М. Николски
Жанъ Батистъ Люли (6)

VI. Тенджеритѣ

Презъ нощьта на 18 октомври 1647 по площадьта на Пале Роялъ минаваше колата съ слугитѣ въ ливреи на орлеанския домъ. Тя отиваше къмъ дворцовитѣ врата, когато изведнажъ изъ нея се раздаде женски гласъ:

— По-полека, по-полека, да не претъпчете нѣкого, гледайте тукъ лежи нѣкой, — и една младичка, хубава глава се показа изъ прозореца на колата.

Кочиашътъ спрѣ конетѣ, а единъ отъ слугитѣ, съ свѣщь въ рѫка, взе да се огледва наоколо и, като видѣ спящето момче, бутна го съ кракъ.

— Ставай отъ пѫтя!

Момчето се събуди и скочи разтреперано отъ студъ.

Особата, която седѣше въ колата, бѣше херцогиня Монпансие, Ана Мария-Луиза Орлеанска. Жалкиятъ изгледъ на детето я трогна.

— Кой си и какво правишъ тукъ? — попита тя, като гледаше момчето и се чудѣше на нѣжното му лице, което тъй малко приличаше на грубитѣ му дрехи.

— Азъ спѣхъ.

— Мигаръ нѣмашъ кѫща, та спишъ по улицитѣ?

— За нещастие, не.

— Де сѫ родителитѣ ти и кои сѫ тѣ?

— Баща ми и майка ми измрѣха; азъ съмъ италиянецъ и дойдохъ тукъ отъ Флоренция съ херцогъ Гиза.

— А защо те е оставилъ на улицата?

— Не е той причината; херцогътъ и не знае за това, мене ме изпъди неговиятъ готвачъ, че съмъ игралъ съ тенджеритѣ му.

— Какъ си игралъ съ тенджеритѣ? — попита херцогинята засмѣна.

— Свирихъ съ тѣхъ.

— Свирилъ си съ тенджеритѣ!

— Да, и музиката излизаше отлична! Какво да правя, като нѣмаше на какво друго да свиря? Азъ ги избирахъ по голѣмина, нареждахъ ги и ги удряхъ съ прѫчица.

— Но обясни ми, моля те, защо те доведе херцогъ Гизъ отъ Флоренция?

— То е дълга история, а азъ тъй съмъ отпадналъ… че едва говоря.

— Ти си, може би, гладенъ?

— Много; цѣлъ день нищо не съмъ ялъ.

— Заведете туй момче въ двореца, — заповѣда херцогинята, — нахранете го, стоплете го и приспете, а утре ми го доведете съ чисти и нови дрехи.

Но на другия день се наченаха преговоритѣ съ испанския дворъ за брака на Филипа IV, краль испански, неотдавна овдовѣлъ, за херцогиня Монпансие, и намѣреното момче биде забравено.

Но, като се настани веднажъ въ двореца, Люли се мислѣше вече тамъ и бѣше назначенъ готвачъ.