Кейт Аткинсън
Живот след живот (18)

11 ноември 1918 година

„Скъпа Бриджит, заключих и залостих вратите. Наоколо се навъртат крадци…“ С „д“ или с „т“? Урсула задъвка молива, докато не го разцепи. Не можа да избере, така че задраска „крадци“ и написа „разбойници“. „Наоколо се навъртат разбойници. Моля те, иди да спиш при майката на Кларънс.“ За всеки случай добави: „Освен това имам и главоболие, така че недей да чукаш. Госпожа Тод“. Изчака всички да излязат от кухнята, изтича навън и закачи бележката на задната врата.

— Какво правиш? — попита изневиделица госпожа Глоувър.

Урсула подскочи, понякога готвачката се промъкваше безшумно като котка.

— Нищо, проверявам за Бриджит.

— Тя ще се върне с последния влак, едва след няколко часа. Хайде, отивай да си лягаш. Кое време стана? Тук всички правят каквото си поискат. Концерт по желание.

Урсула не знаеше какво е концерт по желание, но звучеше добре.

 

 

На другата сутрин Бриджит я нямаше в къщата. По-изненадващо бе, че и Памела не се виждаше никъде. Урсула почувства безкрайно облекчение, необяснимо колкото и паниката, която снощи я бе накарала да напише бележката.

— Снощи някой е сложил глупава бележка на вратата — каза Силви. — Бриджит не е могла да влезе. Прилича на твоя почерк, Урсула. Как ще го обясниш?

— Никак — отвърна Урсула твърдо.

— Изпратих Памела до дома на госпожа Додс да доведе Бриджит.

— Изпратила си Памела?! — повтори ужасено Урсула.

— Да.

— Памела е с Бриджит?

— Да — отвърна Силви. — Какво ти става?

Урсула изхвърча навън. Чу виковете на Силви след себе си, но не спря. Никога през всичките си осем години не бе тичала толкова бързо, дори когато Морис я гонеше да й направи „иглички“ — стискаше здраво ръката й и я усукваше в противоположни посоки, ужасно болеше. Изтича по пътеката към къщата на госпожа Додс, профуча през локвите, така че когато Памела и Бриджит се появиха насреща й, тя бе покрита с кал от главата до петите.

— Какво се е случило? — попита разтревожено Памела. — Нещо с татко ли?

Бриджит се прекръсти. Урсула прегърна Памела и заплака.

— Какво има, кажи ми — настоя изплашената Памела.

— Не знам — изхлипа Урсула. — Изведнъж ужасно се притесних за теб.

— Страхливка — прошепна Памела и я прегърна нежно.

— Малко ме боли главата — каза Бриджит. — Да се прибираме.

 

 

Скоро отново падна мрак.