Брадли Уест
Море от лъжи (54)

53. Пред изстрелване

Петък, 14 март: Сингапур, „Гълфстрийм 550“ NI68TT на път за „Тръскот Фийлд“, Западна Австралия, Рединг, Калифорния, Пекин, Форт Мийд — Мериленд, Токио

Мей Линг излезе от централата на Дирекция за вътрешна сигурност донякъде ободрена от новината, че Бърт е вкарал в болница двама агенти на ФБР. Усмивката й обаче помръкна, като си спомни, че сега Бърт е беглец, измъкващ се от федералните власти. Ако кракът на Боб Нолан стъпеше в Сингапур, той щеше да бъде предаден на американците, за да му бъдат предявени сериозни обвинения, може би в шпионаж и държавна измяна. Ако Мей Линг искаше да бъде оставена на мира в Калифорния, за нея щеше да е най-добре да се държи настрани от затрудненията на Бърт, докато не бъде задържан. Освен това трябваше да предполага, че всичките й комуникации се подслушват. Ако се съдеше по случилото се преди съвсем малко, къщата им беше натъпкана с техника като долби студио.

Докато разсъждаваше върху току-що прекараните четирийсет минути в пародия на задържане, тя отбеляза, че Лум първо я бе разпитал подробно за ситуацията, в която се намираше баща й, и за онова, което й е известно за действията му, Мей Линг бе разказала за първоначалното нареждане на баща й до брат й и нея да потърсят убежище в Камлупс, вилата в Британска Колумбия. След това бе дошло искането му Мей Линг да отлети за Китай, за да освободи майка си. Мей Линг нямаше представа защо Бърт бе решил да пресича незаконно границата. Беше казала на Лум, че няма намерение да помага на баща си, понеже единственото й желание е да се измъкне от този хаос и да се върне в Щатите.

— Вие сте вярна дъщеря и грижовна сестра. Помислете внимателно, Мей Линг, преди да се съгласите да направите нещо в помощ на баща ви или брат ви. Това ще застраши собствената ви свобода.

— Вие просто не знаете какво говорите. Баща ми изневери на майка ми преди години и знаеше отлично, че повтори ли го, тя ще го напусне. Е, тази седмица, изглежда, е прелюбодействал в семейното легло. Тате прекарваше много време с Марк Уотърман, който дори не му беше истински кръщелник, много повече, отколкото някога е прекарвал с мен или Бърт. Не мисля, че някога бих приела съвети от баща ми. И не му помагам. Виж, на Бърт бих помогнала, ако мога, но не виждам как той би се свързал с мен, без всички да разберат, което не ме поставя пред избор. Сега е мой ред да задавам въпроси. Къде е отишъл баща ми в нощта, когато е напуснал Сингапур? И как изобщо е успял да избяга?

Лум се усмихна и отговори:

— Баща ви е умен. Избягал е на велосипед въртял е педалите до „Орчард Тауърс“, където е имал по-рано наета стая в бардак на петия етаж. Открихме велосипеда му заключен с верига на стойка до паркинга. Но не се е появил по-късно на среща във фоайето на хотел „Шангри Ла“. Вместо това е отишъл на летище „Селетар“, където се е качил на частен самолет за Шри Ланка заедно с една жена от китайското Министерство на държавната сигурност.

— Каква жена? Шпионка? Или имате предвид приятелка или… курва?

— Знаем, че тя е разузнавач, но не ни е известно точното естество на връзката им. Тази жена е пристигнала в Сингапур съвсем наскоро. Мисля, че са се видели за първи път в „Райската пътека“ на „Орчард Тауърс“ — елитен публичен дом — в сряда вечерта. Въпросната нощ не са имали сексуални отношения. Ако обаче се окаже, че се познават отпреди, това би означавало, че той е китайски шпионин.

— О, не! — възкликна Мей Линг.

— Ако желаете, ще накарам някой от подчинените ми да извади велосипеда на баща ви от стаята за доказателствен материал. Той не ни е нужен повече.

— Да, добре. Ще ми спести едно такси до вкъщи.

