Лусинда Райли
Седемте сестри (35) (Историята на Мая)

34.

Рио де Жанейро, януари 1929 г.

Утрото, в което Густаво Маурицио Айрес Кабрал щеше да се венчае за Изабела Роза Бонифацио, беше горещо и ясно, без нито едно облаче по небето. Бел стана от моминското си легло за последен път. Беше рано и като излезе от стаята си, единственият звук, който чу, беше далечното дрънчене на тенджери и тигани в кухнята.

Слезе с боси крака на долния етаж, мина през гостната и влезе в малката ниша, където беше скътано параклисчето. Запали свещ на олтара, коленичи на тапицирания с червено кадифе молитвен стол, затвори очи и сключи ръце пред гърдите си.

— Днес, на сватбения ми ден, те моля, Свещена Богородице, дай ми силата да встъпя в брака си с открито сърце и да бъда добра, любеща съпруга на мъжа до себе си. И търпелива, грижовна снаха на родителите му — добави прочувствено тя. — Дари ме със здрави деца и с умението да се радвам на това, което имам, вместо да се терзая с несгодите си. Донеси трайно богатство на баща ми и крепко здраве на скъпата ми майка. Амин.

Бел отвори очи и погледна избледнелия лик на Богородица, мигайки, за да прогони сълзите от очите си.

— Ти си жена, затова се надявам да ми простиш за мислите, които още нося в сърцето си — прошепна тя.

След няколко минути Бел преви коляно, стана и поемайки си дълбока глътка въздух, напусна параклиса, за да започне деня, който уж трябваше да е най-щастливият в живота й.

Реално погледнато, всичко мина повече от безупречно. По улиците се редяха хора, дошли да видят как Изабела и баща й пристигнат пред катедралата. Всички заликуваха, когато тя излезе от ролс-ройса в прелестната си булчинска рокля от шантилска дантела, която Жан Ланвин й беше ушила в Париж. Величествената катедрала преливаше от гости и докато баща й я съпровождаше гордо към олтара и Густаво, тя надникна тайно през бялото си було и видя множество познати лица от елита на Рио.

Час по-късно камбаните зазвъняха и Густаво поведе булката си обратно по пътеката, към външните стълби на катедралата, откъдето я качи в каретата, която щеше да ги откара до „Копакабана Палас“. Като стигнаха хотела, Бел застана на входа на просторния банкетен салон с новия си съпруг, за да посрещнат триста гости.

След множеството блюда на сватбената закуска, Бел и Густаво се оттеглиха в младоженския си апартамент, за да починат преди големия бал по-късно вечерта. Веднага щом затвори вратата зад тях, Густаво я взе в обятията си.

— Най-сетне — пророни той, заравяйки лице в шията й. — Вече мога да те целувам. Ела тук.

Той придърпа главата й към своята и я целуна свирепо, като прегладнял човек. Ръцете му се спуснаха към финия пласт дантела, покриващ гърдите й, и ги замачкаха грубо.

— Ох — оплака се тя. — Причиняваш ми болка.

— Извинявай, Бел — каза Густаво и я пусна, възвръщайки самообладанието си с видимо усилие. — Но трябва да разбереш от колко време чакам това. Нищо — смигна й той. — Само още няколко часа, и ще мога да те държа гола в ръцете си. Искаш ли нещо за пиене? — предложи й той, а като й обърна гръб, Бел потрепери неволно.

Густаво отиде до малката масичка и си наля щедра доза бренди от гарафата.

— Не, благодаря.

— Мъдро от твоя страна. Сетивата ти не бива да са притъпени довечера. — Той й се ухили пошло и вдигна чаша. — Пия за моята съпруга, красивата ми съпруга — добави той и изпи брендито на една глътка.

По време на социалните събития, на които го бе придружавала, Бел беше забелязала, че Густаво обича да си пийва. Веднъж дори й се стори леко позамаян.

— Ще ти издам, че съм ти купил много специален сватбен подарък — продължи той. — За жалост още не е пристигнал, но докато се върнем от медения ни месец, вече ще е тук. Е — подхвана той, — искаш ли да ти помогна да съблечеш тази рокля, за да си починеш?

