Брадли Уест
Море от лъжи (9)

8. Как стоят нещата

Неделя, 9 март: Рангун

Хекър твореше по телефона:

— Хани…? Къде си? Виж, искам да направиш график за денонощна охрана на конспиративната квартира. Искам въоръжен пазач на портала, докато не неутрализираме заплахата. Ако местоположението ни още не е известно, трябва да допуснем, че утре ще се знае. Искам да имаме готовност и да се надяваме на най-доброто развитие на нещата. Ако привлечем нежелано внимание, ще се преместим в по-малката конспиративна квартира, Хогуортс. Постарай се да намериш няколко пожарогасителя. Тези момчета обичат да си играят с кибрит. Край. — Хекър се обърна и изгледа Райдър на задната седалка. — Поискай от нашите приятели в полицията да се съсредоточат изцяло или върху издирването на Телър, или да проверяват пристанището, летището и пътищата към Тайланд. Ние с Боб ще поемем посланика. Ти потърси контейнерите.

Макар по-рано да бе сигурен, сега Нолан вече не смяташе, че контейнерите са ключът.

— Телър е умен. Просто го виждам с очите си как разкарва из Рангун три празни контейнера, докато истинската награда е нещо в кутия за обувки или някой с вързани очи в багажника на някоя кола някъде. Трябва ни идея какво търсим. Можеш ли да вдигнеш самолет или разузнавателен дрон?

Райдър се изсмя сухо: знаеше какво следва.

Хекър се изви на седалката, свали очилата си и почти заби показалец в Нолан.

Този политиканстващ духач Матюс е причината да рискуваме задниците си и да се друсаме по черните пътища посред нощ! Миналата година, когато Зо още беше в Лашио, обединихме усилията си и разбихме две лаборатории за мет и складове на яа баа^[1], както наричат мет хапчетата. Това ужили армията с доста пари и хунтата оттегли сътрудничеството с нас по повечето наркоинициативи. Очаквах тази дивотия от тях, но когато имаш шанса да спреш износа от страната на „кристал“ за трийсет милиона, просто го правиш. Зо имаше идеята да изгори всичко на място, вместо да го рециклираме и товарим на DC-9. Всички, като се почне с президента Теин, бяха доста възбудени. Точно затова си обичам работата — от време на време всяваме панически страх в мошениците и им бъркаме дълбоко в джоба… Матюс реши, че посланикът и ние сме на път да постигнем дипломатически пробив, като предложим сами доброволно да спрем програмата на УБН за облитане. На моя предшественик му трябваха три години и милиони долари, за да ни бъде позволено да наблюдаваме с безпилотни разузнавателни апарати — БРА дронове, — оборудвани с камери вместо ракети. И само за един следобед Мартин и Матюс ни го начукаха.

— Това беше късата версия — изсмя се Райдър. — Налей на Сам две бири в гърлото и чак тогава го попитай какво наистина мисли.

Хекър едва го изчака да завърши:

— Единственият плюс за нас от предстоящата среща с въздухаря посланик и мошеника Матюс ще бъде да научим последните новини за издирването на МН370. Може да са открили отломките край Виетнам и всичко останало да са глупости на търкалета. Продължавам да мисля, че Телър припечелва странично чрез големи сделки с наркотици или оръжие, а не през Мят Нои. Но признавам, че в момента съм загазил — Боб почти успя да ме убеди, че се занимаваме с конспирация, достойна за филм за Джейсън Борн.

Нолан успя да вмъкне дума:

— Ще подскажеш ли какво да говорим на срещата?

— Вие от ЦРУ сте професионални лъжци. Ние сме скромни бойци срещу наркотиците. Ще пропуснем всякакво упоменаване на Робин Телър. Това ще създаде цяло шоу, а този цирк няма достатъчно клоуни, за да е весело. Значи… има платена магистрала с шест ленти, използвана като самолетна писта от Джей Тофър, който работи за „Златният слон“. С каква цел — нямаме представа. Обаче предполагаме, че е обичайната смес от наркотици, оръжие и пари. Ти си отишъл да погледнеш по искане на Матюс, а остатъкът от съботата е както вече е докладвано. — Хекър помълча няколко секунди, после продължи: — Кяо е бил прободен в ръката. Разменил си колите и си го откарал до болница в Рангун. Ние сме решили, че в онази маскирана сграда до пистата може да има товар оръжие или пари, така че сме отскочили да видим какво точно е. Но всичко там е опожарено и безлюдно. Това е операция от типа наркотици срещу оръжие и като такава попада в сферата на УБН. Няма да споменаваме МН370, защото в противен случай ще започнем да работим за Матюс. Пропускам ли нещо?