И това обясняваше защо тя сега въртеше педалите по Танглин Роуд и мислеше за последната глава в безумната история на баща си. „Орчард Тауърс“ бе само на километър и половина. Вместо да завие наляво към къщи, тя пое надясно, за да види какви толкова атракции са привлекли баща й в „Райската пътека“.

— Почука на синята стоманена врата, по която нямаше никакви надписи. Дори не знаеше работи ли заведението, но от списъка на наемателите я интересуваше номер 05–01. Почука отново и й отвори тежко гримирана проститутка. Преди Мей Линг да успее да отвори уста, мама-сан възкликна:

— Ти трябва да си дъщерята на Боб Гладстоун! Като две капки вода сте… е, с малко азиатска кръв. Влез, влез. Аз съм Линда, приятелка на господин Гладстоун. — И се усмихна кокетно.

На Мей Линг й призля. Всяка проститутка в „Орчард Тауърс“ ли познаваше баща й? Тя пристъпи в неосветеното антре и тежката врата се затвори с щракване зад гърба й.

 

 

Капитанът влезе в салона за пътници, като почесваше брадичката си.

— Ами, ето последните новини. Преди трийсет минути прелетяхме над Сингапур в пълно радиомълчание. Не получихме нищо от военните авиодиспечери, а радарът не засече никакви самолети във въздуха. Бих заложил дома си, че досега щяхме да имаме ескорт от изтребители, ако международният шпионин Боб Нолан наистина беше в нечий списък за арестуване. Но при липсата на военен ескорт накарах Дженкинс да регистрира коригиран полетен план от Дили за „Тръскот Фийлд“, платото Мичъл, Западна Австралия. На всичко отгоре Австралия прие искането за промяна, което буквално ме хвърли в тъча. Оттам нататък обаче този самолет остава на земя — никакви дестинации, вътрешни или международни, без изрично разрешение. Всеки опит да излетим без разрешение ще бъде третиран като враждебен акт и знаете как завършват тези неща. Някакви коментари?

— Звучи ужасно — обади се Кайли.

— Съгласен съм. Звучи като че ли ни очаква кацане право в центъра на паяжината — съгласи се Нолан.

— Знам, че ще прозвучи донякъде егоистично — продължи Нишимото, — но нашето алиби е, че ние с Дженкинс сме били принудени под заплаха да продължим да пилотираме този самолет. Ако кацнем на място, където е в сила договор за екстрадиция със Съединените щати — а Източен Тимор е едно от малкото изключения в тази част на света — Боб заминава направо за затвора, следван по петите от мен и Дженкинс.

— Значи казваш, че опциите ни са Източен Тимор или „Тръскот Фийлд“? — поиска да се увери Нолан.

— Не, и Папуа Нова Гвинея няма договор за екстрадиция. Може да се доберем на пари до Порт Морсби.

— Това не може да продължава в такава неизвестност. Разбираме се да ни свалиш на „Тръскот Фийлд“. Обяви „Мейдей“ за полицията в Западна Австралия, федералната полиция и всеки за когото се сетиш. Кажи им, че в „Тръскот“ е Ал Кайда, измисли нещо, което ще привлече вниманието им. Дори ако покриването на МН370 е черна операция, все още има шанс да се измъкнем живи. — И той се обърна към Кайли, за да чуе мнението й.

— Да, нека направим така. А пък аз ще се обадя на китайското посолство в Канбера. Ще искам дипломатически имунитет.

 

 

Историята, която разказа Линда, бе тъжна. „Райската пътека“ бе затворена. Момичетата всички регистрирани и освидетелствани като клинично здрави — били депортирани. Самата Линда била тикната в ареста за цяла нощ, докато един приятел, висш полицай, не уредил да я пуснат. И сега просто била тук, за да си събере личните вещи. Чист късмет, че имало някой да отговори на почукването на Мей Линг.

— Между другото, баща ти ми остави нещо на съхранение. Раница с каска за велосипедист, ръкавици… такива неща. Искаш ли ги?

— Разбира се. Карам му велосипеда, защото да не си сложа и каската му.

