Брадли Уест
Море от лъжи (63)

62. Самопомощ

Петък, 14 март: Уивървил

Събота, 15 март: Заливът на адмиралтейството, „Тръскот Фийлд“

Точно както бе написала Джоана, Олд Фелоус авеню беше пряка на главната улица. Двуетажната къща с високи фронтони на ъгъла на Мормон Лейн бе виждала и по-добри времена, което личеше по все още неокосената трева. Откъм задната страна се виждаше светлина на долния етаж.

Паркираха на петдесет метра от къщата и се приближиха пеша.

— Няма да направим нещо лошо на деветдесет и шест годишна жена, надявам се — каза Макгърти.

— Не, но нека я накараме да повярва, че сме склонни да го направим, за да имам нещо, с което да въздействаме на сина й. Така че си трай и спри да изглеждаш сякаш всеки момент ще намокриш гащите.

 

 

Елвис беше в пика на силите си, четирийсетгодишен и до последното си прераждане господар на Залива на адмиралтейството. Сега обаче бе затворен в клетка, нахранен едва вчера за първи път от цяла седмица, а това не беше достатъчно. Но не гладът беше най-голямото му оплакване. Затварянето го бе лишило от възможностите да общува с женски и да наказва всеки мъжкар, осмелил се да мине през територията му. Дори малкият мозък на Елвис бе схванал, че нещо не е наред с този розов слабо миришещ бозайник, който го бе нападнал със силен вик. Елвис отстъпи възможно най-бързо и щракна с челюсти, преди тъпото животно да се хвърли върху муцуната му. Петметровият крокодил отметна глава и запрати досадника на пода. Сега създанието лежеше там и издаваше слаби звуци.

Друг розов бозайник отвори клетката и издърпа навън първия бозайник. Елвис отвори уста и изсъска и по двамата. Проклети натрапници.

 

 

Кайли се питаше как Жао ще я изнасили, без да пуска пистолета си. Той не разполагаше с легло с балдахин, но имаше тиксо и я накара да завърже глезените си, преди да й каже да легне по очи, след което върза китките й на гърба й. После с найлоново въже върза глезените с китките й. За всеки случай и запуши и устата. Разкъса с двете си ръце дрехите й и тази му власт над нея засили възбудата му. Лекотата, с която се справи с гърченето й, издаваше, че това не е първото му изнасилване. Бързо стигна до оргазъм и извратената му „любовна игра“ го накара да се изпразни, преди да си е свалил гащетата. Тя знаеше, че ще я държи жива, докато не й се насити.

 

 

Баба Каултър се оказа костелив орех. Беше прегъната от възрастта до едва метър и петдесет, но зелените й очи блестяха. Излъчваше гостоприемство и дори не попита защо двама млади непознати чукат на задната й врата късно вечерта в петък. Набързо ги намести край кухненската маса и без да ги пита, им наля две чаши мляко и ги угости с по чиния домашно приготвени шоколадови курабии. Курабиите не бяха лоши, реши Голямата патка. Това, уви, слагаше край на протеиновата му диета за седмицата.

Старицата забеляза подпухналия нос на Бърт и черните кръгове около очите му и се поинтересува какво се е случило. Полицията скоро щеше да дойде, така че нищо не й струваше да бъде вежлива.

— Какво мога да направя за вас, млади господа?

— Госпожо Каултър, за раните ми е виновен вашият син. И ако не му кажете да престане, той ще продължи да наранява и други хора. В момента Франк държи баща ми затворник в Австралия. Ако не му се обадите и не му кажете да го пусне, баща ми ще бъде убит.

— Млади човече, знаете ли, че синът ми е в тайна мисия? Ако той прави такива неща, сигурна съм, че това е част от по-голям план. Баща ви сигурно е лош човек, хрумвало ли ви е това?

— Госпожо Каултър, гледате ли новините по телевизията?

— Само „Фокс“. Вие задръжте за себе си Комунистическата новинарска мрежа или каквото и да означава Си Ен Ен^[1]. Бил О’Райли е единственият водещ, на когото се доверявам след пенсионирането на Дан Радър.

— Добре, аз гледах „Фокс Нюз“ днес следобед и Бил О’Райли каза, че невинните пасажери на малайзийския полет 370 вероятно са станали жертва на похищение и вече са мъртви.

— Да, и аз го видях. Много жалко.

— Вашият син с отговорен за похищението и убийството на всички на борда.

— Сигурна съм, че бъркате, млади човече. — Госпожа Каултър започваше да изчерпва любезността си.

— Аз имам номера на сатфона му. Защо не се обадим в Австралия да го попитаме?