— Няколко неща, като се започне с три-четири чувала мостри от почва, пепел и бананов пай, които Зея и Гонзалес изровиха изпод боклука — напомни Нолан.

— Стане ли това, забрави за нашето разследване. Ще пуснем всичко в сингапурска лаборатория и ще видим какво ще излезе, преди да го споделяме с Компанията. Обещавам ти да видиш пръв резултатите, когато излязат.

— Става. Но трябва да споменеш, че Тофър оставя впечатлението на откачен убиец, така че ще трябва да напомним на бирманците, че са ни длъжници, и да поискаме да го задържат. Той не е обикновен наркотрафикант, правещ удари за по десетина милиона долара, който държи в джоба си политици от средно ниво или някой полковник от армията. Трябва да са наясно, че е на порядък по-лош. Мили е в опасност, защото…

— Мили може да е в опасност. Няма доказателство, че Тофър/Телър я е идентифицирал по взетите от колата ти доклади. Да не прибързваме със заключенията — каза Райдър.

— Може и да си прав. Добре… няма да проточваме срещата повече от час. Искам да видя жена си и едно от децата, преди да се пренеса в „Клуб Аватар“.

— Семейството ти в безопасност ли е, където е сега? — попита Нолан.

— Да. След като пристигнах през 2012-а, получавам по една заплаха седмично, а Софи и Си Джей вероятно по една месечно. Живеем в държавни апартаменти в Дъбърн Парк. Сградата ни е зад скамейката за играчите на бейзболния стадион. Каня те на вечеря, когато това отшуми. Но не блъскай по вратата долу и не се опитвай да се качиш по улука, защото някой пехотинец може да ти направи дупка. Травис живее в същата сграда, което определено допринася за общия комфорт. Нали знаеш, че е бил снайперист на тюлените с потвърдени убийства от километър и половина в Афганистан?

— Не, но виждам, че се оправя доста добре с оръжията.

Райдър прочисти гърлото си, за да насочи разговора на друга тема.

— Трябва да се върна в Сингапур и да обмисля нещата за МН370 и Телър. Имаме ли вече списък на пасажерите и манифест на каргото?

— Това е нещо, което можеш да провериш с Матюс, когато го видиш. Аз се опитвам да не разговарям с този задник, освен ако не е абсолютно наложително — отговори Хекър.

Райдър се усмихна на Нолан и отговори на поредното позвъняване по телефона му. Нолан бе изненадан да го чуе да разговаря на смес от бирмански и примитивен английски, какъвто военните по света използват, за да говорят с местните. След двайсетина секунди напълно неразбираеми фрази Райдър затвори.

— Травис, след като явно работиш с туземците, най-добре е да използваш за база пристройката на посолството. Така няма да доведеш в конспиративната ни квартира убийците на Тофър. Засега нека казваме на местните, които попитат, че съм извън страната по други дела на УБН.

— Окей, шефе.

Бяха в центъра на Рангун. Утринното слънце вече обещаваше поредния изтощително жарък ден. Дори в по-изисканите жилищни квартали по улиците се виждаха редуващи се купчини стари дъски или чакъл, пусти парцели, пълни с избуяла трева или боклук, както и изоставени сгради. Там, където имаше тротоари, настилката им бе или разбита, или отрупана с откъртени сухи клони и торби с боклук, в очакване да бъдат събрани.

Трафикът започваше да се оживява и шофьорът бе принуден да смени лентите и да завива внезапно, за да избегне евентуално проследяване. Нолан бе впечатлен от пъргавината, с която рейндж роувърът се стрелна между разнебитен автобус и цистерна с втечнен газ, истинска бомба на колела. След пет минути спряха на пътя, водещ до конспиративната квартира. Нолан продължаваше да няма представа къде се намират.

 

 

Джоани вдигна на първото позвъняване — тъкмо довършваше закуската си и гледаше по телевизията някаква сапунка.

— Скъпа, аз съм. Извинявам се, че се обаждах толкова рядко. Наред ли е всичко?

