
Редактор: Надя Златкова
Художник: Живко Петров
Коректор: Нора Величкова
ISBN: 978-954-28-2080-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8048
История
- —Добавяне
Глава 58
— Колко е зле? — попита президентът.
Ей Джей поклати глава. Нямаше нужда да казва нищо.
— Значи се видя с него — попита Уолъс, седнал на ръба на бюрото си, внимавайки да не произнесе думата пастор. Да, бяха сами в Овалния кабинет, и трите врати бяха затворени. Но не бе нужно да имаш копие от записите на Никсън, за да знаеш, че в Белия дом навсякъде има уши.
— Видяхме се. Говорих с него. Каза, че сте се срещани.
Президентът замълча.
— Не го ли помните? — попита Ей Джей. — Каза, че е било по Коледа. Че сте произнесли молитва заедно. Бил с равин и имам.
— Шегуваш се, нали? Знаеш ли с колко хора съм се молил? На колко молитви присъствам? Или колко от тези съм раздал? — добави той и посочи розовия карамфил на ревера си. Беше откраднал този номер от президента Маккинли, който всеки ден откачал карамфила от ревера си и го подарявал на някой гражданин късметлия. Същността на номера била, че Маккинли държал половин дузина карамфили в бюрото си в Овалния кабинет.
— Сър, проблемът е, че станаха двама за два дни. А единственото общо между тях е, че са се срещали и произнасяли молитви с вас.
— Значи мислиш, че който и да го прави, аз съм следващият? Не, но се опасявам, че ще има трето нападение, после четвърто, а след това…
Ей Джей предпочете да не довършва изречението.
Приседнал на ръба на бюрото си, със скръстени на гърдите ръце, Уолъс изглеждаше по-скоро раздразнен. От близо четири години сутрините му започваха с доклада, който го информираше за най-непосредствените заплахи срещу Съединените щати. Още след първия бе разбрал, че има един съвсем различен свят, за чието съществуване дори не бе подозирал. Сега вече бе свикнал с него.
Но Ей Джей забеляза как Уолъс потърка палеца и средния си пръст.
Дори и за президента на Съединените щати нямаше по-важна заплаха от личната.
— А онзи лекар, с когото се срещаш? — попита президентът накрая. — Той не помота ли?
— Не и за това. За това ви е необходим специалист. Може би дори хирург.
Уолъс се замисли.
— Какво предлагаш?
— Мисля, че трябва да ви изведем оттук. Да се качите на хеликоптера и, докато заловим този човек, да останете в безопасност в Търмънт — каза Ей Джей, като имаше предвид резиденцията, известна като Кемп Дейвид.
— Не, няма да стане.
— Сър…?
— Заемам поста почти от четири години — заяви Уолъс и се отправи към малкото преддверие на отсрещната страна на кабинета. Отвори мини хладилника и загреба шепа замразени „Сникърс“ от сребърната купа. — Знаеш ли колко заплахи имаше?
— Разбирам, сър. И знам, че преместването създава неудобства. Но ако аз съм прав за тази…
— Чу ли какво казах? Аз съм президент на Съединените щати. Няма да разбия графика си, да уплаша семейството си и да се скрия в бункер, само защото някакъв откачен е започнал да открива тайни послания в трохите от сутрешната си препечена филийка.
— Ами ако вече познавате този откачен? От гимназията?
Президентът затръшна вратата на мини хладилника.
— Какво искаш да кажеш. Ей Джей? Мислиш, че нашият доктор е станал шарлатанин?
— Казвам, че който и да върши това, изглежда знае къде сте били.
— Също като всеки с интернет връзка. Графикът ми се публикува всеки божи ден. Така че върви да предупредиш командира на смяната и да му кажеш какво се случва. Време е да оставим останалите от Сикрет Сървис да си вършат работата.
— Мога да го направя, сър. Ще го направя — каза Ей Джей, който последва президента обратно в Овалния кабинет и го гледаше как лапва един „Сникърс“. Ей Джей чуваше от години, че всички президенти са упорити. Но не виждаше никакъв смисъл Уолъс да поема такъв риск.
— Сър, мога ли само да попитам дали това е заради утре, за Деня на президента?
Сивите очи на Уолъс се присвиха.
— Какво за Деня на президента?
— Само казвам, знам, че искате да заведете дъщеря си на Мемориала на Линкълн… и знам, че се очаква голяма навалица, но…
Президентът чоплеше с език кътниците си, за да избута заседналите фъстъци. Ей Джей никога не бе чувал гласа му толкова спокоен.
— Имам пълно доверие в способността на Сикрет Сървис да си върши работата.
— Аз също, сър. Но това не означава, че…
— Имам пълно доверие в службата — повтори лидерът на свободния свят. — Това означава да се махаш оттук и да разбереш кой по дяволите прави това — изръмжа той.
— Разбира се, господин президент — каза Ей Джей и се отправи към сводестата врата. — Ще имам грижата.