 

 

— Репутацията ти те изпреварва — каза Каултър с нотка на задоволство.

Санди и вторият пазач влязоха в бараката за разпити, като държаха съпротивляващия се пленник под мишниците. Лицето на Нолан бе изкривено от болка, защото ранената му ръка бе извита в ключ на гърба му, а раната се бе отворила. Той влачеше вързаните си крака и безрезултатно се опитваше да забави вкарването си в бараката на ужаса. Каултър затвори вратата и хвърли поглед на раците отшелници, нападнали кръга повърнато, оставен от него преди разсъмване.

Джонсън бе в почивка и бършеше с окървавена кърпа парченцата човешка тъкан по акрилната си зъболекарска престилка. Стоеше на парче зелен найлон до две високи до кръста работни маси, отрупани с всичко от градински сечива до хирургически инструменти.

Всичко бе покрито с кръв, като се започне с касапската престилка на Джонсън и ръкавиците на ветеринарен лекар, скриващи ръцете му чак над лактите. Видеокамерата на триножник бе малко встрани, но бе насочена към окървавеното човешко тяло, увиснало на стола под мощната халогенна лампа на стойка. Климатикът бе охладил стаята до температура, от която Каултър настръхна.

— Сложете го ето там — каза Джонсън и посочи кушетката в ъгъла на стаята до подпрените на стената ръчен трион и тежък ковашки чук. — Можете да изнесете побъркания учен. Приключих с него, а той и без това няма да издържи още дълго. Когато снемете стенограмата на разпита, ще разберете, че всичко се връзва.

Двамата часови наклониха стола на задните му крака и издърпаха изпадналия в безсъзнание нещастник заедно с него. Каултър им отвори вратата и я затвори, когато те изнесоха противния си товар в жегата.

— Откъде знаеш, че умира? — попита Каултър.

— Пробих му втория бъбрек преди час, понеже отказваше да сътрудничи. Дори да му прелеят кръв, без диализа е обречен. Ето там, в онази тавичка е окото, с част от първия му бъбрек.

Нолан чуваше разговора им, но още не смееше да си отвори очите. Как така крокодилът не го беше убил? Проклетото чудовище се бе отдръпнало като пудел пред гризли. Но сега бе вързан и истински садист се подготвяше да го изтезава.

Отвън се разнесе вик — и секна. Джонсън погледна Каултър с повдигнати вежди. Каултър сви рамене.

— Уилбър искаше да види дали с Елвис всичко е наред. Този тук — той кимна към Нолан — се опита да се самоубие в клетката на Елвис само преди няколко минути. Елвис се отказа да го яде, затова го извадих и накарах пазачите да го довлекат тук. Уилбър искаше да даде на Елвис друга мръвка, за да види запазил ли си е апетита. Предполагам, че старият крокодил по някаква причина не хареса Боб, но изглежда, няма проблеми с персийското овнешко.

Джонсън изгледа Нолан с любопитство и отново върна вниманието си към Каултър.

— Напиши ми въпросите си и нека сложим нова карта с памет във видеокамерата. Аз ще обядвам по-рано, след което двамата с Боб ще си поговорим.

 

 

Мака отново потърси въздушния маршал Финч по телефона и го запозна с текущата обстановка. Непосредственият началник на Мака капитан Бен Уилард — Уилбо — стоеше до него. Финч не беше по празните приказки:

— Искам да задържите, без да наранявате, колкото повече хора можете. Нямам представа какво става и се съмнявам, че някой тук има. Не искаме огън по своите, но проклет да съм, ако седим и гледаме как американците вилнеят из задния ни двор.

— Значи вече не трябва да застреляме Нолан в мига, в който го видим? — полита Мака.

— В никакъв случай, дявол го взел! — изгърмя въздушният маршал. — Ако ще стреляте по някого, това ще е онзи, който е пленил Нолан. Все пак искам всички да останат живи, а после ще се оправяме кой и какво, след като ги задържим. Времето ни притиска. Ще позвъня на вашия полковник Джонс в щаба на спецотряда. Но вие действайте. Постъпи правилно, лейтенант Маккълоу. Накарай Малкълм и полка да се гордеят.

— Слушам, сър! — Баща му боготвореше Финч от времето в Борнео през konfrontasi^[2], а после и във Виетнам. Сега разбираше, че уважението е взаимно.

Капитан Уилард вече беше на радиостанцията.

— Искам пилотите и командирите на взводове да се явят при мен незабавно. Донесете картите си. Влизаме на сляпо и го правим веднага.

Мака използва паузата, за да постави двама души на пост при самолета, и насочи снайперистите да намерят скрити места, откъдето да покрият всички подходи откъм североизток. Пилотите засега щяха да останат под домашен арест, макар да не представляваха заплаха. Нареди да им свалят белезниците.

