Кейт Аткинсън
Живот след живот (19)

11 февруари 1910 година

— Чудо, вика онзи Фелоус — рече Бриджит на госпожа Глоувър, пиеха чай в чест на новороденото.

Госпожа Глоувър бе на мнение, че чудеса има в Библията, а не сред кървищата и мъките на раждането.

— Може да реши, че три стигат.

— Че защо, като има такива хубави деца, а и разполагат с достатъчно пари за всичко?

Госпожа Глоувър сложи край на разговора.

— Ще трябва да приготвя закуската на госпожа Тод — рече тя и се надигна.

Извади купата с накиснати в мляко бъбреци от килера и се залови да отстранява тлъстата бяла ципа, която напомняше на плацента. Бриджит погледна млякото — бяло на червени петна — и с изненада установи, че й прилошава.

Доктор Фелоус вече бе закусил с бекон, домашен суджук, няколко филийки хляб, изпържени в пуснатата от бекона мазнина, и бъркани яйца и си беше тръгнал. От селото бяха дошли неколцина мъже да се опитат да разринат колата му, но не успяха и накрая извикаха Джордж, който пристигна на гърба на един от големите си коне. Като свети Георги, помисли си за миг госпожа Глоувър, но бързо прогони това сравнение от главата си. С немалко усилия доктор Фелоус бе повдигнат и поставен зад Джордж и двамата бяха потеглили да орат снега, все едно беше земя.

Един фермер беше стъпкан от бик. Бащата на госпожа Глоувър, дояч, бе убит от крава. Тогава тя бе още млада и сърцата, не се бе запознала с господин Глоувър и бе заварила баща си мъртъв под навеса. До ден-днешен виждаше кръвта върху сламата и изненадания поглед в очите на кравата, неговата любимка Мейси.

Бриджит хвана чайника, за да си стопли ръцете.

— Ей сега ще са готови бъбреците — каза госпожа Глоувър. — Намери ми цвете за подноса със закуската на госпожа Тод.

— Цвете? — повтори Бриджит, загледана в снега навън. — В това време?