Бел погледна жадно към огромното двойно легло. Краката й, втъкнати в сатенени обувки с високи токове — които, в допълнение към тиарата и вдигнатата й коса, я правеха с десетина сантиметра по-висока от младоженеца — я боляха жестоко. Корсетът й, здраво стегнат от Лоен тази сутрин, й беше крайно неудобен. Но мисълта Густаво да я освободи от него с бледите си кльощави пръсти я отвращаваше.

— Ще отида в банята — обяви тя, изчервена от срам.

Густаво кимна и си наля още едно бренди.

Бел влезе в пищно обзаведеното помещение с огледални стени и седна с облекчение в стола. Затвори очи и се замисли колко нелепо беше, че един пръстен и няколко кратки изречения можеха да променят живота й така коренно.

Контрастът между неомъжената й женска същност, чието целомъдрие трябваше на всяка цена да се брани от посегателствата на похотливи мъже, и жената, която сега, само няколко часа по-късно, трябваше да влезе с новия си съпруг в спалнята и да изпълни съпружеския си дълг, направо й се струваше абсурден. Тя погледна отражението си в огледалото и въздъхна.

— Той е непознат — прошепна му, замислена за разговора, който беше провела с майка си миналата вечер.

Карла, видимо посъвзела се след престоя си във фазендата, влезе в стаята й тъкмо преди Бел да изгаси нощната лампа и хвана ръцете на дъщеря си.

— Керида, искам да те подготвя за онова, което те очаква утре вечер — подхвана тя.

— Маи — спря я Бел, не по-малко засрамена от Карла, — мисля, че съм наясно.

Майка й се поотпусна леко, но не се отказа.

— Значи си чула, че първия път може да е малко… неприятно? И може да прокървиш? Макар че според някои, ако си яздила кон, фината плът, която откроява една девствена жена, може вече да се е разкъсала. А ти яздиш толкова често във фазендата.

— Не знаех подобно нещо — коментира откровено Бел.

— Ще ти е нужно малко време да свикнеш с този… процес, но предполагам, че Густаво е опитен в това отношение и несъмнено ще е внимателен с теб.

— Маи, а… а подобава ли на една дама да извлича удоволствие от него? — попита плахо Бел.

Карла се засмя.

— Разбира се, керида. Ти ще си омъжена жена, а всеки мъж е щастлив, когато съпругата му с радост изследва интимните удоволствия, които могат да си доставят един на друг. Така ще го задържиш: и аз така задържах своя съпруг. — Бузите й поруменяха леко. — И не забравяй, че го правиш с божествена цел: да раждаш деца. Съюзът между двама съпрузи е свещен. Лека нощ, Изабела. Спокойни сънища и не се бой от утрешния ден. Ще мине по-добре, отколкото очакваш, обещавам ти.

Спомняйки си този разговор, Бел си припомни и инстинктивното отвращение при мисълта Густаво да я докосва по начина, описан от майка й. Тя тръгна към спалнята с надеждата, че нервите й бяха породени от това, че щеше да й е за пръв път и че след тази нощ всичко щеше да се нареди, както й беше обещала майка й.

 

 

В голямата бална зала се спусна възхитено затишие, когато Изабела влезе с удивителна рокля на Жан Пату, чийто лъскав бял плат обгръщаше извивките на тялото й и се разстилаше в елегантен шлейф зад нея.

Густаво я прегърна и гостите избухнаха в овации.

— Прелестна си, скъпа моя, и всеки мъж в залата ми завижда, че аз ще споделям леглото ти тази нощ — прошепна той в ухото й.

Двамата изпълниха първия си танц, а през следващите три часа Бел почти не видя Густаво. Всеки от тях обръщаше внимание на собственото си семейство и Бел танцува с незнайно колко безименни мъже, всеки от които я уверяваше, че Густаво е голям щастливец, задето е успял да я хване на въдицата си. Не пи почти никакъв алкохол, тъй като вече й се гадеше от напрежение заради предстоящото — чувство, което изплува с още по-голяма мощ, когато гостите започнаха да се трупат край главното стълбище, за да ги изпратят с радостни възгласи към горния етаж.

— Време е — обяви Густаво и я поведе през тълпата.

