Метаданни
Данни
- Серия
- Инспектор Минтер (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Big Foot, 1927 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Любен Велчев, 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 3гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Еми(2022)
- Разпознаване, корекция и форматиране
- ShadowQueen(2022)
Издание:
Автор: Едгар Уолъс
Заглавие: Хора в кръв
Издател: Амарант 28
Град на издателя: Враца
Година на издаване: 1992
Тип: роман
Печатница: ДФ „Полипринт“
Редактор: Таня Личева
Технически редактор: Галя Генова
Художник: Иван Христов
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17206
История
- —Добавяне
16.
Като излезе от Елфа Лей, Съпер отиде на кино, за да се наспи. След това закуси и се отби в кафене Фрегети. Това кафене минаваше за едно от най-изисканите и по разкоша си надминаваше Риц Карлтън.
Инспекторът седна край една масичка и зачака. Когато удари девет и четвърт, пристигнаха двама господа, които Съпер очакваше. Първият беше Елсън, а вторият — Джон Латимер — сержантът от полицията. Елсън си бе сложил смокинг и блестящ цилиндър, а Латимер беше в елегантен черен костюм. Съпер доволно се усмихна.
— Надявам се, че ще бъдете доволен от вечерята — отбеляза Елсън. — Изглеждате бодър и нямате вид на уморен човек. Къде оставихте онзи стар глупак? — внезапно попита той, като наливаше коктейла, предварително поръчан по телефона.
— Съпер ли? Той е някъде в Лондон — отговори Латимер, изваждайки пура от златната табакера на Елсън. — Не се безпокойте за Съпер, той няма да пропадне.
— Много се лъжете, ако мислите, че се безпокоя за Съпер — ухили се Елсън. — Аз не уважавам английската полиция.
— Благодаря ви — каза Латимер.
Елсън се подсмихна и позвъни на келнера да донесе поръчката.
— И така, какво искате? — тихо попита той, когато келнерът се отдалечи.
— Трябват ми още петстотин — отвърна Латимер.
— В долари това са малко, но във фунти е грамадна сума. Вчера ви дадох сто фунта — какво направихте с тях?
— Вие ми дадохте сто фунта на заем и срещу тях ви дадох полица — студено произнесе полицаят. — А си е моя работа какво съм направил с тях.
Елсън се изчерви от яд.
— До кога мислите изобщо да скубете от мен пари? — попита той. — Ако отида при онова старо магаре и му разкажа…
— Вие няма да направите това — меко каза сержантът. — Не знам защо толкова се вълнувате. За вас е по-добре да живеем в добри отношения. Отървах ви от толкова неприятности и на драго сърце ще ви помогна и по-нататък, ако не сте извършили убийство…
— Защо изведнъж заговорихте за убийство? — уплашено попита Елсън и сниши гласа си, защото в залата стана многолюдно. — Надявам се тези дни да ми бъдете полезен, иначе… началникът ви ще види вашите полици в моите ръце. Ще ви дам 5000 не защото трябва да ви ги дам, а защото искам да ви ги дам. Няма за какво да се страхувам от полицията, а също никога…
— С изключение на Сент-Паул — прекъсна го Латимер — там полицията ви търси за кражба с опит за убийство. Вече два пъти избягвате наказанието си за разни постъпки, а когато влезе в сила законът за предаване на престъпниците, много лесно ще ви настаня пак в старата квартира… Но — усмихнато прибави Латимер — аз лично нямам нищо против вас.
— Вие сте изнудвач — процеди през зъби Елсън.
— А пък вие сте глупак! — весело каза Латимер. — Знаете ли, господин Елсън, или Алщайн — както винаги се наричахте — аз мога да ви бъда полезен, защото Съпер…
— Той знае ли за Сент-Паул?
— Дори и да знае, няма данни, за да ви предаде на Съединените Щати… Но, господин Елсън, достатъчно ви казах! Не се страхувайте — докато не поискам, няма да ви препратят от Англия. — Латимер се наведе през масата и сниши гласа си. — Елсън, хайде да поговорим за нещо по-важно: Хейна Шоу! Съпер ме изпрати в Кеймбридж, за да разбера дали наистина сте били там през нощта на убийството. Съобщих му, че уж съм намерил гаража, в който е стоял автомобилът ви. Но всъщност никакъв гараж не намерих и вие не сте били в Кеймбридж!