 

 

Каултър харесваше последните модели компактни сатфони: с размера на блокчета шоколадов сладкиш и несъразмерно големи сгъваеми антени. Изненада се от позвъняването, защото може би само пет души на света имаха този номер. Телър беше мъртъв, а Джоана сигурно искаше и той да бе при него. Това оставяше Познър и… о, боже!

— Ало? — отговори той.

— Ало? Франк? Ти ли си? Майка ти е.

— Мамо? Добре съм. Ти как си? И откъде имаш номера ми?

— У дома съм с двама младежи. Единият ми каза, че държиш баща му Боб… Боб Нолан под стража. Сега… аз съм сигурна, че имаш добра причина да…

— Мамо, не говори с тези хора. Те са престъпници. Ти натисна ли паникбутона?

— Ама разбира се, че го натиснах. Направих го преди петнайсетина минути, когато отидох за мляко и курабии, но те са много вежливи младежи и бяха напълно убедени, че намеренията ти не са добри, така че аз отпратих полицията, когато се появи, защото исках да ги изслушам. Обясних на полицаите, че просто ми се е искало да видя човешко лице, а през това време момчетата стояха тихо и кротко в дневната. Знаеш ли, сине, понякога ми става самотно, защото никой, освен теб не идва да ме види. И кога беше това за последно?

— Мамо, не мога сега да говоря…

— Бърт, синът на Боб Нолан, казва, че ще убиеш баща му, преди да те изобличи като масов убиец. Той е тук сега и иска да говори теб.

— Боб Нолан е престъпник. Неговият син е престъпник…

Бърт взе безжичния телефон и се върна в дневната, откъдето можеше да говори, без никой да го чува.

— Казвам се Бърт Нолан. Търсят ме за осакатяването на двама федерални агенти и следователно нямам какво да губя. Ще седя до майка ти, докато не чуя гласа на баща ми да ме увери, че е добре и в безопасност. Така че не затваряй или майка ти ще умре. Не изпращай пак полицията в дома й или майка ти ще умре. Просто доведи баща ми на телефона веднага!

— Момче, не ме заплашвай. И никога не заплашвай майка ми. Защото ръката ми е дълга…

— Задръж така. Майка ти е в кухнята и казва нещо на приятеля ми. — Гласът на Кърт прозвуча далече от слушалката. Наистина ли, госпожо Каултър? Трябвало да вземете хапчетата си за кръвно и аритмия в осем, а вече закъснявате? Боже, това не е добре…! Вече пак на линия, Бърт продължи: — Обещавам, че няма да я докосна с пръст, но не знам дали това ще има значение. Може да й дадем тройна доза, а може и тази нощ да пропусне лекарствата си. Така че спри да ме заплашваш и ми дай баща ми.

— Ще ти се обадя след малко. Той… той е зает в момента. Обади ми се след десет минути.

— Не затваряй. Затвориш ли, аз ще затворя очите на майка ти.

— Изчакай така — късо каза Каултър. Беше извън себе си и стискаше телефона с такава сила, че ръката го болеше.

 

 

Ръцете на Кайли бяха изтръпнали от тежестта на Жао, който с настроение я изнасили за втори път. Тежестта му бе достатъчна да сгъне тънкия матрак до такава степен, че въжето между глезените и китките й се отпусна и тя успя да развърже възела, който бе отговорен за гадната й поза. Знаеше как да се освободи от тиксото, което имаше незаслужена слава на добър начин за ограничаване свободата на задържаните, но първо трябваше да извади ръцете си пред себе си. При по-нормални обстоятелства щеше да прекара ръцете си под задника, после под краката, но сега беше загубила всякаква чувствителност в тях от лактите надолу.

Лежеше гола на леглото на Жао, докато той мастурбираше в опит да получи още една ерекция. Отказа се след няколко трескави фрикции, защото повехналият му стрък продължаваше да виси вяло. Погледна я и го раздруса, преди да се обърне, за да се облече.

Моментът беше сега или никога. Тя се насили да седне, подпря се назад на ръцете си, свали ги надолу с всички останали й сили, после се сгъна напред, така че коленете й опряха в гърдите. Усети китките си под седалищните си мускули. Все така сгъната, бързо се превъртя на гръб и прокара китките си под сгънатите си крака и под ходилата. Сега хванатите й с тиксо китки бяха отпред. Беше се изпотила от усилието и за момент бе спряла да обръща внимание на похитителя си.