После призова гостите да запазят тишина.

— Mens senhores, senhoras e amigos. Искам да ви благодаря, че дойдохте да отпразнуваме заедно този прекрасен ден. Но дойде време да отведа новата си съпруга в стаята ни.

Разгулни свирукания последваха коментара му.

— Затова ще ви пожелая лека вечер. Хайде, Изабела.

Той й предложи лакътя си и тя го хвана. После се обърнаха и тръгнаха нагоре по стълбището.

Този път, веднага щом вратата на апартамента им се затвори, Густаво не подходи така деликатно. Направо я бутна на леглото и прикова китките й към матрака, обсипвайки лицето и шията й с трескави целувки, докато ръцете му обхождаха красивата й рокля.

— Почакай малко — прошепна тя. — Нека се обърна, за да разкопчаеш копчетата ми — предложи, доволна, че можеше да се откъсне за момент от вонята на застоял алкохол в дъха му.

Усети как ръцете му чоплят непохватно малките бисерни копченца по гърба й, а после нервно разгръщат плата.

Накрая смъкна роклята от тялото й, разкопча сутиена й и я обърна по гръб, устремявайки устни право към зърната й. Едната му ръка се плъзна към вътрешността на облеченото й в чорап бедро, а после се пъхна дръзко под копринения триъгълник, покриващ най-съкровената й част.

След още няколко секунди на несръчно опипване, той изхлузи коприната през краката й, после се надигна на колене, за да разкопчае панталона си. Накрая, без дори да се съблече, притисна втвърденото си мъжество към нежната й кожа, стенейки недоволно, когато не успя да проникне в нея. Решавайки да си помогне с ръка, намери входа, който търсеше, и нахлу с тласък.

Бел лежеше под него, прехапала устна от болката. Светът над нея чернееше, затова затвори очи и задиша дълбоко, за да потуши надигащата се паника. За щастие само след няколко секунди Густаво нададе изненадващо женствен писък и се срути върху нея.

Бел остана неподвижна, заслушана в тежкото дишане до ухото й. Главата му беше потънала до нейната с прихлупено върху покривката лице и тя лежеше приклещена под теглото му с превити над ръба на леглото колене. Накрая, когато опита да се изтръгне изпод него, Густаво вдигна глава и я погледна.

— Най-сетне си истински моя. — Той докосна бузата й с усмивка. — А сега отиди да се почистиш. Предполагам знаеш, че първият път…

— Знам — побърза да го прекъсне тя, отправяйки се към банята, преди да е имал възможност да й дообясни.

Бел се радваше, че двете с майка й бяха провели онзи разговор в нощта преди сватбата. Защото макар и вътрешно да чувстваше болка, когато се избърса, по тоалетната хартия нямаше нищо. Тя пусна косата си и облече нощницата и пеньоара, предвидливо оставени на гърба на вратата от хотелската камериерка. Като се върна в спалнята, Густаво вече лежеше гол в леглото. На лицето му имаше объркано изражение.

— Погледнах, но не намерих кръв по покривката. — Той се взираше изпитателно в нея. — Как е възможно?

— Майка ми ме предупреди, че ако няма, е защото като дете много често яздех във фазендата — обясни тя, засрамена от безцеремонния му въпрос.

— А-ха. Е, ясно значи. Но допреди малко беше девствена, нали?

— Густаво, обиждаш ме! — възмути се Бел.

— Разбира се, разбира се. — Той потупа мястото на леглото до себе си. — Тогава ела в спалнята при съпруга си.

Бел се подчини, все още ядосана от безочливия му въпрос.

Той преметна ръка около раменете й, придърпа я към себе си и се пресегна да изгаси нощната лампа.

— Вече спокойно може да се каже, че сме истински съпрузи.

— Да.

— Обичам те, Изабела. Това е най-щастливата нощ в живота ми.

— В моя също — съумя да изтръгне очакваните думи от гърлото си тя, независимо от безгласния протест, който проехтя откъм дълбините на душата й.

А докато Бел лежеше будна до съпруга си от няколко часа, товарният кораб, носещ на борда си главата и ръцете на Спасителя и Лоран Бруи, акостира на пристанището в покрайнините на Рио де Жанейро.