Брадли Уест
Море от лъжи (43)

42. Тура, печеля

Четвъртък, 13 март: провинция Шан, Сингапур, Кунунура, Рангун

Осколочната граната на Джерард напука предното стъкло на крауна, преди да детонира вътре и да убие на място шофьора и д-р Уонг. Над колата се издигна дим. Картечницата М60 заекна и отново зачатка и той и Майкълс разбраха, че са ги изиграли. Без нито дума те се обърнаха и се затичаха нагоре по пътя към полосата. Там Лазум вгорчаваше нечий живот.

 

 

Четирите тела на пистата не даваха признаци на живот. М60 беше без муниции. Лазум реши да отиде до димящата развалина и да види има ли вътре някой жив. В крайна сметка нали имаше 9-милиметров пистолет, че и резервен пълнител. Помръднеше ли някой, той щеше да изтича за последната патронна лента и после щеше да ги разстреля като едното нищо. Изправи се и закрачи през слонската трева към края на полосата.

Бури избра този момент да се надигне залитайки на крака, да излезе иззад горящия ландроувър и да вдигне гранатомета на рамо. Експлозията завъртя картечницата в зловещ дует с откъснатите крака на Лазум.

— Улучи ли го? — умолително попита Телър. — Улучи ли го това копеле?

— Улучих го, но и той ме уби — отговори Бури и падна. Червата му се показаха през решетото, оставено в корема му от куршумите.

Телър изпълзя през Бури, който — верен на думата си — лежеше съвсем мъртъв до гранатомета. Без друга ракетна граната гранатометът беше безполезен. Трябваше да си завлече задника накъде, преди пожарът да възпламени неексплодиралите муниции. Никой друг не бе оцелял след помитащия огън на картечницата. Някога Телър бе наказал предостатъчно виетконгците със същото безпощадно оръжие. Беше донякъде иронично, че на 67 години едва не бе умрял в ръцете на стария си приятел. Прасето. Но това не се бе случило, защото той беше по-корав от всички. Винаги. И винаги щеше да бъде по-корав. Наведе се, за да вземе автомата АК-47 с раздробен приклад, и изплю храчка. Проклетият д-р Уонг. Беше мъртъв, заедно с Мулън. Сега трябваше да намери друг специалист по лъчева болест. Но първо трябваше да се качи на витловия самолет на петстотин метра оттук и да отлети за Банкок или може би да премести самолета от полосата, за да може един стар наркоман да приземи своя пайпър.

Едва когато се опита да прехвърли автомата от лявата в дясната си ръка забеляза, че губи кръв от раната на мястото на липсващия му палец и показалец. Реши да седне за момент и да спре кръвотечението.

Докато Телър гледаше мястото на липсващите си пръсти, евакуационният полет от Мей Сот се появи на шейсет метра над полосата. Чарли Мерсо знаеше повече за музиката на опасните зони за кацане от всеки друг жив по тези места. „Пилатус Портър“-ът в средата на полосата пееше меланхолична песен, кълбетата дим встрани от полосата, някъде на югозапад, добавяха тъжен втори куплет, а преобърнатата пламтяща кола и разпилените по полосата трупове пееха в хора.

Мерсо издърпа лоста, зави остро и се върна за втори заход, този път накланяйки крилата, за да направи снимка на горящия ландроувър. Матюс му бе обещал пълно заплащане, ако прелети над полосата поне веднъж. Беше сложил чавка на това, сега беше време да се прибере у дома и да запали лула с опиум. На английски с френско-виетнамски акцент той изкрещя срещу вятъра: „Сбогом, Робин Телър! Никога не съм те харесвал!“ Разклати крила и се снижи рязко, за да избегне обстрел от земята.

Телър седеше неразбиращо, докато мнимият му спасител прелетя над него и изчезна в нисък облак на североизток.

