Брадли Уест
Море от лъжи (6)

5. Ужилването

— Бъстър, притеснява ме оперативката в понеделник. Благодаря ти, че идваш на работа в събота сутринта.

Тим Уайл, програмен директор на АНС^[1] за проект „Акапулко“ и старши мениджър в отдел „Операции по проникване и компютърните мрежи на противника“^[2], въведе колегата си в малка заседателна зала, останала непочистена от чаши за кафе, опаковки на бързи закуски и неизтрита бяла дъска.

В действителност Брайън Грегъри бе очаквал поканата за закуска от началника си.

— Така или иначе щях да идвам. Като гледам, този изгубен малайзийски самолет е напълнил паркинга ни. Не забеляза ли на влизане?

— Ъ-ъ… в действителност даже не погледнах. Тук съм от доста време.

— Да не казваш, че си останал тук цяла нощ?

— Аха… Разнищих PowerPoint. Мразя тази проклета програма! На инсталационния й диск трябва да бъде написано „Смърт от списъка с водещи символи“. Имаме презентация пред скапания директор на ЦРУ, а не лекция по география за първокурсници. Нека сега те разходя из онова, което в момента е словесното изложение, като цялата предистория е натикана в спомагателна разпечатка… Цел на Западнотихоокеанския флот е да поддържа свободни за мореплаване морски пътища от Корея до Филипините и на запад до Малакския проток. Цел номер едно на Китай е да контролира собствената си крайбрежна зона, както те я наричат „Близкото море“, до почти Япония. Претенциите на Китай към някои острови влизат в конфликт с общопризнатите териториални води на Корея, Япония, Тайван, Филипините, Виетнам, Индонезия и дори Малайзия. През 2012-а и отново през 2013-а Китай окупира различни острови и дислоцира бойни кораби, които да отбраняват завзетата земя… За тази цел те изразходват голяма част от военния си бюджет за разработването на нови и интересни начини за потапяне на американски бойни кораби чрез…

— Тим, ускори го малко. Адмирал Пъркинс е най-нетърпеливият човек в правителството.

— Окей, окей! Разбирам, но да допуснем, че стенограмата на оперативката попадне и на бюрата на подчинените му, така че малък преглед няма да им навреди.

— На бюрата на други хора? „Акапулко“ е тотално засекретен! Сещам се за само четирима извън АНС, които знаят за нея, сред тях президентът.

— Е, от понеделник 10:31 ще са петима. И като се има предвид, че Били ще научи две години след началото, можем да го видим да експлодира. Така че нека го разходим за ръчичка, преди да пльоснем говното в канчето му. — И Уайл се върна на бележките си: — През февруари 2012-а, възползвайки се от успеха на „Стъкснет“, АНС измъкна президентското съгласие да опита нещо подобно, но този път срещу Китай, и ОПКМП създаде екип от седем души, които да разработят червея.

— Окей, но защо наричаме това сега „Стъкснет 3.0“? Той няма нищо общо с архитектурата на „Стъкснет“, която торпилира иранската програма за разработване на ядрено оръжие.

— Защо се правиш, че не разбираш? „Стъкснет“ е марка, бранд. Той е „Тифани“ на шпионажа. Нарекох го „Стъкснет 3.0“ в оперативка за информиране на президента, за да го уверя, че въздействието му е също толкова поразяващо. У нас, в АНС, той си е „Акапулко“. На никого другиго, освен на нас не му пука как се казва — сопна се Уайл.

— Както и да е, трябва малко да ускориш темпото. Били Мъркинс ще ти откъсне топките, ако му разказваш нещо, което вече знае, след като си му казал нещо, за което не е знаел, но е трябвало да знае.

— Добре тогава, ето по същество. Преди година екипът на проект „Акапулко“ завърши работата си над сложна компютърна програма с няколко номера в нея, които никой преди не е виждал. Червеят наблюдава всички комуникационни средства в състава на оставените в резерв китайски брегови командни и контролни вериги. Става дума основно за радари, както офанзивни, така и дефанзивни, но също така източва и от тяхната акустична система за следене на подводници. Всичко, преминаващо през мрежата, се копира и изпраща на тъмните сървъри на АНС. Не е в реално време, но си е направо ключ за замъка. Имам всички подробности в приложения, които чираците на адмирала после могат да прегледат.

