Брадли Уест
Море от лъжи (61)

60. Оклахомски покер

Петък, 14 март: Уивървил

Събота, 15 март: Коломбо, Западна Австралия

— Какъв шпионин от ЦРУ си, щом наричаш дома си на името на планинското убежище на Хитлер? — недоумяващо попита Голямата патка.

Светлината от екрана на телефона на Кърт показваше надписа Kehlsteinhaus, резбован в дървената табела, висяща на дистанционно управляваната врата.

— Откъде знаеш, че това е Орлово гнездо на немски? — попита Бърт.

— Нали следвам съвременна история. Това е било името на имението на Хитлер в баварските Алпи, когато е управлявал Германия. Тази къща пред нас е на някакъв нацист.

Ключалката избръмча, вратата се отвори, а в говорителя се разнесе женски глас:

— Качете се. Ще запаля външното осветление.

Двамата се спогледаха и Бърт сви рамене.

— Съмнявам се, че Кафявото говно би могло да издрапа по този наклон.

Големите секачи в ръката му изглеждаха неуместни и той ги хвърли в отворения багажник.

Голямата патка му напомни:

— Не забравяй да я заключиш. Не искаме колата на Джен да бъде открадната, нали? — Вместо отговор Нолан започна да се изкачва по стръмния път и Макгърти извика след него: — Когато всичко това приключи, наистина ли ще се скриете с Джен в онова бунгало? Мислех, че купи всичката тази храна, нае колата й и я убеди да се крие с обещанието, че скоро ще се върнеш и една седмица ще има чук-чук.

— Не мисля, че с Джен ще имаме къща в гората в близко бъдеше.

 

 

Дешан Патмараджа нагласи с бутона ъгъла на наклона на леглото в болницата. Четирийсет и пет градуса беше достатъчно високо, за да вижда екрана на лаптопа, но не чак толкова високо, че гръдният му кош да започне отново да го боли. Като използваше само лявата си ръка — дясната бе увита с бинт, — той изчака за връзка с интернет.

Влезе в пощенската си кутия в TOR и намери имейла на Нолан, който разкриваше корумпираността на Анатолий Чумаков и незаконното отдаване на сървърите на ФСС на международния терорист от Ливан Абузаид, най-вероятно на заплата от Иран. Препрати го на базиран в Коломбо журналист на Би Би Си, когото познаваше, с копие до Си Ен Ен. Обяснителното писмо на Патмараджа намекваше за връзка между масивната DDOS атака, насочена срещу НАГПР, и разкриваше, че Чумаков е тежко раненият в престрелката, отнела живота на Марк Уотърман. Патмараджа натисна бутона за изпращане — спазваше обещанието си пред Нолан.

Сега се надяваше на реципрочност: Нолан трябваше да спази обещанието си да плати сметката в болницата и разноските за адвокат. И не просто адвокат, а вероятно екип от скъпи адвокати, като се имаше предвид, че го заплашваше обвинение в отвличане, свързано с убийството на машиниста на влака от китайски снайперист.

 

 

Радистът на спецотряда Чонга беше по-зает от еднокрак човек в състезание по ритане на задници. Полковник Джонс и лейтенант Маккълоу се бяха скарали жестоко, без да се съобразяват нито със субординация, нито с елементарно приличие. Спречкването бе приключило, след като Джонеси се бе троснал на Мака, че ще бъде обвинен в неподчинение, ако не млъкне на секундата. Заповедта бе да останат на „Тръскот Фийлд“ в състояние на готовност. В никакъв случай не трябваше да започват бойни действия, да не тръгват след никого и да си седят на задниците. Трябваше да заловят Боб Нолан, ако се появи, и да го застрелят, ако окаже съпротива.

За да бъде унижението пълно, трите Блек Хоука бяха пристигнали и се намираха на позиция на два километра в южна посока. Двайсет и четирима командоси чакаха заповед да се спуснат и да убият един международен терорист и предател… само че Нолан беше 54-годишен дядка с ранена лява ръка, при това вече задържан от друг човек. Мака се чудеше дали Джонеси не протака, преди да сведе ревизирани правила за влизане в бой. Всичко това с всяка секунда започваше да се превръща и пълна дивотия. Мака продължи да кипи вътрешно още малко, после взе решение. Може би бе писано лейтенант да бъде върхът в кариерата му във въздушнодесантната служба.

— Чонга, обади се в Пърт и ми дай радиста на групата за разследване на МН370. Кажи му, че трябва да говоря с Далас Финч… лично и спешно. Обясни, че съм Йън, синът на Малкълм Маккълоу, и че имам нещо, което е предназначено само за неговите уши.

Мака нямаше представа дали Нолан или цялата тази ситуация има нещо общо с МН370. Но със сигурност знаеше, че по-рано тази седмица министър-председателят бе извадил въздушен маршал^[1] Финч от нафталина, за да оглави базираната в Пърт операция по въздух и море за издирване на МН370. Така че ако искаше да заобиколи полковник Джонс, трябваше да привлече вниманието на стареца.

Франки Колинс се ухили и поклати глава. Едно бе ясно — Мака имаше страхотен кураж и не си поплюваше.

 

 

— Ю Кайли, знаеш ли защо китайската отбрана се оказа така безпомощна срещу Съединените щати? Защото аз я саботирах.

