Люли постъпи тъй необмислено, че отначало и не разбираше всичката си глупост. Нему беше драго да седи отзад на колата, която теглеха шест яки коне, ако и да бе длъжен да се държи през всичкото време за подложката на колата, за да не падне.

Като измина тъй някое време, Люли се размисли и си спомни какво съкровище остави във Флоренция. Като сираче той нямаше ни баща, ни майка, ни роднини, ни приятели, при все това скръбта му беше тъй голяма, че той заплака.

— Какво направих! Какво направих! — въздишаше той. — Бедната ми цигулка! Какво ще стане с нея без мене? Аз я хвърлих на стълбата на гостилницата, може някой да я настъпи и да я счупи!… Безумец! Как можах да я забравя там? О, да беше тя при мене! Да предположим, че мога да си купя друга с тая златна монета, но първо тая монета не е моя, второ, новата цигулка няма да е като другата.

В това време нещо се строши на колата и момчето падна.

— Какво стана? — зачу се в колата сънливият глас на херцога.

— Ресорът се счупи — отговори един от слугите му, — но ние сме близо до селото и някой може да иде с кон за ковача.

— Хайде по-скоро! — гневно отговори херцогът. Пратеният отиде. Между това Люли, като отскочи, взе да се оглежда и въпреки тъмнината, разбра, че местността му е позната.

— Нищо, не сме изминали много път, аз все ще намеря пътя за Флоренция — утешаваше се момчето, без да смята, колко коне са потребни да се измине такъв път за шест часа. — Сега е най-удобният случай да заговоря с херцога и да му върна златната монета, а сетне ще се върна назад и може би ще сваря цигулката си цяла.

И Люли весело се приближи до колата, но там глъчката и шумът го смутиха, херцогът мъмреше хората си, а те хвърляха вината един на друг.

В това време се показа отдалеч светлина и скоро пристигнаха няколко конници.

Като се надяваха да си заминат скоро, всички се успокоиха и Люли сметна за удобно да се приближи до херцога, който гледаше навън от колата, за да му върне най-сетне златната монета, която тъй тревожеше момчето.

Но едва се приближи и начена боязливо своята реч, херцогът му хвърли милостинята и каза на слугите да прогонят просяка.

— Просяк! — повтори Люли. — Просяк!

И с тия думи той тръгна след колата, която вече поправена, тихо продължаваше пътя си.

Към следващата част или към съдържанието

III. Напуснатата цигулка

Люли постѫпи тъй необмислено, че отначало и не разбираше всичката си глупость. Нему бѣше драго да седи отзадъ колата, която теглѣха шесть яки коне, ако и да бѣ длъженъ да се държи презъ всичкото време за подложката на колата да не падне.

Като измина тъй нѣколко време, Люли се размисли и си спомни, какво съкровище остави въ Флоренция. Като сираче, той нѣмаше ни баща, ни майка, ни роднини, ни приятели, при все това скръбьта му бѣше тъй голѣма, че той заплака.

— Какво направихъ! Какво направихъ! — въздишаше той: — Бедната ми цигулка! Какво ще стане тя безъ мене. Азъ я хвърлихъ на стълбата на гостинницата, може нѣкой да я настѫпи и да я счупи!… Безумецъ! Какъ можахъ да я забравя тамъ? О, да бѫдѣше тя при мене! Да предположимъ, че мога да си купя друга съ тая златна монета, но, първо тая монета не е моя, второ, новата цигулка нѣма да е, като другата.

Въ това време на колата се строши нѣщо, и момчето падна.

— Какво стана! — зачу се въ колата сънливиятъ гласъ на херцога.

— Ресората се счупи! — отговори единъ отъ слугитѣ му, — но ние сме близу до селото, и нѣкой може да иде съ конь за ковача.

— Хайде по-скоро! — гнѣвно отговори херцогътъ. Пратениятъ отиде. Между това Люли, като отскочи, взе да се оглежда и въпрѣки тъмнината, разбра, че мѣстностьта му е позната.

— Нищо, не сме изминали много пѫть, азъ все ще намѣря пѫтя за Флоренция. — утѣшаваше се момчето, безъ да смѣта, колко коне сѫ потрѣбни да се измине такъвъ пѫть въ шесть часа. — Сега е най-удобниятъ случай да заговоря съ херцога и да му върна златната монета, а сетне ще се върна назадъ и, може би, ще сваря цигулката си цѣла.

И Люли весело се приближи до колата, но тамъ глъчката и шумътъ го смутиха, херцогътъ мъмрѣше хората си, а тѣ хвърляха вината единъ на другъ.

Въ това време се показа отдалечъ свѣтлина и скоро пристигнаха нѣколко конници.

Като се надѣваха да си заминатъ скоро, всички се успокоиха, и Люли смѣтна за удобно да се приближи до херцога, който гледаше навънъ отъ колата, за да му върне, най-сетне, златната монета, която тъй тревожеше момчето.

Но едва се приближи и начена боязливо своята речь, херцогътъ му хвърли милостинята и каза на слугитѣ да прогонятъ просяка.

— Просякъ! — повтори Люли, — просякъ!

И съ тия думи той тръгна следъ колата, която, вече поправена, тихо продължаваше пѫтя си.

Към следващата част или към съдържанието

М. Николски Жан Батист Люли (3) М. Николски Жанъ Батистъ Люли (3)

Метаданни

Данни

Жан Батист Люли. Бенджамин Франклин

Информация

История

Сваляне / Връзки

Метаданни

Данни

Жанъ Батистъ Люли. Вениаминъ Франклинъ

Информация

История

Сваляне / Връзки

III. Напуснатата цигулка

III. Напуснатата цигулка

М. Николски
Жан Батист Люли (3)

М. Николски
Жанъ Батистъ Люли (3)