Брадли Уест
Море от лъжи (28)

27. Тайни

Сряда, 12 март: Сингапур, Рангун, Москва, Бейрут

— Това е — каза Боб Колинс и сложи слушалката на вилката на стационарния телефон в домашния кабинет на Нолан.

— Дай да проверим по списъка — каза Флин. — Ти приключи с тази стая, където имаме подслушвателно устройство и сме се погрижили и за телефона му. Сингапурците вече би трябвало да са организирали подслушването на мобилния му. Ти инсталира кийлогър на настолния му компютър, размени твърдия диск в устройството му за архивиране, за да можеш да го изследваш на спокойствие в посолството, нали така?

— Да, за всичко. Приключихме тук — повтори Колинс.

— Тогава да се махаме, преди да се е върнала прислужничката. Но ако Константайн е убеден, че около Нолан има нещо нередно, защо не го арестува и не претърсим дома му както трябва? Всички инкриминиращи улики ще са дълбоко зашифровани в настолния му компютър. А той може и да не поддържа копие на архивиращия си диск.

— Ти го каза сам по пътя насам: Нолан е дребна риба. Трябва им, за да се доберат до онези над него. Това, което не разбирам обаче, е защо кукловодите на Нолан го карат да надига за предполагаемото отвличане на МН370 и този Робин Телър? — Колинс бе вкаран в кръга на посветените едва от тази сутрин.

— Отвличане на вниманието, приятелю. Отвлечи вниманието на хората от онова, което става в действителност. Първият урок в училището за фокусници.

В действителност Флин нямаше ни най-малка представа какво е намислил старият му приятел Нолан, ако изобщо беше намислил нещо. Но беше достатъчно интелигентен, за да види какво са склонни да мислят повечето от посветените. Време беше да минимизира загубите си — все пак имаше да плаща издръжка на бивша съпруга и деца.

 

 

Мили беше ядосана на Нолан, но не можеше да сдържи възбудата си:

— Нямам представа какво е центрофуга, но нека ти кажа какво открих. Документалните следи на Робин Телър се изпаряват към края на осемдесетте. Има няколко непотвърдени засичания в Канада, Щатите, Великобритания и Южна Африка. След това нищо съществено до 1992-ра, когато съпругата на Телър — след многократно подаване на молби — успява да убеди един съдия да го обяви за мъртъв, за да може да прибере застраховката му за живот. След това реших да потърся какво има за Джей Тофър, само че не намерих нищо. Истинска задънена улица! Но когато потърсих в комбинация „Дабъл Лама Трейдинг“ и „Франк Каултър“, изплуваха няколко интересни неща. Каултър определено беше сред заподозрените за участие във вътрешна група, която се наричала Тайния екип. Мед Уиндам, старшият агент на ЦРУ, отговорен за Залива на прасетата и духовен водач на програма „Феникс“, е оглавявал състав от съмнителни типове, включващи стария ти приятел Сай Краули. Компанията заподозряна, че Уиндам или хората му отклонили част или всичко от двайсет и осемте милиона долара, които някак изчезнали след смъртта на Даниел Кранц. Оказва се, че Тайният екип било новото име на Работна група 157, своеобразно ЦРУ в ЦРУ, създадена от Кисинджър за прилагане на всички мръсни номера, които просто не можело да бъдат включени в учебниците. Значителни средства, експроприирани от Тайния екип, свършвали обратно в ръцете на Кун Са, а част от тях били проследени до БККИ или Карибите, и били впоследствие използвани за закупуване на оръжие или в операции като „Иран — Контра“^[1]. Накрая ми беше трудно да разгранича престъпните от патриотите.

На Боб му допадаше ентусиазмът й за работа и той се надяваше, колкото и малко вероятно да бе това, че фойерверките от предната нощ и разцъфващата между тях връзка вече са минало.

— Прекрасна работа. Каултър беше заподозреният куриер, който връщаше на Куп Са отнетите му средства, и всичко, което ми казваш, е в съзвучие със спомените ми от онези времена. Не знаех, че откраднатите от ДЛТ пари са били използвани от Тайния екип на Уиндам или в „Иран — Контра“, макар това определено да звучи интересно, като се има предвид, че старата компания на Сай Краули е на заден план в чартъра на „Бандана“.