 

 

Майкълс и Джерард стигнаха до полосата навреме, за да видят как пайпърът на Мерсо изчезва в посока към Тайланд. Майкълс се отправи към техния портър, за да съобщи да го подготвят за полет. Джерард се насочи към ландроувъра и с бинокъла се опита да разбере има ли там някой оцелял, с изключение на възрастния бял, който седеше объркано на самата полоса. Лазум и картечницата бяха пометени с един изстрел от 250 метра разстояние. Старецът не помръдваше; беше омотал някакъв парцал около дясната си ръка. Но Джерард видя и автомата до него, както и начина, по който Телър — кой друг, освен Телър можеше да е това? — се преструваше, че не го е забелязал с периферното си зрение. Близо до него на земята имаше и гранатомет.

В пламтящата кола избухна граната и посипа полосата с автомобилни отломки. Джерард се хвърли на земята още при блясъка на експлозията, така че ударната вълна и шрапнелите минаха над него. Той стана и пак погледна през бинокъла, за да се увери, че Телър вече не мърда. Заобиколи проснатото тяло откъм краката и ритна встрани автомата, преди да побутне окървавения торс с ботуша си. Телър не издаде звук, но кървавата пяна по устните му се раздвижи. По дяволите! До Телър лежеше сатфон със забито в екрана му остро парче метал.

Време беше да извади аптечната и да се залови за работа.

 

 

След като съобщи на Бърнс за смъртта на агент Патрик Лонг до бунгалото на Нолан, Константайн напрегнато зачака реакцията му.

— Дявол го взел! Дадох ти пряка заповед Нолан да не бъде докосван по никакъв начин. Никакъв начин! А ти не само си действал зад гърба ми и си наредил на Дойл да подслушва хотелската му стая, но и си пожертвал един от хората ми!

— Съжалявам, сър! Изпратих ви оставката си с имейл, трябва да сте я получили. — Константайн имаше два приоритета в живота си — Иисус Христос и Компанията. Затова затвори очи и стисна зъби в мълчалива молитва.

— След като това шибано фиаско приключи, ще има време да говорим за оставки. В момента ме интересува единствено къде е Боб Нолан!

— Проследихме го до „Коломбо Рокетс Клуб“. Изглежда, се е съюзил с китайска гражданка, която още не можем да идентифицираме. Отседнали са в съседни стаи с изглед към океана.

— Конкретно за това имам новини. Току-що научихме, че директорът на МДС и неговото протеже, зам.-директорът по контрашпионажа, са загубили работата си във вторник. Най-новият член на Постоянния комитет на Политбюро, Ий Шиубао, изгарял от нетърпение да покаже кой командва парада. В резултат директор Лю е под домашен арест, а неговият номер две е понижена и си е събрала багажа за Сингапур. Още не сме я засекли там. На моя екип току-що му хрумна, че може би офицер Ю Кайли е обединила усилията си с Нолан.

— Последната приятелка на Нолан е старши офицер в МДС?

— Не е изключено. Утре летиш за Токио. Матюс идва от Рангун, както и онзи образ от УБН и неговият началник. Ще участваш в срещата. Може би ако най-сетне започнем да работим заедно, ще успеем да разберем и какво, по дяволите, става.

— Да, сър. Благодаря ви, директор Бърнс.

— А… и още нещо. Предай пряко на Дойл, че утре от осем нула-нула трябва да има на разположение в посолството екип, който да чака Уотърман и Нолан. Оказва се, че ЦРУ работи с друга разузнавателна служба, която е предложила да ни предаде тези двамата в замяна на… други неща. Директорът на ЦРУ Пъркинс ми съобщи тази новина преди четирийсет и пет минути. Точно заради това трябва да не пипаме Нолан. Не е твоя работа да го задържиш! — И Бърнс затвори, без да чака за отговор.

Константайн остана стоически в кабинета си. Беше взел решение да прекрати разследването на „Вътрешни разследвалия“ по повод обвиненията на Нолан във връзка с МН370, но Бърнс току-що беше пуснал бомбата, че Нолан и Уотърман ще бъдат предадени на ЦРУ от друга разузнавателна организация. Можеше да се предполага, че това е ФСС, защото те вече държаха Уотърман и можеха да задържат Нолан, когато той се появеше, за да осъществи сделка. Значи руснаците щяха да върнат Уотърман и Нолан, вързани с панделка… но срещу какво точно?