— Изобщо не е! Вчера градинарят никакъв не се появи, а тъпата прислужница счупи чаша. И можеш ли да си представиш, Хуанила иска назаем още четиристотин долара! Бедната! Роднините й във Филипините я въртят на пръста си. Когато й изтече договорът, ще ми дължи пари. Оказа се, че сме свършили къдравото зеле, а тя не ми е казала, и сега…

Изливащият се от Джоани поток на съзнанието му казваше, се всичко е добре, но времето го притискаше. След като тя спря и бе в състояние да се съсредоточи, инструктажът му продължи две минути. Използва кодови думи, за да покаже, че е в безопасност и не е под принуда („голф“), но че семейството е застрашено („плуване“). Удиви се на способността й да се превръща за миг от страховита стопанка на къщата в началник-щаб. Когато приключи разговора, знаеше, че тя и децата скоро ще бъдат недостъпни за дългата ръка на Телър.

Замъкна се под душа, за да събере мислите си.

Азия беше пълна с компетентни жени. Без достъп до университет, дискриминирани при повишенията и лишавани от равен дял при наследяване, жените на Югоизточна Азия вече показваха находчивост и способности. Да въртят домакинство и да бъдат майки тигрици покриваше домашната част на функционалната характеристика, но да бъдат мозъкът и организационният гений зад успеха на многобройните фирми, захранващи икономическия възход на Азия, бе истинското доказателство за техните качества. Във всяка азиатска страна се наблюдаваше едно и също: жените управляваха успешно, а мъжете позираха за пиар снимки.

Избърса се с още мократа кърпа, защото това бе вторият му душ за последните седем часа. Помисли си, че в момента би трябвало да се грижи по-малко за личната си хигиена и повече за съня си. Хората на Хекър бяха уредили напускането му от рангунския „Трейдърс Хотел“, така че сакът му го чакаше до леглото. Този път се наслади на половинчасов сън, преди Хекър да го раздруса за рамото. Съзнанието му бе толкова лепкаво, колкото и зъбите.

Заседателната зала бе превърната в място за закуска. На екрана вървеше Би Би Си без звук, но от картината се разбираше, че няма нищо ново, освен включването на нови самолети и кораби към търсенето в празните морета и небеса.

Докато Нолан си мажеше филия с масло, Хекър бавно крачеше из стаята. Чисто избръснатото лице с трапчинки и чистите дрехи на шефа на УБН го правеха да изглежда като готов за офис в Силициевата долина, ако не беше пистолетът му, затъкнат този път в найлонов кобур за бърз достъп.

— Да действаме — каза той и зави два мъфина в салфетка.

Нолан зае относително по-чистото място на Райдър отзад в рейндж роувъра, като погледна предишното си място със смес от отвращение и неохотно възхищение — кал, кръв и тиня почти изцяло скриваха под себе си синята тъкан на седалката. Цялото тяло продължаваше да го боли, а изтощението му бе такова, че се унасяше за кратко, преди поредната маневра за измъкване от несъществуващите преследвачи да го накара да се сепне.

— Без значение какво кажат онзи идиот посланикът или интригантстващият мръсник Матюс, не споделяй хипотезата за отвличането на МН370 в Бирма, нито идеите си за Телър. Не и ако искаш разследването да се води от УБН — подчерта Хекър.

— Все още ли смяташ, че Матюс има пръст в това?

— Не знам, но не мога да си позволя да рискувам. Нека останем съсредоточени върху Писта-1.

— Ако не им кажем, че самолетът вероятно е кацнал в Бирма, тогава поне пет-шест сателита, трийсет кораба и сто самолета ще търсят на грешни места.

— С какви доказателства разполагаш за каквото и да било? След полунощ има повече кацащи и излитащи самолети без полетни планове, отколкото такива, които летят през деня.

Мълчанието на Нолан накара шефа на УБН да смекчи тона си и да смени темата:

— Виж, Боб, не казвам, че грешиш. В крайна сметка международното летище затваря от един до шест сутринта, а гражданският им радар се изключва между два и пет, понякога за по-дълго. Военният радар на Бирма контролира основно направленията на северозапад към Индия и север-северозапад към Китай, много рядко на изток към партньорите им в престъпленията от Тайланд, и никога на запад към Бангладеш или към морето на юг. Ако МН370 е навлязъл във въздушното пространство на Бирма, стига да не е прелетял над Тайланд или да не се е приближавал на повече от триста километра до границите с Тайланд и Китай, той все едно е бил невидим. Дори „Боинг 777“ може да навлезе над делтата, да кацне и да излети в ранните часове, без никой да се усети. Само ти го казвам за сведение — онова, което би могло да се е случило, не означава, че се е случило.