Жао стоеше пред нея по слипове, широко усмихнат, с демоничен поглед и с насочен към нея пистолет. Тя вдигна ръце и освободи с пръсти запушената си уста. После му каза на мандарин:

— Недей да бързаш. Ще ти направя най-страхотната свирка, която си изживявал.

— О, да, сигурен съм. До момента, в който ще го отхапеш. Да вървим. Вие, кучките от МДС, сте едни и същи най-обикновени сухи дупки.

Тя забеляза пенисът му да се размърдва под слиповете.

— Не мога да повярвам, че не ме изчука отзад. Ако знаеш как обичам голям хуй отзад. О, да… Възбуждаш се, виждам. Хайде, адмирале, не искаш ли да се изпразниш в задника ми? На мен ще ми е за първи път — готина и стегната, точно като за теб.

Жао я обърна по лице на леглото и отново се съблече. Тя се подпря на лакти и раздвижи игриво бузите си в опит да го съблазни. Но за да проникне в нея, той трябваше да остави пистолета. Изплю се в шепа и навлажни члена си с длан. За миг тя се надигна на колене, вдигна вързаните си китки максимално високо и ги свали с всичка сила, като едновременно с това разтвори лакти, за да нанесе бърз и жесток удар. Както знаеше от практика, дори подсиленото тиксо се разцепваше при такъв удар.

Ръцете й вече бяха свободни. Твърде късно изнасилвачът се хвърли към пистолета си. Кайли го сграбчи първа, превъртя се странично и дръпна спусъка, когато тялото му се стовари върху нея. Пистолетът — притиснат странично между двамата — изгърмя. Жао я хвана през шията и стисна с всичка сила. Ръката й продължаваше да е безчувствена, а пистолетът да е между тях, насочен в неизвестна посока. Нямаше значение. Ако не го застреляше, той щеше да я удуши. Ако простреляше себе си, значи така било писано. Тя отново дръпна спусъка.

Жао падна на пода и притисна слабините си с ръце. Лежеше по гръб в разширяваща се около него локва кръв. Първият й изстрел само го бе одраскал по корема, оставяйки кървава бразда. Жао обаче бе избрал патрони, предназначени за максимално поражение, и това бе станало ясно от втория изстрел, който бе влязъл през корема му и бе излязъл през чатала му. Тя седеше и гледаше как Жао стене и се гърчи. Взе ножа от нощната масичка и разряза тиксото около глезените си, без да изпуска и за миг лицето му от поглед. След две минути той умря.

Дрехите й не ставаха за нищо. Неговите дрехи не й ставаха. Облече една от тениските му, а обувките му се оказаха само половин номер по-големи от нейния. Видя в огледалото картина, достойна за филм на ужасите: шия в синини, счупени нокти на ръцете, гърди, покрити с кръвта на Жао, собствената й кръв по вътрешната страна на бедрата й, висящи парчета тиксо от ръцете и краката й.

Провери пистолета. Беше „Берета 25“ с шест дум-дум патрона все още в пълнителя. Това щеше да стигне за повечето от тях. Беше време да вземе Боб… или онова, което бе останало от него, от онази клетка. После щеше да посети Каултър и останалите.

 

 

Каултър свали телефона от ухото си и повечето кухи заплахи на Бърт Нолан заглъхнаха в пространството. От изражението на Уолам разбра, че трябва да се безпокои за по-важни неща.

Задъханият Уолам стигна при него:

Анди сканираше военните честоти. След по-малко от десет минути тук ще пристигнат три Блек Хоука с група на въздушнодесантния отряд. Говорим за трийсет души, които са чакали досега на „Тръскот Фийлд“. Аз разполагам с петима въоръжени. Нямаме шанс срещу тях. Нямаме дори време, за да избягаме. Какво ще правим?

— Ще почистим кашата и ще си тръгнем. Имам доказателство, че през цялото време съм бил прав за Иран. Какво остана от иранеца? Извадете тялото от клетката. Хвърли го на питомните си акули.

— Елвис си е оставил втората половина от доктора да узрее. Не мисля, че ще се раздели с него, без да се бори.

Отвори клетката. Пусни крокодила да си ходи. Не можем да допуснем да бъдем заловени с трупове и местопрестъпление.

— А Нолан и китайската Шийла?

— Ще ги използваме за стръв и ще оставим Блек Хоуците да свършат работата.

— Ще се погрижа за Елвис и останките на лудия учен.

Каултър вдигна сатфона до ухото си:

— Чуваш ли ме, Бърт?

— Чувам те, задник такъв. Къде е баща ми?

— Мери си приказките. Давам ти го…

Каултър се чудеше колко време ще е нужно на АНС да проследи сатфона му и да изпрати нужните институции в дома на майка му… или тук. Твърде дълго, реши той.