Кейт Аткинсън
Живот след живот (56)

11 февруари 1910 година

Госпожа Хадък сръбна от грога, като се надяваше, че успява да докара вид на истинска дама. Беше й третият и тя вече започваше да се затопля. Бяха я повикали за едно раждане, само че снегът я принуди да потърси убежище в „Синият лъв“ в покрайнините на Чалфонт Сейнт Питър. Иначе едва ли би влязла някога тук, но вътре гореше буен огън, а компанията се оказа изненадващо весела. По гредите проблясваха и подрънкваха конски начелници и медни халби. На тезгяха питиетата се лееха свободно. Като цяло там цареше доста по-голямо оживление. В момента пееха песни и госпожа Хадък, изненадващо и за самата себе си, започна да потупва с крак в такт с мелодията.

— Да видите само какъв сняг — каза съдържателят и се надвеси към нея през огромния излъскан безкрай на месинговия тезгях. — Нищо чудно да се наложи да останете тук няколко дни.

— Дни?!

— Най-добре пийнете още един грог. Види ми се, че тази вечер никъде няма да ходите.