— Не съм свършила. Един от куриерите на Тайния екип в Африка е идентифициран като Алан Телърман. Изглеждаше прекалено очевидно, но изтеглих досието му за всеки случай. То беше само половин страничка, но Телърман продължил на работа за ЦРУ в 1987 и напуснал през 1990. В досието статутът му е записан като „подизпълнител“ и се уточнява, че Компанията му е плащала сто хиляди годишно. Франк Каултър е споменат като водещ офицер на Телърман. Каултър е последният, направил запис в досието, и текстът е: „Прехвърлен в Боливия. 1990. Неактивен“. Знам какво ще кажеш — 1990-а е била отдавна и много служители на Компанията са могли след това да бъдат водещи на Телърман и т.н. — Нолан мълчеше: мислеше в съвсем друго направление. — Така че се върнах назад и направих комбинирано търсене за „Кум Са“ и „Франк Каултър“. Двамата са се запознали през седемдесетте. Известно ли ти е, че Каултър е играл голф с Кун Са през деветдесетте на частното му голф игрище в Хомонг, Бирма, до самата граница с Тайланд? Каултър е бил брокер по сделката през 1996-а, която довела до предаването на Кун Са, който изкихал един милиард, за да доживее дните си в Рангун под домашен арест в компанията на три невръстни любовници шан, и втори милиард, за да бъдат оставени на мира децата му. Оттам нататък за Кун Са не се споменава нищо до 2007-а. Той умирал, но се страхувал, че бизнесът на децата му ще бъде конфискуван. Обърнал се за помощ към Каултър, който към онзи момент отговарял за черните операции на Компанията. Каултър наредил на един от персонала си да препоръча на Кун Са буквално следното: „Възползвайте се от Алан Телърман, южноафриканец, живеещ в Южна Америка, когото вече познавате“. Ха! Може ли да има по-голямо доказателство от това? — Гласът на Мили бе триумфиращ, а очите й — ококорени.

Нолан изненадано примигна няколко пъти. Мозъкът му завъртя на пълни обороти.

— Това е истински пробив. Мислех, че свърши миналата седмица в Рангун проучването на Кун Са и не откри нищо важно.

— Само че тогава нямах твоя маркер за сигурност, лаптопа ти и паролата ти, нали? — попита го тя с извити вежди.

Той се изчерви от спомена за разиграната сценка на разпит, на която се бе съгласил да се подложи в леглото. Мили определено имаше въображение. Това му напомни за игричките, на които бе обичал да си играят някога с Нанси Уотърман.

Гласът на Мили го върна рязко към реалността:

— Обзалагам се, че ще има доста изненадани лица, когато представя доклада си.

— Не можеш да изпратиш доклад, основаващ се на информация, засекретена над твоето ниво на допуск. Ще трябва да възпроизведа проучването ти от нула и да те извадя от списъка за тайно копиране, понеже всичко е с източник над гриф „Секретно“. Ако заведеш доклада си, Шук ще има основание да поиска да бъдем уволнени за неспазване на служебните ни задължения. Да се върнем пак на връзки те Телър — Каултър. Каултър е вкарал Телър в „Златният слон“ през 2007-а, точно както е казал Телър. Когато това се е случило, Каултър е бил един от най-влиятелните хора в ЦРУ. Това означава, че Франк Каултър трябва да е замесен в цялата история около Писта-1. Откри ли сегашния му адрес?

— Не. Открих единствено, че се е пенсионирал през 2009-а. Но моментът е бил малко странен за пенсиониране. През 2007-а той е получил разрешение от Конгреса да остане на служба до навършване на седемдесет и пет години, въпреки което две години по-късно се пенсионира на шейсет и девет. Получил е два милиона накуп за пенсионирането и е изчезнал от полезрението на всички.

— Каултър загуби работата си заради мен — призна Нолан. — Но това е друга история за друг път.

 

 

Тони Джонсън вмъкна глава през вратата на приспособената за кабинет спалня на Хекър в Хогуортс.

— Заминавам на нова задача в Австралия. Исках да ти благодаря за щурото парти, началник.

Хекър скочи от стола си и раздруса ръката му.

— Вчера ти ни спаси главите. Никога няма да мога да ти се отплатя.

— Ти не, но Травис ще може — ухили се Джонсън. После вдигна от пода тежкия си маслиненозелен сак и тръгна към стълбището.

— Тони! Защо не летиш с Райдър поне до Сингапур? Там ще направиш някаква връзка.

— Точно това е планът. Хайде чао! Ще се видим на обратната страна на света.

Джонсън смъкна тъмните си очила от челото върху носа си. „Прилича на отровна змия“, помисли си Хекър. Глупости… Тони Джонсън не приличаше, а направо си беше пепелянка!