Нолан го слушаше с провиснала челюст.

— Ти се шегуваш! Да изключат радара на международно летище?

Хекър го дари с пестелива усмивка и повдигна вежди в намек за престорено изумление.

— Когато преди година братята ни в посолството преустановиха облитанията от УБН, бях толкова ядосан, че сравних записите от радара след полунощ с „несъществуващите“ полети от нашите ВВБ. Щатите и ООН натиснаха сериозно правителството да сложи край на участието на армията в транспортирането на наркотици. Знаеш ли, че един C-130 има двайсет тона полезна товароподемност? Това са страшно много пари, ако ги превърнеш в 1500 долара за килограм опиум и 20000 за килограм хероин. Липсата на радарни записи означава може би още сто милиона долара на полет, останали незасечени. И така радарът се изключва заради икономия на енергия, а синовете на генералите се състезават с мощните си италиански спортни коли по пистата нощем… Замисли се за слушателите си, Боб, преди да тръгнеш по този път. Какво ще каже Матюс например? Голям самолет може да е кацнал и излетял в малките часове на съботната нощ няколко часа след изчезването на МН370 и изведнъж ние откриваме Амелия Кърхарт^[2]? Това няма да убеди много хора. Трябва да съобщим нещо повече от това, че Телър е груб играч, който може, но може и да не е наредил няколко души да бъдат насечени или изгорени до смърт.

Нолан неохотно прие доводите му.

— Съгласих се да не казваме на Матюс, докато не разберем дали Телър е под негова протекция. Значи ще говорим само за Тофър. Затварям си устата и за МН370, но трябва да получаваме данни в реално време от издирвателната операция. Това може да хвърли светлина върху следващите ни действия.

— УБН ще знае всичко, което пристига в ЦРУ Самолетни катастрофи, похищения, терористични атаки са свободни за обмен. Катастрофите са сред малкото събития, когато всички споделят.

— Добре, ще си мълча, но ако Мили вече е говорила с Матюс, вече сме изпържени.

— Обадих й се преди час и тя е с нас. Не беше говорила с Матюс — още не се бил появил в офиса.

— Странно.

— Взе ми думата от устата.

Хекър отново заговори по телефона:

— Травис? Да. Почти стигнахме в Дъбърн Марк. Имаш ли нещо за нас? Мамка му… добре, помисли върху следното. Можеш ли да измислиш някаква история, която би оправдала пренасочването на едно от „очите“ ни горе така, че да търси контейнери по пътя днес? Неделя е и трафикът трябва да е по-лек. Мммм… хммм… да, това може да се приеме. Ще говоря с теб по-късно… Боб, ще поискаме от Матюс да направи заявка някой от спътниците на НУВКР^[3] да направи няколко снимки на основните пътища между Рангун и Тайланд. Може да имаме късмет и да засечем контейнерите на пътя, но има ли облаци, прецакани сме. Възможност за снимки има веднъж на деветдесет минути, което ни прави слепи през по-голямата част от времето. Ще обявим сандъците като доставки на оръжие за складове отвъд границата. Тайландските генерали въртят доходен бизнес, като отдават под наем бункери на всеки, имащ спешна нужда от дискретно складово пространство. Да не говорим, че предлагат военните си летища на почасова тарифа. Най-скъпо струва фалшифицирането на радарния архив.

— Но предполагаема оръжейна пратка прави ли случая работа на УБН?

— А-а-а, добър въпрос. По принцип никой няма да възрази, но ако Матюс е забъркан, той може да изтегли случая в ЦРУ, като се улови за буквата. Така че… нека променим предполагаемото съдържание на ацетил анхидрид, предназначен за хероинова лаборатория по тайландската граница.

— Но трафикантите имат ли практиката да транспортират химикали по въздуха, преди да ги наговарят на камиони?

— Не, по дяволите. Обикновено го правят с камиони от Индия през Качин до Шап. Има цял бизнес, който позволява на генералите да обновяват златните си стикове за голф. Но на нас ни трябва нещо, което се отнася до УБН, а това е най-доброто, което мога да измисля набързо.

 

 

Охранителят затвори зад тях портала на Дъбърн Парк.