Линда донесе раницата. Мей Линг погледна в нея: малко дрехи, каска, ръкавици и бутилка вода. Не беше изненадващо, че полицията не я бе взела като веществено доказателство, когато бе претърсвала тук. Линда не им бе казала, че раницата е на баща й, а бегъл поглед не бе разкрил в нея нищо ценно.

 

 

По дяволите, вече беше късно. Задникът го болеше, а дори не бе шофирал. Верен на репутацията си на състезател от „Железният човек“, Макгърти го бе сменил четири часа след Апълтън и не бе пуснал волана след това. Бяха спирали да заредят и да си купят мексиканска храна от крайпътно заведение в Южен Орегон. Беше 3:30 сутринта и вече се намираха в покрайнините на Рединг.

— Ти не каза ли в Орегон, че знаеш как да се снабдим с фалшиви документи? — попита Бърт.

— Мога да ти направя всичко, което искаш, с изключение може би на паспорт. Има едно нещо, на което му викат Тъмната мрежа, нещо като подземен интернет. Продавам там фалшиви документи за самоличност чрез скрит уебсайт, който съм нарекъл NuYu^[1].

— Леле… Следваш история в Ю-дъб^[2] и продаваш фалшиви документи в Тъмната мрежа?

— И правя добри пари от това, някои месеци по десет бона. Платих в брой за силверадото, което зарязахме в гората. Баща ми е напуснал „Майкрософт“, преди да навърши трийсет. Със сестра ми програмираме от трети клас. Но ти го знаеш. Ако успеем да си направим добри снимки, ще организирам да имаме нови самоличности с номера на социалната осигуровка, списък на положените изпити, кредитен рейтинг… всичко! Можем да го направим онлайн, но няма как да ги изработя в хотелска стая. Това ще трябва да го възложим на други фалшификатори и ще поръчаме доставка по ФедЕкс.

— А откъде да съм сигурен, че някога не си разнасял порно по домовете?

— А как така аз никога не съм знаел, че баща ти е шпионин?

— Окей, изяснихме се. Значи утре ще се гримираме яко и ще си поръчаме новите документи. Взех десет хиляди от вилата, така че няма да сме без пари.

— Аз пък взех пет хилки от стаята ни, преди да тръгна да те взема, така че съм добре. Ти обаче ще стоиш в колата, понеже ризата ти е скъсана и с петна от засъхнала кръв. Аз ще платя за стая и ще се върна след пет минути. Отпусни се.

— Да… И мисля да хапна последното бурито, което иначе ще омекне и ще стане на парцал.

— Голям женчо си, Нолан.

— Да бе, иди го кажи на онези тъпаци в парка.

 

 

Председателят Гао крачеше напред-назад в малкия кабинет до оперативния център в щабквартирата на НОА в Пекин. Началник-щабът генерал Яо Чанминг влезе, без да почука: знаеше, че председателят го очаква.

Американският посланик не е лъгал. Тактическа група от девет бойни кораба, предвождани от „Джордж Вашингтон“, е била на път от Окинава на север към пристанището им на домуване Йокосука. Групата е обърнала и сега са на петстотин километра от Диаую. След осем часа ще са в оптимален обсег на нашите ПКБР, макар че при новия увеличен обсег на теория можем да ги ударим и след два часа. Американските сателити няма да останат слепи за осем часа, в резултат на което вероятността да нанесем поразяващ удар не е идеалната. Така че ако искаме да сме сигурни, че ще можем да ударим след дългия интервал, трябва да заредим ракетите сега и да ги имаме на разположение на вашите заповеди.

— Действайте. Искам ракетите да са готови за изстрелване по моя заповед.

— Слушам.

— Генерале, когато ракетите ни потопят „Джордж Вашингтон“, това ще сложи край на сто седемдесет и две години унижения от западните империалисти. Дори един век след днешния ден учениците ще знаят името ви.

— Да, другарю председател. Благодаря, другарю председател.