 

 

На Марк Уотърман му беше студено. Вече бе достатъчно светло, за да може да се ориентира без фенерче из апартамента. Стационарният му телефон бе онемял, а в Москва така и не му бяха дали мобилен. Разполагаше само със студена вода, достатъчна да ползва тоалетната, но това бе всичко. Направи си сандвич за закуска и утоли жаждата си, смучейки резенчета портокал. Нолан щеше да му прати съобщение, това бе сигурно. Но как щеше да го направи? Уотърман щеше да си купи днешния брой на „Уол Стрит Джърнъл“, когато го извадеха на будката за вестници, но кръстникът му едва ли щеше да може да помести в него обява за по-малко от денонощие. Единственото, което му оставаше, бе да се придържа към ежедневния си ритъм на живот и да държи очите и ушите си отворени.

 

 

В град без качествено жилищно строителство комплексът „Виктория Апартмънтс“ бе едно от малкото сносни места за живот дори в елитния квартал на Рангун „Златната долина“. Това бе пететажна сграда на по-малко от десет години с добре довършени апартаменти, застлани с бели плочки. Жилищата от по 150 квадрата с по три спални не можеха да съперничат на повечето АСЕАН-ски столици, но в Рангун олицетворяваха върха на експатриатския лукс, което се подсказваше от цената им. Не бе никак чудно, че персоналът на американското посолство, както легален, така и под прикритие, съставляваше поне една четвърт от наемателите. Хекър знаеше това отлично, защото вече бе играл веднъж покер в ергенското жилище на Ейбрамс.

Апартамент №3-4 се различаваше от останалите по това, че пред вратата му имаше по-малко събути обувки. Домоуправителят отключи вратата, след като Хекър му показа картата си за самоличност, издадена от УБН и банкнота от пет хиляди киата. Вътре, изглежда, нямаше никого, дори прислуга. Осветлението беше изгасено. На тавана лениво се въртяха два пропелера.

Хекър се разходи из стаите, после влезе в основната баня, където докторът лежеше мъртъв в окървавена вана, пълна наполовина с вода. Дълбоко в зейналата му уста бе натикан бял чорап. Синини в долната част на шията му показваха къде е бил натискан надолу, а по двата му бицепса имаше успоредни дълбоки прорезни рани. Порцеланът бе изцапан с вече засъхнали кървави петна. След десет секунди острият писък на Чит ги накара да изтичат в кухнята. Тя стоеше с ръка върху устата на прага на стаята за прислужничката. Жената, също със запушена уста, лежеше просната на леглото с прерязано гърло. Чаршафите бяха изплескани с кръв. Вече бръмчаха мухи.

Хекър прегърна Чит през рамо и двамата си тръгнаха, след като Хекър нареди на домоуправителя да се обади анонимно в полицията и да не споменава за него.

 

 

Нолан и Мили обядваха в столовата на посолството. Храната беше противна, но поне хапнаха набързо. Той й каза, че новата й задача е да локализира Франк Каултър. Тя го слушаше раздвоена в желанието си да му каже какъв скапаняк е, защото предната нощ не я бе поканил да влезе в дома му. Вместо това прехапа устни и мълчаливо го изтърпя. Да приема заповеди от този човек не бе нещо, което смяташе да понася още дълго.

Гледаха Си Ен Ен от масата си. За самолета все още нямаше нищо конкретно, но Съединените щати съсредоточаваха усилията си по издирването в планинските райони на хиляда и четиристотин километра от Пърт, Западна Австралия. Историята за потъналия самолет, открит в Бенгалския залив след препрограмиране на спътник за търсене на полезни изкопаеми, просто бе изчезнала. Сега най-предъвкваната новина бе вчерашната за специалистите в Инмарсат, международната компания за сателитни услуги, които използвали доплеровия ефект, за да проследят серия пингове от изгубения самолет, за който последно се знаеше, че бил на път на юг, към Антарктида. Нолан познаваше няколко криптоаналитици от МИ6, които работеха под прикритието на Инмарсат. Усещаше опит за отклоняване на вниманието.

— Всички ли според теб вярват на това? — внезапно я попита той.

— Не те разбрах — каза Мили.

— Виж новините. Сякаш съзнателно игнорират улики и съобщават само каквото им се нареди.