— Откъде мога да знам къде съм бил? Толкова бях пиян и помня само, че бях близо до някакво училище. Това е всичко.
Латимер изпитателно погледна обезпокоеното лице на Елсън и каза:
— Хайде да излезем на улицата. Знам, че искате да ми разкажете нещо.
— Няма какво да ви разказвам — рязко възрази Елсън. — Какво ви е хрумнало? Вие всичко знаете — защо ме разпитвате?
— Кой уби Хейна Шоу?
— Нима не знаете? Не знаете ли къде е била в деня на убийството?
— Откъде да зная? — равнодушно произнесе сержантът.
— Ха-ха-ха! Бедният сержант не знае! А нима не срещнахте Хейна Шоу на ъгъла на улицата след залез-слънце? Нима не седнахте в колата и не се разходихте? — попита Елсън, като не сваляше очи от Латимер. — Предполагам, че Съпер нищо не знае за това!
— Да, не знае! — студено отговори Латимер.
— Разбира се, че не знае! Вие много добре познавахте Хейна Шоу, така, че напразно ме разпитвате. Тя разказа за вас доста некрасиви истории. Месеци наред сте я лъгали. Това не знае нито Съпер, нито Кардю. Много добре ми е известно, че госпожица Шоу е имала сто хиляди долара, които са изчезнали. Поне в сутрешните вестници пише, че в стаята на икономката не са намерени никакви пари. Не знам откъде ги е имала, но знам, че е имала. Къде са те?
Латимер не отговори.
Елсън продължи.
— Вие, Латимер, сте готов на всичко за пари. Една седмица преди убийството сте й казали, че сте съгласен на всичко, стига само да получите десет хиляди долара.
— Поръчайте още една бутилка вино и да поговорим за по-весели неща — каза Латимер.
Елсън се върна у дома си късно вечерта пиян. Падна на дивана и заспа облечен. Сутринта изпи на един дъх няколко чаши уиски, отвори прозореца и жадно взе да вдишва пресния въздух. Изведнъж забеляза, че един непознат ходи по цветните лехи и бере цветя. В лявата си ръка държеше голям букет.
— Ало! — викна Елсън. — Какво правите там!
Непознатият се обърна, но нищо не отговори.
— Кой сте вие? — кресна Елсън.
Човекът прескочи през една пътечка и се втурна към улицата.
— Ще те уловя, негоднико! — силно ядосан викна милионерът.
В този момент от съседната градина долетя песента:
Мавританският крал минаваше
по кралския град Гранада.
Ай де ми Алхама!
За миг Елсън замръзна: лицето му стана сиво, а очите му изскочиха от орбитите. После, треперейки от страх, рухна на пода и започна да хълца и да ругае.
В сянката на къщата обаче се криеше още един човек, който изведнъж сякаш оживя от песента. Бързо се спусна с мотоциклета след певеца. След дълга гонитба го настигна, скочи от мотора, улови го за врата и го повали на земята.
— Не се страхувай, приятелю! — каза той.
Брадатият скитник със странна усмивка погледна Съпер и меко каза:
— Много съжалявам, сър, че ви причиних толкова главоболия.
Това бе изречено с акцент на културен американец, което не учуди инспектора.
— Не съм се изморил, господине — любезно отговори Съпер. — Можете ли да станете? — Скитникът неуверено стана. — Най-добре елате с мен до станцията, за да се подкрепите с една закуска.
Съпер се подпря на мотоциклета и закрачи до певеца.
— Ако бяхте паднали в ръцете ми по-рано, щях да се отнеса зле към вас. Все си мислих, че сте лош човек.
— Не съм лош — простичко възрази скитникът.
— Не се съмнявам. Изградих си цяла теория за вас и сега виждам, че не съм се излъгал. Зная името ви.
— Аз имам много имена — засмяно забеляза скитникът — и сам не зная кое е истинското.
— А пък аз го знам — каза Съпер. — Стигнах до него с помощта на логиката, дедукцията и теориите. Вие сте Джон Кенет Лей от държавното съкровище на Съединените Щати.