Не, това не миришеше добре. Имаше нужда от още факти относно МН370, преди да реши, че Нолан не е прав. Вече имаше разрешението на ДНР Морис, така че поне гърбът му беше защитен.

 

 

Разбраха се, ако дойдат подкрепления, Джерард да довърши Телър и да се отправи към самолета, а Майкълс да го прикрива. Майкълс вече тичаше към РС-6, когато забеляза някой да се приближава откъм югозападния край на полосата. Вдигна телескопичния прицел на SCAR-а пред окото си и различи възрастен мъж от бялата раса да редува ходене с подтичване. Не изглеждаше да е ранен. Джерард трябваше да го спре, преди той да се приближи достатъчно, за да направи някоя поразия…

Мулън знаеше, че шансовете да му умре от старост вместо на тази полоса зависят от това дали Телър е загубил последната битка. Онзи, който го държеше на прицел и вървеше срещу него, беше от другата страна. Камуфлажната му униформа за пустиня и габаритите му го маркираха като чужденец, вероятно американски военен. Но ако той и Телър бяха от добрите, защо другите военни в страната не бяха на тяхна страна? Кашата беше пълна. Мулън беше изморен, жаден и си бе порязал пищяла, докато бе прекатервал порутената ограда, заграждаща полосата. Спря, за да не бъде прекалено задъхан и да може да говори, когато другият го наближи. Освен това моментът му се стори особено подходящ да сплете пръсти на тила си.

 

 

Каултър нямаше проблем да разпознае Тони Джонсън сред малкото хора в трапезарията. Той беше единственият метър и деветдесет, с ниска подстрижка и квадратна челюст и на всичко отгоре носеше обхващащи лицето слънчеви очила. Когато Каултър се приближи, Джонсън стана, свали очилата и му подаде ръка за здрависване.

Джонсън си помисли, че Франк Каултър би трябвало да е по-едър, но поне възрастта не го бе прегърбила. Беше си дребен през целия си живот, но оставаше прав като щека. Джонсън не се заблуждаваше от добродушното му излъчване. През седемнайсетте години сред военни и сродните им бе преминавал на страната и на армията, и на шпионите. Каултър бе един от онези, за които всеки можеше да разкаже някаква пикантна история, като се започнеше от ранните му дни като тюлен в Тонкинския залив, през схватките с Че Гевара по бреговете на Танганика в Конго, до дипломирането в Харвардския бизнес факултет, преди да възобнови кариерата си в Компанията. И ето го човека легенда пред очите му — висок само метър и седемдесет и с изражение на добродушно куче. Без дълго обмисляне и двамата си поръчаха барамунди с чипс. Джонсън продължи с втора бира, а Каултър си поръча кафе без захар и мляко.

Каултър се поинтересува за семейството на Джонсън (разведен, без деца и без обвързаност в момента) и заниманията му, когато не тренира афганските специални сили и не извършва разпити (рядко). Джонсън, на свой ред, не изтръгна много от Каултър, освен че животът в пенсия е досаден, че живее на върха на планина на стотина километра от Рединг, Калифорния, и че има млад син от втория си брак, когото боготвори. След като трапезарията опустя, разговорът стана делови.

— Какво имате за мен? — попита Джонсън.

— Шейсет и няколко годишен иранец, експерт по разработване на атомно оръжие. Получил с образованието си на Запад, знае английски. Владее техниките на устояване на разпит, така че нашите домакини, бивши служители на австралийските разузнавателни служби, не успяха да изтръгнат нищо от него от понеделник следобед досега. Казах им да ограничат съня му до три часа на денонощие. До днес е на гладна стачка. Току-що говорих с онзи, който ръководи операцията. Той разполага с дневници, бележки на разпитващите и видеозаписи на сесиите досега.

