М. Николски
Вениаминъ Франклинъ (1)

I. Тайниятъ сътрудникъ на Бостонския вестникъ

— Боже мой! Франклине, каква е тази ваша страсть да четете! На единъ словослагатель, като васъ, четене не трѣба, — говорѣше стариятъ словослагатель и сгъвачь, като се обръщаше къмъ четирнадесетгодишното момче, което прилежно четѣше нѣкаква книга.

— Вий тъй ли мислите? Азъ пъкъ намѣрвамъ, че словослагательтъ трѣба да знае да чете, за да не печата глупости.

— Менѣ какво ми трѣба, що набирамъ и сгъвамъ? Ако седнѣхъ да чета всичко туй, не би останало ни време, ни търпение!

Франклинъ лукаво се усмихна и, като взе карандашъ и книга, завчасъ написа нѣколко думи; после, като хвърли записката на словослагателя, той продължи:

— Напечатайте това въ обявленията. Разгеле, вий турихте ли на вестника датата?

— Турихъ: Бостонъ, 17 Януарий 1721 година, — отговори словослагательтъ Томасъ.

— Деньтъ на моето рождение, азъ днесъ напълнихъ петнадесеть години; но стига сме дрънкали, чакай да си довърша книгата.

— Трѣба да е много занимателна?

— Какъ не! Това е съчиненията на Даниела Дефо, авторътъ на Робинзонъ Крузое; помните ли, какво ви четохъ, кога бѣхте боленъ?

— А какъвъ е насловътъ на книгата ви?

— Нѣщо за предположенията.

— Навѣрно, туй е продължение на Робинзона?

— Какво ти продължение! Едното е весела, лека книга, а туй е нѣщо сериозно; тукъ се говори, какъ да се подобри и развие търговията, какъ да се помага на беднитѣ и какъ да се намѣрва работа, и въобще посочватъ се срѣдствата да се увеличатъ общественнитѣ богатства; мене особно интересува последниятъ въпросъ.

— Можете да ме наричате и глупавъ, но азъ нѣма да ви скрия, че не проумѣвамъ, каква полза имамъ да се занимавамъ съ общественитѣ богатства; да се научехте отъ книгитѣ, какъ можехте разбогатѣ самъ, би било друго нѣщо.

— Я, вий си гледайте по-добре вестника, а мене оставете на мира.

— Позволете да ви попитамъ още нѣщичко; като ученъ, вий всичко знаете. Кажете, моля, кой ли е, дето спуща всѣки день въ кутията на вестника малки статийки?

— Не зная, — накѫсо отговори Франклинъ, безъ да си вдигне очитѣ отъ книгата.

— Не може да бѫде да не знаете! Снощи, на деветь часътъ, кутията бѣше празна, азъ излѣзохъ за малко, вий обѣщахте да останете тукъ, а, като се върнахъ следъ петь минути, намѣрихъ въ кутията статия; сякашъ, тя, е била оставена при васъ и, вѣроятно, сѫ ви молили да не казвате; но вий много зле правите, че не обаждате, защото, по тоя начинъ, ми отнемате цѣлъ доларъ! Да, братъ ви обеща да ми даде единъ доларъ, ако открия съчинителя на тѣзи статии, които направиха толкозъ шумъ по цѣлъ Бостонъ. Самъ Гутенбергъ, изобрѣтательтъ на книгопечатането…

— Позволете да ви забележа, че изобрѣтатель на книгопечатането съвсемъ не е Гутенбергъ. Мнозина му приписватъ погрѣшно всичката му слава. Пръвъ откри туй изкуство Костеръ въ Харлемъ, презъ 1430 година, но Гутенбергъ усъвършенствува книгопечатането. Първитѣ опити бѣха несполучливи, отпечатаното — неразбрано; дървенитѣ букви бѣха стегнати съ връвь, затова се държаха слабо и отъ силното натискане често се измѣстваха. Гутенбергъ заедно съ Фуста и Шефера основаха първата печатница. Въ 1452 година Шеферъ пръвъ взе да отлива металически букви.

Като се увлѣче отъ своя разказъ, Франклинъ продължаваше да говори за по-нататъшната участь на книгопечатането, кога какво е било напечатано и съ какви подобрения.

Разказътъ му биде прѣкѫснатъ отъ появяването на нови лица.

— Ето и господарьтъ, — проговори Томасъ: — пакъ ще има да ме гълчи, че не съмъ узналъ досега, кой е нашиятъ таенъ сътрудникъ.