Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Инспектор Минтер (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Big Foot, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 3гласа)

Информация

Сканиране
Еми(2022)
Разпознаване, корекция и форматиране
ShadowQueen(2022)

Издание:

Автор: Едгар Уолъс

Заглавие: Хора в кръв

Издател: Амарант 28

Град на издателя: Враца

Година на издаване: 1992

Тип: роман

Печатница: ДФ „Полипринт“

Редактор: Таня Личева

Технически редактор: Галя Генова

Художник: Иван Христов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17206

История

  1. —Добавяне

1.

Когато пристигна в Барли-Стек, Съпер още нищо не знаеше за опита с взлом в къщата на господин Стивън Елсън и за съществуването на скитника Съливан, чийто слабоумен другар по пиене скиташе по красивите околности и пееше серенади на чуждестранен език.

Съпер посети Барли-Стек, макар да знаеше, че по това време господин Гордон Кардю се намира вече в Сити. По стар навик Кардю отиваше всяка сутрин в бюрото си, макар вече да се беше отказал от занаята си.

И така, Съпер не можа да разисква с господин Кардю, но затова пък, за свое голямо удоволствие има възможност да размени остри реплики с Хейна Шоу, която се отнасяше много нелюбезно с него. Тя го мразеше и не скриваше това.

Госпожица Хейна Шоу имаше среден ръст, но разкошните й форми правеха цялата фигура малко пълничка. Благодарение на нежното си и гладко лице тя можеше да се нарече хубава, макар тъмната рокля да не й приличаше. Въпреки четиридесетте години, в косата й нямаше нито един бял косъм.

Госпожица Шоу стоеше край входа на къщата, когато Съпер се приближи с мотоциклет. Тя унищожаващо го погледна с кафявите си очи.

— Ах, какъв чуден ден! Паркът наистина е великолепен, никога досега не съм виждал толкова теменуги и нарциси. Вкъщи ли си е господин Кардю?

— Не!

— Както изглежда, той е зает с разследването на грабежа на боскомнската банка — каза Съпер с лицемерна усмивка. — Когато прочетох във вестниците за грабежа в банката, веднага казах на сержанта си: „За да се улови тази банда, нужен е човек като господин Кардю. Полицията никога няма да намери доказателства и веднага ще тръгне по лъжливи следи“.

— Господин Кардю отиде в кантората си, защото има по-важна работа от интереса към криминалните събития. Та нали полицията е създадена, за да следи престъпниците? Затова тя получава средства за нас, данъкоплатците, за да могат господа полицаите… всички дребни, незначителни хора без образование и възпитание…

— Какво да се прави, когато е невъзможно едновременно да се носи тежката отговорност на полицай и да се изучават добрите обноски? — тъжно отбеляза старшият полицейски инспектор Съпер. — Та вие, госпожа Шоу, по-добре от другите знаете…

— Госпожица Шоу — високо го поправи Хейна.

— Вярно, вярно, госпожице Шоу, аз винаги съм ви смятал за госпожица и сега само без да искам се изтървах. Наскоро казах на сержанта си: „Не разбирам защо младата и очарователна госпожица Шоу не се е омъжила до сега, щом…“.

— Нямам време да приказвам с вас, сър…

— Господин Патрик Минтер — учтиво произнесе Съпер.

— Ако искате да предам нещо на господин Кардю, аз съм на вашите услуги, господин Минтер… Бързам и нямам време да бърборя с вас…

— Не е ли извършен тук грабеж с взлом? Аз чух…

— Не! Но дори и да се случеше това, не биха ви извикали.

— Не се съмнявам. Господин Кардю би измерил следите от краката на престъпниците, би се поровил в книгите по антропология и вечерта нещастниците вече ще са арестувани.

— Ако мислите да прилагате тук хитростта си и да се перчите със своя ум, много сте се излъгали, господин Минтер. Ако господин Кардю отиде при министъра и му разкаже само малко за вашите дела и постъпки, ще трябва веднага да се разделите с мундира си.

Съпер критично погледна ръкава на мундира си.

— Какво означава всичко това? — попита се инспекторът, когато госпожица Шоу хлопна вратата под носа му.

Той не се усмихна. Само натъпка старата си лула с тютюн, с удоволствие смукна веднъж, а половин час по-късно се намираше вече в кантората си.

— Човек с моето положение и на моята възраст трябва да бъде темпераментен — каза Съпер на младия и симпатичен чиновник, който седеше срещу него край масата. — Днес наистина бях пълен с енергия. Току-що приказвах с една хубава дама от Барли-Стек и станах сантиментален. Вие казвате, че трябва да се разпита Съливан, но аз предпочитам да бера цветя на брега на реката.

Всички знаеха, че под прякора „Съпер“ е известен старшият инспектор Патрик Минтер. Той беше висок, с продълговато лице и рунтави вежди, които му придаваха внушителен вид. Но старото му закърпено палто, много пъти чистено и обръщано, не извикваше уважението по чуждите лица. Пренебрежението, с което госпожица Шоу разглеждаше мундира му, не обиди Съпер, а само изпълни душата му с радост.

— Вървете и разпитайте скитника, сержанте — каза Съпер, като махна с ръка. — Простото дознание е много незначителен труд за мен, който съм свикнал да разбулвам най-сложните престъпления. Ако се заловя с този скитник, ще трябва да прекъсна занятията си. А тъкмо сега минавам курса по криминология. Чували ли сте нещо за Ломброзо? Разбира се, не! Вие нищо не знаете за мозъка на престъпниците. Техният мозък тежи по-малко от този на обикновените хора. Дайте ми мозъка на този скитник, и аз ще ви кажа дали се е опитал да извърши грабеж в Барли-Стек, или не. Освен това трябва да се изучи до каква степен са подвижни краката му. Пет процента от престъпниците мога да вдигат предмети с пръстите на краката си. Трябва да се измерят краката на този безделник и да се обърне внимание дали е симетрично лицето му или не…

Сержант Латимер беше твърде умен, за да прекъсне приказливия си началник. Когато събеседникът му внезапно се запъна, Латимер се възползва от това и каза:

— Ако се вярва на Съливан, в дадения случай не е извършен обикновен взлом. Съливан си призна, че другият скитник, който е бил заедно с него, му е попречил да проникне в къщата на Елсън и да пипне парите. Както изглежда, приятелят на Съливан е търсел нещо друго…

— Документ за владеене на недвижим имот или може би кръщелно свидетелство на законния наследник — замислено отбеляза Съпер. — Възможно е господин Стивън Елсън да е един от онези американски престъпници, които са откраднали свещения рубин от дясното око на божеството Окум, а сега фанатичните индийци са попаднали по следите на американеца и се мъчат да намерят удобен момент, за да претърсят къщата му. Ето един забележителен случай за господин Кардю! Но, невъзможно е вие сам да свършите тази работа, сержанте… И тъй, заловете се за работа!