— Опитвали ли са специални техники?

— Доколкото ми е известно, не. Хората на Уилбър нямат научен подход. Зарадваха се, като чуха, че точно ти ще поемеш нещата. Разбрах, че не идваш от Афганистан, а от Бирма. Какво се е случило там?

— Бях в Рангун. Вчера там беше истинска лудница някакъв хеликоптер изпържи цял жилищен квартал. Приятели на копелетата, които разпитвах, се опитаха да ги измъкнат. Заличихме ги, но големият им шеф още е на свобода или поне беше вчера сутринта, когато отлетях.

— Звучи като история, която ще ми разкажеш някой ден. Какво ти трябва, за да накараш учения да сътрудничи?

— Колко представителен трябва да бъде, когато приключа с него?

— Утре сутринта ще летим два часа до платото Мичъл и ще кацнем на изоставена писта от Втората световна война. Оттам ще ни вземе хеликоптер и за десет минути ще ни пренесе на най-отдалечения рибарски лагер на света. Все още сме в дъждовния сезон и там още няма много рибари. Най-близкият град е на триста километра. Дори аборигени не се навъртат наоколо. Ученият е смятан за загинал, така че няма никакво значение как ще изглежда след теб. Той така или иначе е стръв за раци, но информацията, с която разполага, е… критична във времето!

Джонсън забеляза, че акцентът на Каултър почти изчезва, когато изостави ролята си.

— Ще възприема традиционния подход, адаптиран за бързи резултати — каза той. — Каква е товароподемността на самолета?

— Ще летим само ние, сто и петдесет килограма провизии за момчетата, значи остават над двайсет килограма, за каквото ти е нужно, стига да можеш да го купиш в местните магазини.

— Предупреди пилота, че няма да излетим утре, преди местните железарски магазини да са отворили.

— Това е лесно — каза Каултър, а в себе си се запита откъде Компанията намира такива типове. Но в интерес на истината Джонсън нямаше равен на себе си.

 

 

Фалшивата снимка на Гонзалес беше истински шедьовър. Той се бе погрижил за подробностите, стигайки до това да намери кафяв „K Line“ контейнер, който да снима отвътре, макар снимката да не показваше контейнера отвън. На Хекър му хареса как бе използвал естествената светлина — контейнерът бе ориентиран север-северозапад, също както оригинала на терминала „Тилава“. Хекър можеше да види горната половина на сандък над подредените чували с пясък и синьо-червената риба в емблемата на „Малейжа Еърлайнс“ на бял фон, смътно видима в сенките.

— Погрижи ли се, за датата и часа? — попита той Гонзалес, макар да се досещаше за отговора.

— Естествено, но трябва да променя това-онова в стария ми телефон, за да изглежда като направена с него. Ще върна фабричните настройки на моя „Блекбъри“. Къде е Травис?

— Забави се един ден в Сингапур. Утре излита за Хаваи. Ако успееш да свършиш работата до утре вечер, ще оставя телефона, докато минавам през Сингапур.

— Ще му се обадя и ще го предупредя. Ще ми трябват и няколко пароли, за да мога да синхронизирам стария му блекбъри с неговите контакти и календар, както и да се регистрирам в неговите приложения. Мен ако питаш, най-добре е да вземеш от Травис истинския му телефон и да го занесеш на плажа.

— На плажа ли? Защо?

— О… не се ли сещаш? Малко гмуркане с него и така нататък… — подсказа Гонзалес.

— Аха… ще го направя. Разбери какво се е случило е Монг Хсат. Обади се на Зо и виж дали може да се чуе с пилотите по радиото. Трябват ми всички възможни улики за срещата в петък в Токио. Ако имам повече работа, ще се върна в събота вечерта.

Гонзалес чак подсвирна.

— Не може да е чак толкова сериозно!

— Може, може. Трябва да покажем Робин Телър жив. Това е единственият заек от шапката, който ще спаси задниците ни — и на мен, и на Боб.

