Беатрис Колин
Цветя от лед и пепел (41)

41

Кейт кърпеше чорапите на Алис в стаята си, когато на входната врата се почука. И после още веднъж, този път по-силно. Къде беше икономката? Забоде иглата в коприната. Когато се почука за трети път, вече не издържа, изтича надолу по стълбите от третия етаж и отвори вратата. Добре облечена жена на средна възраст, която виждаше за първи път, стоеше на прага.

— Мистър Джеймс Арол, моля — каза тя. Акцентът й беше ирландски.

Жената примигна и стисна устни в строга линия, когато Кейт обясни, че Джейми е излязъл за работа и тя няма представа кога ще се върне. Надникна през рамото й, сякаш обмисляше дали да не нахлуе в къщата, за да провери лично дали това е истина. Но не помръдна. Раменете й се надигаха и отпускаха, надигаха и отпускаха.

— Мога ли да предам съобщение от ваше име? — попита Кейт.

— Предадохте ли му предишното? — поинтересува се жената, повдигайки вежди.

Преди няколко седмици Кейт бе забелязала младо момиче на улицата отвън. Изглеждаше така, сякаш бе стояло там от известно време, крачеше нервно пред къщата им. От време на време спираше, за да погледне някои минаващ файтон, но когато той си продължеше по пътя, се обръщаше и отново поглеждаше към техните неприветливи прозорци със затворени кепенци. Кейт отвори вратата и излезе навън.

— Мадмоазел? — бе попитала тя. — Мога ли да ви помогна? Момичето се обърна и я погледна с прямота, граничеща с грубост.

— Дали Джейми живее тук? Джейми Арол?

Кейт потвърди, че това е точно така.

— Слава богу!

Очите на девойката мигаха бързо в опит да спре избилите сълзи.

— Добре ли е? Да не би да се е случило нещо с него? Никога не е спирал да идва за толкова дълго. Обеща ми, че ще дойде. Но жената, прислужницата ви, ми каза да си вървя.

— Той е добре, но в момента е на работа. Очаква ли посещението ви?

Преди да успее да отговори, момичето започна да кашля, накъсани хрипове, които скоро се превърнаха в остър пристъп. Накрая кашлицата премина, оставяйки я без дъх и с побледняло лице.

— Обикновена простуда — каза момичето, докато избърсваше устата си с кърпичка. — Джейми постоянно ми казва, че не трябва да спя на отворен прозорец.

— Искате ли чаша вода? — попита Кейт. — Всъщност защо не влезете?

Момичето поклати глава, потръпна, след това придърпа палтото си по-плътно към раменете.

— Просто му кажете, че Делфин е идвала. Вие сестра му ли сте?

— Придружителката на сестра му.

— Не сме се срещали. Аз съм годеницата му. Благодаря ви.

Минаваше полунощ, когато Джейми се прибра, тръскайки вратата така, че събуди всички.

— Къде беше? — провикна се Алис от площадката на втория етаж.

— Навън — тросна се Джейми и се запъти нагоре по стълбите. По-късно, когато Алис се бе върнала в стаята си, Кейт тихо почука на вратата на Джейми.

— Днес дойде да ви търси едно момиче.

— Не сега — разтърка очи той. — Не може ли да почака до утре? Кейт влезе в стаята му, като затвори вратата след себе си.

— Каза, че е годеницата ви. Вярно ли е?

Джейми извърна лице.

— Какво сте направили, Джейми? Какво сте й обещали? Накрая той я погледна с лице, безизразно като камък.

— Нищо, абсолютно нищо.

Обърна й гръб и почна да събува обувките си.

— Не съм аз този, за когото трябва да се притеснявате, нали знаете — отбеляза ехидно той.

Думите на Джейми все още отекваха в главата й. За какво говореше той?

Ирландката я гледаше, в очакване на отговора й.

— Да, предадох му го.

Жената издиша през носа си и каза нещо, което Кейт не разбра.

— Извинете, не ви чух.

— Имам съобщение за него. Делфин продължи да го чака. Чак до края. До самия край. Предайте му го.

Поклати глава, обърна се и тръгна надолу по стълбите.