Хекър представи Нолан на Агата — достопочтената секретарка на ДЦ. Тя потвърди, че изслушването ще се проведе в Хранилището. Посолството и пристройката бяха буквално скрити под анти подслушващи устройства и се проверяваха ежеседмично. Офисите на старшите служители на Компанията и повечето заседателни зали се обработваха ежедневно с възможно най-надеждните средства за откриване на такива устройства. Хранилището бе една от тези свръхзащитени стаи. Нолан не преставаше да се удивлява, когато някой се изненадаше от откриването на подслушвателно устройство на територията на посолството. По дяволите, в доброто старо време, когато той наредеше една стая да се подслушва, винаги организираше лесното намиране на поне два микрофона, за да не се престарават противниците непременно да намерят всички.

Заседателната маса предоставяше места за сядане на четиринайсет души. Представляваше издължен правоъгълник, осветен от слаби флуоресцентни лампи. Тъмна ламперия от зацапан махагон, тъмни работни столове и дебел кафяв мокет — всичко това допринасяше за създаването на атмосфера, в която липсваха само застоялият дим от пури, гарафи с коняк на странична масичка и индикатор на текущия индекс на борсата, за да се пресъздаде картината на клуб за срещи на Уолстрийт през 1929-а година.

Бяха сред последните пристигнали. Вече ги чакаха шестима, за които бе напълно ясно, че са от ЦРУ, включително добре заоблената и скромно сдържана госпожица Мили Мукерджи, позната от вчера сутринта. Нолан избра по физиономия капитан Ейбрамс, но не успя да избегне задължителното смазващо ръката му ръкостискане. От двата незаети стола начело на масата заключи, че посланикът и ДЦ още не са дошли. Мили включи лаптопа си към проектора, с няколко щраквания избра слайдшоуто и остави лаптопа в готовност.

След малко влязоха величията.

Лойд Матюс, облечен като за игра на бридж с английски перове, влезе с пълничък червенокос връстник на Нолан, облечен като продавач в магазин на Ай Би Ем от 1978-а: син костюм, бяла риза и червена вратовръзка. Единствената връзка със съвремието бе значка на ревера по повод 11 септември. Двамата си говореха нещо. На Нолан му се стори странно, че наскоро пристигналият ДЦ не е информиран от подчинените си до последния момент преди срещата с посланика.

Всички седнаха след императорско махване с ръка от страна на Мартин, който демонстрираше власт, без да може да отклони вниманието на присъстващите от капките пот по веждите си. Актуализацията за събитията в Шан и Качин не беше нито обстойна, нито осведомяваща. Нямаше контакт с поне половината от агентите. Трима бяха арестувани за незаконно навлизане — това беше начинът на армията да обезкуражи хората да седят в близост до огради, от другата страна, на които се правят пари. Бяха получени няколко доклада за незаведени в дневниците полети, но нямаше нищо за писти или пътища с изискуемия прав участък от поне километър и половина и поне трийсет метра отстояние до оградата от двете страни. Нямаше сведения за разговори между местните за чут или видян граждански полет в небето или на земята. Разследването продължаваше, като следователите от северните провинции Шан и Качин тепърва щяха да докладват. Матюс увери присъстващите, че Компанията ще приключи следствените си действия през следващите трийсет часа.

Посланикът го прекъсна, за да се осведоми за разликата между НУВКР и НАГПР^[4]. Не използвали ли и двете служби сателити? Един от анализаторите на Компанията търпеливо обясни, че НУВКР конструира, изработва и използва сателити за изображения във видимия и ИЧ спектър, както и за прехващане на телеметрия, които генерират разузнавателна информация, известна като визуална (IMINT), електронна (ELINT) и голяма част от сигналите (SIGINT). НАГПР е органът на Министерството на отбраната, който интерпретира данните от НУВКР и на свой ред обезпечава информационно своите клиенти в Агенцията за национална сигурност, РУМО^[5], ЦРУ и още десетина подобни. Озадаченото лице на Мартин издаваше, че мозъкът му е дал на късо от множеството съкращения. В един момент аналитикът на Компанията се усети, отказа се и се върна към кръстословицата си.

Накрая всички очи се насочиха към специалния им гост, който на една част от присъстващите бе известен като бивш началник на Южноазиатското бюро за криптография и компютърна безопасност, а на останалите като стара кримка, опитала се да представи през 2012-а самоубийството на служител на половин работно време като убийство. Продължаващото пребиваване на Нолан в Компанията бе доказателство, че ЦРУ е дотолкова затънало в бюрокрация, че е безсилно да изхвърли някого за престъпление по-невинно от държавна измяна. С монотонен глас Нолан разказа съботната история на проучвателното си пътуване с Кяо. Пропусна някои подробности — публиката вече знаеше за раняването на Кяо и за ужасната му съдба, подчертана от огнения край на служебния хюндай и временните му притежатели.