— Да не би да смяташ, че зад това стоят Щатите? Каултър може би, но той не е в Компанията вече пет години. Телър и Бърнс може да са отговорни за това, вероятно подпомагани от Матюс. Да се подозира цялото ЦРУ изглежда прекалено, особено ако е вярно онова, което мислиш ти, и всички пасажери вече са мъртви. — Мили търсеше някакво окуражаване, каквото знаеше, че няма да получи.

— Нямаш представа с какви животни си имаме работа. Разузнавателните служби се ръководят от безжалостни хора, които и за миг няма да се замислят да поставят на везната невинен човешки живот срещу обещанието, че няма да има нов 11 септември. Конституцията е толкова неадекватна, че не може да се произнесе за това, че военни от средно ниво командват дронове да убиват американски граждани по цялото земно кълбо, и че не само не ги обвиняват, но и никой не търси доказателства. Това са хората, които толкова искаха да убият Осама бен Ладен, че измислиха фалшива програма за ваксинация на деца, за да получат мостри на ДНК от децата в квартала на Бен Ладен. И ето че сега има нова вълна от детски паралич в Пакистан, след като правителството прекрати всички международно спонсорирани имунизационни програми, когато разбрали с какво се е занимавало ЦРУ. Тези кариеристи няма да загубят съня си заради смъртта на 239 души. Дори може да получат медали и обща снимка с Чейни, Буш или Обама. Прагматичната политика е безсмъртна. Така се играе тази игра сега.

— Ти си побъркан стар мръсник! — Почувства се добре да му го каже. — Какво според теб им е трябвало, което е оправдавало масово убийство?

— Ах… този въпрос, който не ми дава да спя. Най-малкото, което им трябва, е ядрена центрофуга, а може да е и нещо доста повече. — Той стана. — Виж, трябва да изляза за малко. Ако телефонът на бюрото ми иззвъни, обади се. Ако е Хекър, кажи му да ме търси на мобилния. Самата ти се пази. Ако МН370 има някаква връзка с ЦРУ — сегашна или в миналото, — всички ще преминат в режим „пази си задника“. Ако не е ЦРУ, тогава е Русия, Израел, Великобритания или може би Китай. И всяка от тези страни ще направи невъзможното, за да опази мръсната си тайна.

Докато той стоеше прав, тя го гледаше отдолу нагоре, без изобщо да вярва на драматичната му тирада. Трябваше ли да се впечатли, че Боб бе обявил живота им за заплашен вече не само от Телър, но и от практически всяка голяма разузнавателна агенция?

Нолан излезе от столовата, като остави сандвича си недоизяден. Мина през работната си клетка, за да си вземе лаптопа и чашата, незабелязано прибра маркера си от Мили и се отправи към асансьорите с най-невъзмутимата походка, на която бе способен. Просто усещаше мерника на фотообектива забит в тила му, докато вървеше.

Навън на улицата сигурно го чакаха две опашки, а междувременно подслушвачите вероятно прехвърляха на текст току-що приключилия му разговор с Мили. Ако Константайн не се бе усетил за повечето неща, казаното трябваше да му даде храна за размисъл. И това може би щеше да му спечели онзи половин ден, от който се нуждаеше.

Все още му предстоеше работа по руската версия на файловете на Уотърман за АНС, затова се върна с такси на Уогън Драйв. Първо обаче трябваше да се наспи.

 

 

Полковникът от „Пасдаран Кудс“ и отговорният офицер за операция „Менандър“ разговаряха с бейрутския супервайзър на поделение 61398.

— Не ме интересува какво твърдите, че бил казал посланик Горбани на някакъв секретар в Политбюро. Аз не съм получил такава заповед. Докато не я получа, никой няма да си тръгне. Върховният лидер, великият аятолах Хаменей, лично ми каза миналия месец в Техеран, че Америка и нейните съюзници трябва да усетят и да почувстват страх от кибер мощта на Иран. Така че вашият екип ще остане в тази сграда до приключване на проекта.

Вторият помощник-директор Куо По Лум каза:

— Другарите ми и аз не сме излизали на бял свят вече три месеца. Проверихме няколко пъти последователността на качване на „Менандър“ и потвърждаваме, че проектът е работоспособен. Опасявам се, че днес трябва да напуснем Бейрут, за да се върнем в Китай.

Дори в най-добрите си моменти Гилани беше безцеремонен. Провисналите му бузи потрепериха от гняв.

— Няма да си тръгнете от Бейрут, докато мисията не приключи. Охраната на Хизбула има двойна задача, ако се сещате. Сега се хващайте на работа!

Куо стана и напусна стаята със сведен поглед.

Полковникът направи знак на Аршад да остане.

