— Вие не го познавате тогава — отново заговори херцогинята; — той е способен да иде с първия, който го повика в някое кафене и ще забрави не само моята покана, но и кралят да би го поканил, все едно му е.

— Иде, иде! — извика младият велможа, който гледаше, от угода към херцогинята, през прозореца, очаквайки певеца.

— Тогаз, кажете ми по-скоро, преди да е дошъл, кой е той? — питаше херцогинята същия велможа. — Аз нищо не зная за него, освен това, че той пее възхитително.

— Мишел Ламбер се е родил в Пуату, в селцето Вивон, през 1610 г. — започна разказвачът. — Майка му, бедна жена, страстно обичала музиката и ходела по манастирите. Синът наследил от нея любовта към музиката и взел да пее на клироса, скоро той се прославил със своя чуден глас; хора идели да го слушат отдалеч; придворният капелмайстор, като го слушал веднъж, поканил го тука: туй беше началото на неговото музикално поприще.

— Но защо не иде той! Вие навярно сте се излъгали.

— Не е чудно да е вече долу, дето го слушат слугите; той уверява, че само простият народ умее да цени музиката и изказва одобрението си от душа, без да се стеснява.

— Послушайте, какъв е този шум? — попита херцогинята, като се ослушваше.

— Като че е звук на камбана!

— Нищо не може да се разбере!

— На какво свирят? То е нещо непознато!

— Чувате ли? Чувате ли? — попита пак херцогинята.

Тук се раздаде някакъв пресипнал глас:

— Тенджерите ми! Готваче! Ти пак си взел моите тенджери!

Към следващата част или към съдържанието

VII. Мишелъ

— Ще дойде ли довечера у насъ Мишелъ? — питаше херцогиня Монпансие единъ велможа, който й се покланяше низко.

— Азъ го видѣхъ днесъ, и той се обеща да дойде непремѣнно до шесть часътъ.

— Но сега е вече седемь, — каза нервно херцогинята.

— Кой е този Мишелъ? — попита херцогъ Гизъ, който се приближи до разговарящитѣ се. — Идейки отъ Италия, все за него слушамъ да се говори.

— Чувалъ ли сте, какъ пѣе той?

— Не, — отговори херцогътъ, но въобразявамъ си…

— Вий не можете си въобрази, — прекѫсна го херцогинята — който не е чувалъ Мишеля, той нищо не знае! Азъ ще бѫда въ отчаяние, ако той не дойде.

— Той нѣма да се осмѣли да пренебрегне заповѣдьта на ваше височество…

— Вий го не знаете, тогава, — отново заговори херцогинята; — той е способенъ да иде съ първия, който го повика въ нѣкое кафене и ще забрави не само моята покана, но и кральтъ да би го поканилъ, все едно му е.

— Иде, иде! — извика младиятъ велможа, който гледаше, отъ угода къмъ херцогинята, изъ прозореца, очаквайки пѣвеца.

— Тогазъ, кажете ми по-скоро, преди да е дошълъ, кой е той? — питаше херцогинята сѫщия велможа: — азъ нищо не зная за него, освенъ това, че той пѣе възхитително.

— Мишель Ламбертъ се е родилъ въ Пуату, въ селцето Вивонъ, презъ 1610 г., — начена разказвачътъ. — Майка му, бедна жена, страстно обичала музиката и ходѣла по манастиритѣ. Синътъ наследилъ отъ нея любовьта къмъ музиката и взелъ да пѣе на клироса, скоро той се прославилъ съ своя чуденъ гласъ; хора идѣли да го слушатъ отдалечъ; придворниятъ капелмайсторъ, като го слушалъ веднажъ, поканилъ го тука: туй бѣше началото на неговото музикално поприще.

— Но защо не иде той! Вий, навѣрно, сте се излъгали.

— Не е чудно да е вече долу, дето го слушатъ слугитѣ; той увѣрява, че само простиятъ народъ умѣе да цени музиката и изказва одобрението си отъ душа, безъ да се стѣснява.

— Послушайте, какъвъ е тозъ шумъ? — попита херцогинята, като се ослушваше.

— Като че е звукъ на камбана!

— Нищо не може да се разбере!

— На какво свирятъ? То е нѣщо непознато!

— Чувате ли? Чувате ли? — попита пакъ херцогинята.

Тукъ се раздаде нѣкакъвъ пресипналъ гласъ:

— Тенджеритѣ ми! Готваче! Ти пакъ си взелъ моитѣ тенджери!

Към следващата част или към съдържанието

М. Николски Жан Батист Люли (7) М. Николски Жанъ Батистъ Люли (7)

Метаданни

Данни

Жан Батист Люли. Бенджамин Франклин

Информация

История

Сваляне / Връзки

Метаданни

Данни

Жанъ Батистъ Люли. Вениаминъ Франклинъ

Информация

История

Сваляне / Връзки

VII. Мишел

VII. Мишелъ

М. Николски
Жан Батист Люли (7)

М. Николски
Жанъ Батистъ Люли (7)