— Това е нелепо. Ти командваше в оная грозна сграда в Пудонг, пълна с пъпчасали хакери, и всички там се преструвахте, че вършите страшно патриотична дейност.

— А… ето тук дълбоко бъркаш. Аз играя много ключови роли. Знаеш ли, че аз съм отговорен за китайския принос към DDOS атаката срещу НАГПР? Допускаш ли дори за секунда, че тази атака би успяла, след като месеци преди това аз бях предупредил ЦРУ? Операция „Менандър“ имаше за цел не нещо друго, а да убедя Фарокзад да пътува за Пекин. Този глупак смяташе, че ще покаже малко U-235 за военни цели и това толкова ще впечатли Китай, че ние ще дадем на Иран конструкцията на инициаторите за бойна глава и ще се съгласим да поправим повредените им центрофуги. Кой мислиш му внуши тази заблуда? Аз.

Нолан реши, че Жао е най-арогантният човек, когото е виждал, а това включваше видни представители като Лойд Матюс и Дик Константайн. Изкашля се.

— Къде е атомният физик?

— В бараката за разпити ей там — отговори Каултър и кимна в неопределена посока.

— Значи го изтезавате?

— Това изненадва ли те? Доктор Фарокзад би детонирал мръсна бомба в даласко основно училище със същото безгрижие, с което би смачкал хлебарка. Той е номер едно в набелязаните за ликвидиране от Мосад. Ние намаляваме рисковия му потенциал парче по парче.

Нолан потръпна: знаеше, че скоро това определение може да стане приложимо и спрямо него.

— Говориш така, сякаш вече имаш всичко, за да докажеш каквото искаш. Защо тогава го изтезавате?

— О, аз съм сигурен, че той ни разказа много лъжи от вчера, когато моят човек се захвана с него. Той сега препроверява информацията, с която вече разполагахме, за да открием несъответствията. Понякога разпит ваните се нуждаят от допълнително стимулиране, за да „освежат“ паметта си.

Следващият въпрос на Кайли върна Нолан към реалността:

— И какво общо има провалената DDOS атака с неспособността на Китай да се защити срещу Щатите?

Каултър отново се усмихна с пренебрежителната си усмивка.

— Защото новото поколение офанзивни и дефанзивни радари на Китай зависи от кодовете за идентификация „свой-чужд“. Ние имахме свои хора в мрежата, които генерираха такива кодове, че нашите самолети да проникнат през ПВО, без да бъдат посрещнати с огън. Освен това и новите мерки на американските ВВС за електронно потискане бяха настроени към спецификата на прицелните алгоритми за насочване на ракетите „земя-въздух“, така че и те бяха неутрализирани. Удивително е колко убедителни могат да бъдат заплахите за разкриване на корумпираност в големи размери, особено ако спестяванията на мишената подлежат на конфискация в Сингапур, а към залога се прибавя не само животът им, но и този на членовете на семейството им.

— Прентис Дюпре! — възкликна Нолан.

Каултър го погледна въпросително.

— Естествено! Ти си онзи, който подготви местопрестъплението. Да, Дюпре осигури информацията за висшите военни, които ние впоследствие изнудихме. Онази млада жена беше гений. Без нея никога нямаше да можем да превърнем пет процента от старшия офицерски състав на НОА в платени агенти на Компанията. Тя беше… похарчена. Ако беше проговорила по някакъв повод пред пресата, никога нямаше да спечелим тази война.

— Заповядал си да я убият, така ли? Как може един пенсиониран 2ЗДТО да нареди убиването на агент? Искал си да вярваме, че сам си организирал и финансирал най-голямото похищение в историята на авиацията? Само че на това е написано ЦРУ отгоре до долу, а най-горният пласт е правдоподобна несъпричастност. Пъркинс не може да няма пешо общо. Дори предполагам, че идеята изначално е негова.

— Били Пъркинс е имал една-единствена оригинална идея в живота си — усмихнато отговори Каултър, но погледът му бе пълен с омраза.

Нолан се огледа. Кайли изглеждаше поразена. Санди стоеше при вратата и се подсмихваше. Жао беше като дявол с мъртъв поглед и нарисувана изкуствена усмивка. Каултър и Жао щяха да се измъкнат и го знаеха отлично. Това го вбеси.

— Е, само че не се получи точно по плана, нали? Да не забравяме приятеля ти Роб Телър. Той умря, като пищеше в агония.

— Разкажи ми за смъртта на Робин. Още не съм научил подробностите — каза Каултър с преувеличено спокойствие, но погледът му бе студен, а тялото вдървено.

— Бойците на Ва, които бе мамил, му отрязаха главата. И да ти кажа… не бързаха. А вторият пилот, Мулън, си призна всичко, а…

Каултър го прекъсна, избухвайки в смях.

— … а Матюс, Бърнс и Константайн са зад решетките — продължи въпреки това Нолан, но разбра, че не е успял да го уязви.

Каултър стана.

— Мисля, че свършихме. Благодаря за представлението. Санди, представи госпожица Ю и господин Нолан на Елвис. Адмирал Жао, Джин-Руми до сто и петдесет по двайсет и пет цента точката?

— Нека са петдесет цента на точка. Днес ми е късметлийски ден… просто го усещам.