Беше време да се погрижат за несправедливостите, започвайки с Нанкинския договор, сложил край на Първата опиумна война през 1842. „Вероятно ще ми вдигнат статуя в Забранения град мислеше си Яо, докато се връщаше в оперативния център. — Леле!“

 

 

Нолан си спомни отговора на Юлий Цезар през 49 г. преди новата ера, когато Римския сенат му заповядал да спре армията си и да се върне сам в Рим, за да бъде решен въпросът за по-нататъшната му съдба. „Жребият е хвърлен. Пресякох Рубикон“. Беше ли Нолан подпечатал съдбата им с настояването си да кацнат на платото Мичъл, вместо да се върнат в безопасния Сингапур? Каква е ползата да любопитстваш — дори ако си бил прав, — ако умреш и проникновенията ти умрат заедно с теб?

На тази отрезвяваща нота през последните два часа бе обосновавал предположенията си, надявайки се поне един от пилотите да оцелее, за да ги предаде… всъщност на кого точно трябваше да ги предаде? На кого му пукаше какво мисли Боб Нолан за МН370? Хекър. Сам Хекър и Травис Райдър бяха единствените, на които им пукаше. Определено не Мили, където и да бе тя сега. Бърнс — в никакъв случай. Константайн беше странен и се бе държал все по-враждебно с него. Мелиса Шук? Тя мразеше не само него, но и всичко, на което той държеше. Франк Каултър? Каултър беше ключът за разкриване на заговора… по един или друг начин.

ЦРУ бе убедено, че той притежава копие на файловете, изнесени от Уотърман от АПС, които той наистина бе взел от Хаваи миналия май. Нолан успокои бясно препускащите си мисли, забрави за малко за болката и опита да се съсредоточи.

„Марк е мъртъв. Когато е пристигнал в Москва, той вече не е разполагал с копие и не е имало как да каже на някого, че е оставил за мен опакована в пластмасов плик флашка, скрита в бутилка бира в хладилника в дома си в Оаху.

По настояване на Кайли в Шри Ланка аз унищожих двете копия на файловете от АНС.

Версията, залепена към топката за крикет, или е била унищожена от гранатата, или е останала загубена на плажа. Дори да е намерена, тя е китайски фалшификат. Няма връзка с мен.

Следователно нищо не ме свързва с файловете на Уотърман… освен онова, което казах на Мили… но аз мога да го обясня… и, ПО ДЯВОЛИТЕ!“

Нолан започна да разтрива слепоочията си. „Има копие, което залепих в бутилката за вода, която оставих в раницата при Линда Леонг. Този недокосван оригинал щеше да е прощалният ми дар за Уотърман и пенсионна подсигуровка за мен. Марк или аз можехме да разпродадем файловете на парче през следващите десет години. Тази microSD карта сега е убийствена улика. Трябва да се погрижа да бъде унищожена. Но как, как…?

Разбира се, Мей Линг! Тя вече е пак в Сингапур. Мога да разчитам на Мей Линг…“

— Кайли, толкова ме боли, че не мога да помръдна. Би ли поискала от капитана сатфона му? Трябва да позвъня тук-там.

 

 

Грегъри надникна в кабинета на Уайл в щабквартирата на АНС във Форт Мийд, Мериленд.

— Считано от 06:17 източно лятно време ние сме обратно в играта.

Въпреки шеговития тон двамата мъже изглеждаха като от масовка в зомби филм. Хлътналите им очи и смачканите им дрехи говореха за последните шест часа трескава работа в подкрепа на НАГПР, когато извадиха сървърите офлайн, дебъгнаха ги и рестартираха компютрите под строг надзор за евентуално повторно заразяване или нова атака. Осигуряването на надеждно сваляне от АНС на информация от спътниците на НАГПР се бе оказало почти толкова стресиращо, колкото и борбата с проклетата DDOS атака.

Крайно любопитно се оказа решението на ДНР Морис да нареди на главния специалист на НАГПР Дейвид ДеВор да организира системите им засега да продължават да се правят на умряла лисица. Пасивно да следят какво се е променило, докато не са работили. Привидно DDOS атаката имаше написано върху нея „Иран“, но нямаше начин иранците да са се оправили сами из лабиринта от „задни врати“ и „странични входове“. В мерника на Уайл бе Русия, а Грегъри бе готов да заложи на Китай. В заседателната зала ДеВор бе срутил тавана за всички, като бе заявил безапелационно, че за всичко са виновни рутинните актуализации на софтуера от Министерството на националната сигурност.