Матюс не каза нито дума, докато Мартин не спираше да прекъсва Нолан в опит да възвърне царствеността си, накърнена от безпомощността му да се справи с азбучната супа от съкращения. Никой от малоумните коментари на посланика или предположенията, дължащи се на невнимателно слушане, не накара Нолан да направи нещо повече от това да спре за малко, колкото някой от подчинените да разясни недоразумението. Разказът му завърши с ранните часове на неделя сутрин и с прибирането в неназованата конспиративна квартира на УБН.

Оттук подхвана Хекър, който не информира за съдействието от страна на майор Зо и хората му. Както се бяха договорили, той изпусна да спомене вземането на мостри от изгорялата почна. Тоталното безхаберие на посланик Мартин стигна нови върхове. Било ли това опит за преврат? Можели ли да оправдаят кацане на американски самолет на Писта-1, за да се проведе на място собствено разследване? Защо не били повикали местната полиция и не ги били накарали да отидат в дома на Тофър и да го арестуват веднага?

Този последен въпрос заслужаваше отговор и Хекър го даде:

— Вече направихме искане за спешно съдействие и очакваме отговор. Неделя е, затова е трудно да се намерят някои хора, а още по-трудно е да бъдат накарани да направят нещо. Правим всичко по силите си, ваше превъзходителство.

Мили съживи лаптопа си и показа вчерашните снимки на вероятни летища с различна степен на яснота. Имаше няколко подходящи военни писти, около които бе претъпкано със сгради и кипяща активност, в контраст с черни полоси, подходящи повече за чесни, отколкото за боинги.

Към края бе показана и зърнистата снимка на Писта-1. Всички се съгласиха, че Мили е свършила чудесна работа в идентифицирането на сградата под камуфлажната мрежа, особено при тази мизерна резолюция на изображението. Всичко започваше да изглежда като голяма контрабандна операция в регион, неизвестен досега с тайни операции. Може би мъртвороден строителен проект в делтата, но едва ли нещо повече.

Матюс чакаше края на баналната дискусия. Нолан си припомни още две причини, поради които недолюбваше Матюс. ДЦ се обличаше като манекен на „Брукс Брадърс“, а когато говореше, всяка негова трета дума излизаше в облаче от пръски слюнка. След разговор с Матюс отблизо на Нолан му се искаше да завре лицето си под струята на ръчен дезинфектант.

ДЦ каза:

— Много е хубаво да чуем всичко това от устата на нашия древен мореплавател, но в страна, където обработката и износът на наркотици са бизнес номер едно, никой не обясни как така поредната контрабандна операция — и вероятно такава, която явно е струвала няколко милиона долара — е преминала в изблик на крайно насилие в мига, в който е била разкрита. Тофър не е трябвало да заплашва Нолан, нито да убива шофьора на посолството, а най-малко от всичко онези явно непричастни към нищо селяни. Независимо дали е забъркан „Златният слон“, той е шеф на охраната на децата на бившия най-голям в света контрабандист на хероин. Тези хора знаят добре телефоните, на които да се обадят, за да блокират всякакво евентуално разследване в зародиш. Както Хекър ни е казвал много пъти, това е причината УБН никога да не види осъждане в Бирма.

Всички се напрегнаха за отговора на Хекър.

— Противно на онова, което току-що се каза — почна той — УБН се радва на траен успех в Бирма, но щеше да постигне много повече, ако продължавахме облитанията със съдействието на националната полиция. Благодарение на вашите усилия това престана, но тази тема по-добре да я оставим за друг път. Имахме информатори в „Златният слон“ години наред до края на миналата година. Там е чисто. Тофър действа на своя глава и е изплашен да не бъде разкрит. Поради това се опитва да убива и сплашва всеки, който би могъл да каже на шефа му с какво се занимава.