 

 

Майкълс свърши с обискирането на Мулън и попита:

— Как се казваш и какво правиш тук?

— Казвам се Вон Ли. Бях на полета на „Малейжа Еърлайнс“. Навремето бях пилот в гражданската авиация. Оцелях след декомпресията на салона, предизвикана от похитителите, като използвах кислородна маска, свързана към бутилка в багажното отделение над тавите в предната половина на бизнескласата. Когато самолетът кацна в Бирма, всички се изненадаха, че има жив отзад. Казах им, че съм лицензиран да пилотирам самолети от всякакъв тип и хеликоптери, и те решиха да ме оставят жив. Мисля, че искаха да пилотирам самолета ви, за да откараме Телър в Банкок, където да го лекуват от лъчева болест.

— Леле… чакай малко! Изпуснах му дирята. Виж, ние трябва да се махнем оттук преди стъмване. До самолета има само сто и петдесет метра. Сега с тебе трябва да стигнем дотам за нула време. Можеш ли да вървиш?

— Да вървя ли? Ще тичам до онзи самолет, когато ми кажеш, че Телър е мъртъв.

— Почти… доколкото виждам, макар партньорът ми да се опитва да го позакърпи. Хайде да мърдаме, господин Ли.

Докато Вон Ли изпразваше една от манерките, Майкълс трябваше да се справя с бунт. Сай бе толкова разстроен от новината за смъртта на Лазум, че отказа да носи на гръб ранения Телър до самолета. Нервираният Майкълс му даде един брезент и изсумтя:

— Иди събери парчетата на приятеля си в това.

Майкълс едва можа да убеди втория пилот Хпан — без малко да се наложи да го заплаши с пистолета си — да го придружи до мястото, където Телър лежеше на пистата редом с трупове, разхвърляно оръжие и парчета от ландроувъра.

Качването на Мулън и преговорите в пилотската кабина не бяха отнели и десет минути. Когато погледна натам, Майкълс се изненада да види голям камион, спрян непосредствено до Телър, и десетина войници със странни униформи, разположени във формация за сражение. При пристигането на камиона Джерард се бе оттеглил и сега с разперени встрани ръце на може би петдесетина метра от тях и с преметнато през рамо оръжие бавно отстъпваше заднешком към портъра.

Майкълс също вдигна ръце и тръгна към Джерард. Щом го наближи, каза:

— Идва помощ. Просто продължавай назад в посока на гласа ми. Бъди готов да се погрижиш за шестимата вдясно на теб.

Майкълс смяташе, че рамо до рамо двамата могат да убият всички войници с две гранати и малко работа с автоматите.

Дотича Сай, който бе приключил със задачата си на касапин, и обясни:

— Това е армията на Ва!

— Това добре ли е, или е лошо? — попита Джерард, който най-сетне бе стигнал до Майкълс и бе спрял. Пръстите и на двамата бяха върху спусъците.

— Аз съмва! — гордо заяви Сай и го доказа, извиквайки някакво приветствие на странен език. Каквото и да бе казал, свърши добра работа, защото командирът излая няколко думи и хората му свалиха оръжията си.

— Кратко Ърл, по твой знак можем да започнем. Гласът на Леър Майкълс беше мек като уискито от Тенеси, с което се славеше родният му град. Със сламеножълта коса и руса брада, той беше висок метър и осемдесет и имаше физиката на щангист. Преди върлинестият Джерард да успее да отговори, командирът от Ва пристъпи към проснатия Робин Телър и жестоко го ритна. Телър изрева от болка, а войниците се разсмяха. Командирът изплю струя червен сок от ядки на бетел върху Телър. Телър използва лявата си ръка, за да извади бойния си нож, и безсилно замахна в посока на военния, който просто отстъпи. Нов силен ритник запрати ножа да се търкаля по пистата.

— Леър, започвам да мисля, че сме сред приятели — каза Джерард. — Да погледаме шоуто и ако започне да се развива зле, ще ти дам знак.