Засега НАГПР наистина се правеха на умряла лисица и сравняваха потоците данни преди и след DDOS атаката, но без пренос на значителни обеми информация до важни клиенти като АНС и без да издават, че са си върнали зрението. Единствената област, в която можеха да образуват малки вълни, бе над Сенкаку и по китайското крайбрежие. Първоначалните данни бяха противоречиви и обезпокоителни, като влизаха в противоречие с онова, което донесенията от проект „Акапулко“ на АНС им казваха през последното денонощие. Ако се вярваше на експорта от „Акапулко“ — подслушваната крайбрежна мрежа на НОА, — нивото на готовност на китайската отбрана беше една степен над дъното и това бе едва след като посланик Стърджис им бе „набил канчето“ преди няколко часа. ИЧ облитанията на НУВКР, съпоставени с първите обработени изображения от последните шест часа преди срива, разкриваха вихрушка от активност и ред военни системи както в отбранителната, така и в нападателната сфера, изправени на бойна нога.

Морис, ДеВор, Пъркинс и директорът на АНС, Мадлин Ранс се бяха събрали в края на коридора на конферентен разговор с началник-щабовете на родовете войски и президента. Както отбеляза Грегъри, беше много по-добре да им „треснат гъбата“, отколкото да треперят какво може да им се случи.

— Хайде, мръсници! Опитайте нещо. Само мръднете с пръст. Ще ви смажем… — каза той на Уайл и двамата чукнаха в заговорнически тост хартиените си чаши с кафе в предвкусване на унищожението на… на… на който се окажеше виновен.

 

 

Хекър се измъкна иззад заседателната маса, за да проведе частен разговор. Бе очаквал неспокойно новини от Гонзалес, но не бе успял да се свърже с него след получаването на късия му имейл на летище „Нарита“, Токио. Вместо него чу в слушалката друг познат глас и възкликна:

— Боб? Как си, по дяволите? Къде си?

— В самолет на път за Западна Австралия, Сам. Марк Уотърман е мъртъв, застрелян от снайперист днес в Коломбо. Аз бях ранен от граната, същата, която уби един висш офицер от ФСС, Чумаков. Беше истинска кървава баня на плажа и много хора загинаха. Но ние имахме късмета да избягаме.

— Не знам… не знам какво да кажа. Но се радвам, че си жив. Не е ли най-добре за теб да се предадеш? Ние потвърдихме, че заловеният похитител е полковник Мулън. Той опита да се самоубие, но го закарахме в една клиника тук в покрайнините и сега е под охраната на хора на Зо. Гонзалес записа самопризнанието на Мулън. Надявам се да го прехвърлят на текст, докато говорим. Освен това разполагам с данните за измерената радиоактивност, след като „Бандана“ са изхвърлили в морето онзи „горещ“ контейнер. Имаме и снимка с емблемата на MAS на сандъка. Искам да кажа, че се натрупаха доста веществени доказателства. А… черешката на тортата е, че ЦРУ отстрани от работа Матюс, Константайн и Бърнс. Дейвид Леунг, директор на централата в Хонконг, сега е изпълняващ длъжност „Завеждащ сектор Азия“.

— Кажи ми повече за измерената в океана радиоактивност. В какъв район се е разпространило замърсяването? Ще можем ли да извадим контейнера?

— Нямам представа. Може би не знаеш, но днес птичките на НУВКР бяха ослепени след гигантска DDOS атака. Според Си Ен Ен най-мощната кибератака в света до момента, петкратно надвишаваща, става дума за по мащаб, досегашната най-голяма. В момента съм в Токио на среща с Мари Стайнлагър. Имам към теб един въпрос и той е свързан с липсващите файлове на АНС. Имаш ли нещо общо с това? Имам предвид с откраднатото от Уотърман? И разполагаш ли с копие на файловете?

— Сам, ти ми каза, че НУВКР нямат очи и уши в момента, нали така? Значи този разговор не се записва?