Беше ред на Матюс да реагира:

— И с какво се занимава? Тофър строи трикилометрова писта с парите и оборудването на „Златният слон“! Не ми говори, че никой в ЗС не знае какво става. Нека не бъркаме строителния проект, който явно е бил предварително одобрен, с онова, което Тофър прави с пистата! Откакто е завършена преди около месец, там непрекъснато има кацане и излитане на самолети посред нощ. Ще попитаме какво знаят местните, но съм готов да се обзаложа, че тези полети са лични партиди на Тофър или неговите началници. По някое време в бъдеще ЗС ще предаде пистата на армията, ще си получи парите и ще се оттегли. Новият собственик ще поеме нещата в свои ръце и може би армията ще остане да отговаря за охраната.

И в този момент Мили изненада сама себе си — както, разбира се, и всички останали в стаята — със звука на собствения си глас:

— Ако искате един граждански полет да изчезне, Бирма е може би единственото и най-добро място в Югоизточна Азия. Народът живее в почти сталинска диктатура. Правителството казва на хората си кога могат да видят нещо и кога не могат. Агенциите за помощ не могат да се доберат до готови да говорят свидетели дори след като военни те камиони са минали с рев и грохот през селата и са преследвали играещи на пътя деца… На всичко отгоре Китай иска пряк достъп до Индийския океан. Окупацията на Шан ги приближава с още триста километра до целта им, а междувременно суровините отиват на север. Като добавка, след като се намести в страната, Китай ще изгори маковите поля, опиумните складове и лабораториите за мет, които пристрастяват гражданите им. Може дори да изтрие от лицето на земята бирманската армия, като разплата за милионите наркомани в Юнак и Кунмин.

Въпреки възхищението си от дързостта й Нолан се съмняваше, че някой друг в стаята, освен Мартин е впечатлен от кратката реч на младата Мили. Дори при това положение Матюс и Хекър замълчаха. Нолан се улови, че не може да откъсне поглед от пленителната й усмивка, приятното й лице и сериозността й, докато тя гледаше надолу и пръстите й шареха безцелно по клавиатурата на лаптопа: лицето й бе пламнало заради мълчанието, което бе посрещнало изблика й.

Посланикът разруши магията:

— Господа, в понеделник ще се обадя на вътрешния министър и ще настоя този Тофър да бъде арестуван, ако не са го направили до края на днешния ден. Когато приключат с разпита му, ще знаем за какво става дума.

Нолан реши, че Уорън Мартин е от онази често срещана порода политически назначения, които са достатъчно богати, за да си купят посланически пост, но недостатъчно умни, за да направят нещо полезно с него. Отчайващо бе как Съединените щати могат да възложат политически и икономически важен пост на политикан като него.

— Господин посланик — обади се Нолан, — аз съм вероятно единственият, който би могъл да свидетелства срещу Тофър. Той заплаши жена ми и децата ми, но в действителност аз не съм го видял да пробожда Кяо. Колата на посолството е изгоряла, така че няма доказателства, че Тофър го е пронизал на капака. Не знам колко е добра наказателната система на Бирма…

— Убийствено бавна, невероятно корумпирана и възмутителна във всяко отношение — каза хладно Хекър.

— Застрашен е животът ми. Трябва да напусна Рангун възможно най-скоро.

Мартин явно не беше убеден в това.

Защо смятате, че сте под риск, след като вече разкрихте злодеянията на този човек пред всички в тази стая? Ликвидирането ви не би променило този факт.

— Силата на Тофър е в сплашването, точно затова той уби Кяо. Ако вися тук и свидетелствам, той ще тръгне да ме издирва, а и семейството ми няма да е в безопасност.

Намеси се Матюс, като пръскаше слюнка:

— Нолан е прав. Остава му по-малко от месец до пенсиониране. Това не е някакъв ИТ казус. Той трябва да напусне и да остави случая на професионалистите в тайните служби. Сигурен съм, че семейството му ще е в безопасност от хватката на кръвожадния убиец Тофър в мига, в който архиврагът му Нолан напусне страната.

Сарказмът на Матюс увисна в изровената атмосфера. Нолан не каза нищо, защото колкото и оскърбителни да бяха думите, те по същество подпечатваха желанието на ДЦ. Той погледна Хекър и едва забележимо помръдна глава в двете посоки. Посланикът запълни пропастта в диалога с риторичен въпрос защо местната полиция не действа както онази в родния му Илинойс.

Това беше краят на срещата. Хекър предложи на Нолан да изчака в Хранилището, докато останалите не си тръгнат. Нолан видя Хекър да заковава Мартин пред вратата. Скоро след това гласовете им заглъхнаха в далечината. Това слагаше край на желанието да размени няколко думи насаме с Хекър.