— Колко време ти трябва още?

— Приключили сме от две седмици. Направихме дребни доработки. Свалил съм скрийншот на горящия американски флаг от програмата за „Арамко“, която написах през 2012-а. Всичко се очаква да работи както трябва, но за нещастие не мисля, че ще можем да заразим трийсет хиляди компютъра както последния път.

— Китайците усещат ли, че протакаш?

— Иншалла, не. Те ни смятат за глупаци. Тук са от миналия декември, а така и не разбраха, че Дараб и Армийн знаят мандарин.

— А ти откъде си сигурен, че никой от тях не знае фарси?

— Господин полковник, край тях винаги говорим само на английски. Не искаме да събуждаме подозренията им. Освен това прекарах доста време с Куок Ийн, жената. Тя смята, че флиртувам с нея.

Гилани изсумтя.

— Куок Ийн потвърди, че програмистите говорят само мандарин и английски, и аз й вярвам. Включването им в операция „Менандър“ не е било престижна задача, а по-скоро наказание. Те не смятат, че има нещо, което да научат от иранците.

— Висшият съвет за Киберпространство включи единайсетте най-добри програмисти в страната в операция „Менандър“ и направи теб, легендарния Морморот, техен ръководител. А Китай ни е изпратил шестима, които са наказани? Това е повече от оскърбително!

— Китайците ни трябваха, за да ни помогнат да създадем глобалната мрежа от петстотин сървъра, която сега поддържаме. Това е основата за възможно най-голямата DDOS^[2] атака. Не просто най-голямата, а петкратно повече от най-голямата. Китайските програмисти разработиха софтуера за синхронизиране на масивното прехвърляне на данни, което ще доведе до срив на всеки сървър в американската мрежа за обработка на сателитни изображения. На американците ще им трябват месеци да се оправят с терабайтовете боклук, с които ще ги залеем. По-важно е, че китайците кодираха червеите, които ще блокират свалянето на данни от спътниците и които ще направят да изглежда сякаш данните вече са свалени на сървърите на НАГПР. Те сега чакат само команда за активиране. Работихме усърдно, за да разберем как програмистите осъществиха тези забележителни задачи. Към днешна дата знаем малко. Ако DDOS атаката е така мащабна, както се надяваме, зловредният софтуер, който ще блокира снемането на информация от спътниците, ще разруши за дни наред способността им да обработват изображения. Според китайските програмисти червеите са кодирани да се самоизтрият след няколко часа. Иран ще поеме заслугата за всичко това. Аз вкарах в DDOS скриптовете много позовавания на Корана, за да са наясно ционистите и американските им лакеи, че това е отмъщението ни за „Стъкснет“. „Те се кълнат в Аллах, че не са казали нищо (зло), но всъщност богохулстват“. — Аршад, известен с пика Морморот, не беше религиозен, но знаеше как да се държи пред публика. Това, което не му достигаше в богоугодност, компенсираше с омраза към Съединените щати.

— Защо са ни още китайците? Куо със сигурност ще се обади в техния щаб в Шанхай, а посланик Горбани ме умоляваше от Пекин да ги освободя. Само че заповедите ми от Техеран са такива, че никой няма да напусне.

— Помощта им може да ни потрябва, но няма да знаем това, докато не започнем наистина. На теория можем да черпим от опита им дори като са в Китай. Само че още на първата ни среща китайците заявиха, че Иран ще разчита само на себе си от мига, в който програмистите на НОА напуснат Бейрут. И тръгнат ли си те, ние няма да имаме с какво да ги притиснем.

Гилани се усмихна и хвана Аршад за раменете.

— Морморот, това ще бъде най-великият триумф на Иран. Великият аятолах бе ясен в инструкциите си: ще стартираме операция „Менандър“ на Лайлат ал Мираж^[3].

— Но, господин полковник, Исра е чак след два месеца, в края на май.

— Междувременно виж дали можеш да научиш повече за структурата на червеите. И направи каквото е по силите ти, за да задълбочиш разрушителността на DDOS.

— Разбира се, сър. Красотата на DDOS атаката е, че в нея няма „прекалено много“. Точно когато всичките им усилия ще бъдат да отразят DDOS, червеите ще се активират и ще ги ослепят, иншалла.

Докато гледаше как младежът излиза от офиса му, Гилани се питаше дали Аршад наистина вярва на нелепицата да се задържи „Менандър“ до настъпването на големия ислямски празник. Великият аятолах може и да беше религиозен, но беше и прагматик.