— Виж, нямам идея какво правят спътниците, но докато продължава DDOS атаката, няма никакъв начин специалистите на НАГПР да свалят или интерпретират спътникови данни. Ти обаче се съсредоточи върху това да си оправиш положението. Можеш да се довериш на УБН. Ние сме на твоя страна. Но трябва да знаем пълната история.

— Нямах нищо общо с кражбата от Марк на онези файлове на АНС. И нямам копие на файловете. Бях в Шри Ланка, за да изтъргувам сглобен от мен набор общодостъпни файлове, касаещи АНС, за неговата свобода. Беше сложна двойна игра с руснаците, които се опитваха да задържат Уотърман, да ме заловят и да предадат и двама ни на ЦРУ. В цялата история пръст има и Китай, но нямам представа защо. Това, което знам със сигурност, е, че ЦРУ се опитва да потули разследването на МН370, като използва липсващите файлове, за да ме дискредитира. Имаш думата ми, че е така. И Нолан реши играе вабанк. Ако наистина искаш да ми помогнеш, алармирай австралийската федерална полиция и твоите колеги в агенциите за борба с наркотиците всъщност всички в правоприлагащата сфера извън АРС и АСБР, които са твърде близки с ЦРУ, — с искане да изпратят силите си в „Тръскот Фийлд“ на платото Мичъл в Западна Австралия. Ние кацаме там след по-малко от два часа. Известно ми е, че няма как да бъдат там тогава, но дори утре сутринта може да се окаже достатъчно бързо. Иначе… до обяд ще съм мъртъв.

— Какво й е толкова важното на тази полоса? Дори не бях чувал за нея.

— На „Тръскот Фийлд“ или наблизо има център за разпити на ЦРУ. Там разпитват единия или и двамата, свалени от МН370, преди самолетът да изчезне. Когато научим самоличностите на задържаните и на онези, които са ги задържали, ще имаме отговори на всичките ни въпроси около МН370.

— Добре. Ще се постарая да пратя някакви помощ.

— Благодаря. Това е най-хубавото нещо, което чувам от доста време. Трябва да приключвам, батерията е паднала. — И Нолан затвори. Може би, просто може би имаше някакъв път към светлината. А сега бе ред на трудния разговор. И той набра Сингапур.

 

 

Медикаментозната кома помага да се овладее мозъчният оток след травма на мозъка. Това бе най-доброто, което неврохирурзите можеха да направят за Чумаков. Гръдните хирурзи закърпиха белодробния колапс и извадиха металните парчета от почти смления му ляв бъбрек. Лицево-челюстният екип не можа да спаси окото му, но реконструира раздробената очна кухина. Хирурзите бяха единодушни, че е имал голям късмет да оцелее, и още по-голям да не остане да вегетира в количка. Американците крайно внимателно натовариха директора на проследяването от ФСС на линейка, възползвайки се от помощта на гигантския руснак с крайно ограничен английски. Гигантът се качи на въздушната линейка за Сингапур, понеже никой не събра куража да му нареди да слезе от самолета.

 

 

— Ало? — предпазливо попита Мей Линг. Единственото позвъняване след кацането им бе от наблюдателите. Сега очакваше едва ли не обаждащият се да й каже, че сутиенът й прозира под тениската.

— Мей Линг? Аз съм.

— Тате? Къде си? Тази линия е лоша.

— Намирам се на чартър, който лети от Шри Ланка за Австралия. Марк беше убит днес в Шри Ланка… застреляха го в главата. Аз бях ранен по време на атаката и едва се измъкнах. Сега летя на път за аутбека, за да открия истината за МН370, след което се прибирам у дома, за да изчистя името си. Как е Бърт? Как е майка ти?

— Бърт се издирва за раняването на двама агенти от ФБР. Изглежда, е преминал в Щатите от Канада и те се опитали да го арестуват. Ти имаш ли нещо общо с това?

— Не, разбира се, не.

— Мама взе приспивателно, даде й го доктор Чан, съседът ни. Хуанила й каза всичко. Мама се вбеси, че си използвал шалчетата й „Ермес“, за да вържеш за нейното легло индийката, която си чукал. О… още повече се разстрои, че си изпразнил пенсионната ви сметка. Затова не мисля, че връщането ти у дома е възможно.