— Да, но проблемът е, че ние инжектирахме червея „Акапулко“ не в основната им мрежа, а в резервната им С2 мрежа. Не успяхме да проникнем в големия приятел. Така че докато основната им мрежа е онлайн, има само да чакаме.

— Именно. В началото на 2013-а ФБР откри, че Марк Уотърман копира всичко с гриф „Строго секретно“, до което успява да се добере. Може да се предполага, че адмиралът не е бил сред посветените да се подправи съкровището на Уотърман с някои файлове, създадени специално за целта… Имаше три проблема. Първо, Уотърман трябваше да вярва, че краде автентични документи. За целта се наложи да ги пръснем из цялата мрежа с надеждата, че предателят ще ги намери сам. На второ място, трябваше да се погрижим той да попадне в китайски ръце, за да могат те да вземат данните му. Това главоболие ни струваше два милиона долара, нужни да купим един от журналистите в кликата на Уотърман. На трето място, фалшивите документи трябваше да бъдат много хитро съставени. В китайското МДС са също толкова умни, колкото сме и ние, но са двойно по-подозрителни. Ако дори само допуснеха, че им сервираме дезинформация, щяхме да издадем сами много истински тайни на АНС, да пуснем предателя да избяга и да се видим като големите злодеи в световната преса, без да получим нищо в замяна… Зад фабрикуваните презентации и доклади има истинско изкуство. Късно снощи изтеглих две мостри, които да покажем на Пъркинс. Комбинацията има за цел да накара китайците логично да заключат, че сме компрометирали мрежата С2, обслужваща основната дефанзивна схема. И така да направят следващата логична стъпка, а именно да преминат на резервната. — Уайл се ухили зловещо. — И тогава ще ни паднат в ръцете.

— По-рано тази година започна да се просмуква информация, което говори, че превключването е факт. АНС сега обработва повече данни от когато и да било досега. Съобщиха ми, че вече сме открили истински късчета самородно злато. Приятелите ни в Пентагона подскачат от радост.

— Да, но понеже Компанията не знае източника на тази информация, след два месеца увъртане от наша страна директорът побесня и ето ни на килимчето в понеделник — каза Уайл с мрачно предчувствие.

— Ако адмиралът не напусне, след като осъзнае, че сме подавали на Информационния оперативен център на ЦРУ информация на сляпо от началото на 2012-а, ще го помолим да отдели ресурс на Центъра за създаване на димна завеса около „Акапулко“. Трябва да отклоняваме вниманието на китайското контраразузнаване, за да остане червеят ни неоткрит максимално дълго.

— И ще поискаме Пъркинс да предложи Уотърман за медал, за да стане това възможно.

— С колко време разполагаме?

— Двайсет минути за презентацията и десет за въпроси и отговори — отговори Уайл.

— Бих искал Боб Нолан да е тук, за да ни помогне. Той има поглед върху голямата картина…

Уайл се засмя:

— Помниш ли когато Нолан информира онзи скъперник на думите, шефа на Мосад, и тогавашния ни директор Хейдън? Трябваше да го направи за петнайсет минути…

— А той продължи над час — довърши Грегъри. — Директорът беше толкова ядосан, че се готвеше да го прати да паркира коли пред Лангли Мултиплекс. И тогава големият началник на Мосад се обърна към Хейдън и му каза: „Благодарение на чудесното изложение на вашия човек ние ще участваме“.

— А Нолан получи медал, повишение и го пратиха не къде да е, а в рая на Сингапур. Господи, този свят е тотално откачил. Защо такива хубави неща никога не се случват в АНС?

Грегори поклати глава откровено завистливо.

— Боб Нолан е най-късметлийският кучи син, когото съм виждал.