В знак на солидарност той махна приятелски на войниците, извади очилата си „Оуклис“ и за по-убедително извика: „Хоя!“ Войниците в един глас изреваха тяхното „Хоя!“. Офицерът демонстрира същия колективен дух, като стъпи върху осакатената дясна ръка на Телър и изтръгна от него пронизителен писък.

— Дяволите да ме вземат, ако това не са група лоши американолюбиви войници на Ва! — коментира хладно Майкълс.

— Мога само да те уверя, че със сигурност никой няма да ни повярва и дума, ако се опитаме да го разкажем, като се върнем.

Във възбудата си Сай изтича при командира и започна да го убеждава в нещо с много жестикулиране. Войниците се събраха в полукръг около Телър, който се бе обърнал по гръб. Косматият му гръден кош бе плувнал в кръв. Все още беше в съзнание. Сай го ритна в главата, което изтръгна от него животинско изръмжаване.

Сай се обърна към двамата от „Делта“, които бавно се бяха приближавали и бяха спрели наблизо.

— Този човек е лош! Много лош! Крал е от ва! Убивал е войници на ва! Изнасилвал е жени на ва! Всички се страхуваха от Тофър! Сега никой не се страхува от Тофър! — И се изплю върху Телър.

Командирът заговори и двама от войниците му пуснаха оръжията си и изтичаха до камиона. Вече се здрачаваше и Майкълс и Джерард започваха да се чувстват все по-некомфортно, докато войниците ровеха за нещо в каросерията. След малко се върнаха на бегом с двуметров дървен кол и украсено с блещукащи камъни сандъче за меч.

Командирът протегна ръце напред и единият войник положи върху обърнатите му нагоре длани гравирана ножница. Офицерът извади оръжието от ножницата и го предложи на американските сержанти. Те се усмихнаха вежливо и отказаха със завъртане на глава. Без повече церемонии офицерът застана до Телър, а двамата войници го вдигнаха да седне. Трети го сграбчи за късата коса и издърпа главата му назад.

Старият пилот се приближи, за да види за какво е цялата суматоха. Телър отвори широко очи и извика:

— Полковник Мулън! Мулън! Помогни ми!

Мулън не каза нищо.

Ва мразеха Телър. Това се разбра по бавния мъчителен начин с рязане като с трион, по който командирът го обезглави. Телър беше полумъртъв, но се съпротивляваше яростно. Накрая се наложи да го държат петима. Командирът набучи главата на Телър на кола. Устата му беше зейнала в няма агония. Войниците се бутаха, за да се доберат кой да държи кола, докато събратята им крещяха възбудено и се редуваха да ритат обезглавения труп.

Няколко от ва съблякоха куртките си, които бяха изцапани с кръвта на Телър, и подхванаха ритмичен напев, разкъсван от диви викове, докато развяваха окървавените куртки над главите си. Но празненството едва започваше, защото другите ва започнаха да обезглавяват труповете на бирманските войници.

Джерард направи бърза снимка на групата, държаща кола с главата на Телър, и каза:

— Дявол да го вземе! Това беше жестоко!

Несигурен какъв е протоколът в подобна ситуация, Майкълс кимна на командира и се усмихна за сбогом. Джерард последва примера му и двамата тръгнаха към самолета с небрежна походка. Сай се подигра още веднъж с трупа, оправи униформата си, а после той и Хпан изтичаха двеста и петдесетте метра до останките на Лазум. Джерард, Майкълс и Мулън проследиха как войниците на ва събират оръжието по пистата, преди да се качат на камиона си и да потеглят.

Сай и Хпан най-сетне приключиха с неприятната си задача и довлякоха брезента с Лазум до самолета. Майкълс им помогна да го качат.

Самолетът започна да рулира и всички си сложиха коланите. Майкълс се обърна и каза:

— Та, полковник Мулън, предполагам, че искате да промените смешната си история, която ми поднесохте преди малко…