— Виж, искам да те помоля за важна услуга. Много е лесно и трябва…

— Хванал си грешния човек за услуги. Може някой друг да ти помогне, но не съм аз. И повече не ми звъни, защото няма да вдигна. — И Мей Линг остави телефона. Колкото и да не одобряваше извършеното от баща й, не го мразеше чак толкова, че да го остави да се самоинкриминира по подслушвана телефонна линия.

 

 

Бърт реши да провери канадския си предплатен телефон за последен път, преди да го изхвърли. Сложи му батерията и го включи. След минута той иззвъня.

Макгърти беше в банята на мотелската стая и извика изненадано. Бърт му каза да мълчи и отговори.

— Тате? Ама ти ли си наистина…? И никой не ни подслушва…? Да, да, мога да говоря, естествено. Имаше едно сборичкване на границата, но вече се добрах до проклетия Рединг.

 

 

Нишимото гледаше панела с авиониката.

— Просто изключи сатфона и го сложи на сгъваемата седалка. Чартърната такса покрива дреболии като храна, пиячка и епизодични обаждания по телефона, особено ако не са подслушвани, но в момента имаме друг проблем.

— Какъв?

— Когато тази седмица кацнахме на „Тръскот“, по дължина на полосата имаше обичайните светлинни и ИЧ маяци. Очаквах да ги включат за нас и тази вечер. Вече прелетях над полосата и там няма никого. Сам ще видиш, че нищо не свети. Най-близкото летище е в Кунунура, но те не са сертифицирани за нощни полети. Преди да кацна там, ще трябва да обявя „Мейдей“. Австралийските военни ни следят и ни бе напомнено, че нямаме разрешение за кацане никъде другаде, освен тук. Все още можем да стигнем до Дили, но ако ще сменяме дестинацията, трябва да го направим веднага, а аз ще трябва да омайвам с приказки РВД-тата.

Нолан помисли и каза:

— Дори да успеем да се доберем до Източен Тимор, съмнявам се, че ще можем да заредим и да излетим оттам преди изгрев, за да сме тук преди осем. Обадих се на УБН преди малко и оттам ще уредят австралийците да пратят екип. С две думи, ако искаме да разберем какво се е случило с МН370 и племенника ти, трябва да сме тук, когато те се появят. Няма да ни чакат, за да предприемат каквото са решили.

Обади се Дженкинс:

— Капитане, имаме очила за нощно виждане, освен това има пълна луна, а на всичко отгоре това е най-дългата и най-широка полоса, която поне аз съм виждал. Имам отлично нощно зрение. Мога да приземя самолета дори да са разлели моторно масло по пистата.

— Може и така да е, но ако пред нас изскочи някое кенгуру, акционерите на „Харкорт Авиейшън“ ще изживеят шок, който ще е още по-голям за нас.

— Да прелетим тогава веднъж ниско, за да изплашим кенгурутата, в случай че ги има.

— Не… не ми се иска да се забием, докато прогонваме кенгура и зайци от пистата. Щом смяташ, че можеш да кацнеш, обръщай и кацай.

— Слушам, капитане.

Нолан излезе от пилотската кабина, върна се при седалката си и се увери, че спящата Кайли не е свалила колана си. Гръдният кош го болеше толкова, че можеше да диша само плитко. Дишането му бе учестено като на куче. Само преди седмица бе стоял до кег бира в Рангун, в дима на стария си съученик Уолт Макасет, наслаждаваше се на партито по повод предстоящото си пенсиониране и разменяше шеги с новия си познат Сам Хекър. А сега бе ранен, банкрутирал и издирван за държавна измяна. Кайли се бе усмихнала в съня си. Може би след седмица и той щеше да спи така, заедно със семейството си. „Да, и луната е всъщност пита кашкавал“, си каза горчиво.

Самолетът пропадна и ушите му изпукаха. Ревът на двигателите се усили и се стабилизира. Нещо му казваше, че не са били толкова път, за да се разбият в самолетна катастрофа.