Метаданни
Данни
- Серия
- Вътрешен кръг (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Fifth Assassin, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Гриша Атанасов, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,6 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Интернет
- Разпознаване, корекция и форматиране
- VeGan(2022)
Издание:
Автор: Брад Мелцър
Заглавие: Петият убиец
Преводач: Гриша Атанасов
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Сиела Норма АД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2016
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: Алианс Принт
Излязла от печат: юни 2016
Отговорен редактор: Мирослав Александров
Редактор: Надя Златкова
Художник: Живко Петров
Коректор: Нора Величкова
ISBN: 978-954-28-2080-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8048
История
- —Добавяне
Глава 54
Повечето хора се опитваха да завържат светски разговор с Джули Лайънс. Тя знаеше защо. Не беше, защото я харесваха. Знаеха къде работи и за какво отговаря. Още по време на мандата на президента като губернатор в Охайо, Джули — петдесет и четиригодишна жена с квадратно лице, която носеше около врата си златни медальончета с имената на децата си в тях — подреждаше целия график на Уолъс. Днес работата й беше съвсем същата и я превръщаше в единствения човек, който седеше в стаичката, свързана с Овалния кабинет — и най-важното, тя беше официалният страж на входа за всеки, който искаше да се срещне президента.
— Хей, Джули, как върви? — питаха повечето служители.
— Направила си нещо ново с косата си? — добавяха истинските досадници.
— Как се справя дъщеря ти в Дартмут? — казваха умните. Но когато Ей Джей пристъпи в тясната канцелария и се приближи до бюрото на Джули, последното нещо, за което мислеше, беше светският разговор.
— Госпожо, ние трябва да говорим с него — заяви Ей Джей, като използва думата „ние“, въпреки че беше сам. Типично за Сикрет Сървис.
— Съжалявам. Има разговор по телефона — каза Джули и посочи на Ей Джей столовете за посетители срещу бюрото й. Ей Джей не помръдна. Въобще.
— Госпожо, трябва да говорим с него. Веднага.
Джули се втренчи в Ей Джей. Беше лесно да каже „не“ на служители и стажанти, а дори и на секретаря по образованието Пребиш, който бе довел новата си съпруга и заварените си деца в Белия дом. Но беше различно да кажеш „не“ на Сикрет Сървис.
Тя се измъкна иззад бюрото си и тръгна към сводестата врата, която свързваше с Овалния кабинет. Ей Джей не можеше да не забележи увеличената снимка, заемаща стената зад бюрото й. Беше лична снимка на президента (в профил и с официален костюм), хвърлящ бейзболна топка на осемгодишния си син, докато двамата играеха на Южната морава. Дори и в профил, беше лесно да се види радостта на лицето на Уолъс. Но като всеки агент от Сикрет Сървис, Ей Джей познаваше своя подзащитен. Затова различаваше и дълбоките бръчки, които се спускаха от носа до брадичката и затваряха в мрачни скоби усмивката на президента. Бяха бръчки от притеснение, от онези, които се появяват заедно с познанието, че покоят никога не трае дълго. И Ей Джей беше съвсем наясно, че от сега нататък ще се врязват все по-дълбоко.
Вляво от него Джули отвори сводестата врата. Президентът Уолъс седеше зад бюрото си и говореше по телефона. Но когато отмести поглед към Джули, видя кой стои зад нея.
На Ей Джей не му се наложи да каже нито дума.
— Конрад, ще ти се обадя по-късно — каза президентът и затвори телефона.
Тогава Ей Джей влезе в Овалния кабинет, а сводестата врата се затвори зад гърба му.