Какво ще стане, ако някой ден или някоя нощ в най-самотната ти самота към тебе се прокрадне един демон и ти каже: „Този живот, какъвто сега го живееш и си го живял, ще си принуден да изживееш още веднъж и още безброй пъти (…)“. Няма ли да се хвърлиш ничком и да скърцаш със зъби, и да проклинаш демона, изрекъл тези слова? Или си изживял веднъж някакъв чудесен миг, когато би му отвърнал: „Ти си бог и никога не съм чувал нищо по-божествено!“.

Ницше, „Веселата наука“^[1]

Всичко върви и нищо не стои (на едно място).

Платон, „Кратил“^[2]

А ако имахме възможност да го живеем отново и отново, докато накрая е идеално? Нямаше ли да е прекрасно?

Едуард Бересфорд Тод

Бъдете доблестни мъже^[3]

Ноември 1930 година

В кафенето я посрещнаха тежък облак цигарен дим и лепкава задуха. Навън валеше и по кожените палта на жените по масите още потреперваха капчици като фина роса. Рояк сервитьори с бели престилки се стрелкаха насам-натам и задоволяваха всички потребности на отмарящите Münchner^[4] — кафе, сладкиши и клюки.

Той седеше на маса в дъното, наобиколен от обичайните лакеи и подлизурковци. Урсула за първи път виждаше жената до него, изрусена, с тежък грим, най-вероятно актриса. Блондинката запали цигара, като превърна този най-обикновен жест във фалическо представление. Знаеше се, че той предпочита скромни и здрави жени, най-добре баварки. С престилки и чорапи до коленете, за бога!

Масата бе отрупана. Bienenstich, Gugelhupf, Käsekuchen^[5]. Той ядеше Kirschtorte. Обичаше сладкиши. Нищо чудно, че изглеждаше толкова отпуснат, как изобщо беше избегнал диабета. Мекото отблъскващо тяло (в ума й изплува сурово тесто) под дрехите, което никой никога не виждаше. Не беше много мъжествен. Забеляза я и се усмихна.

— Guten Tag, gnädiges Fräulein.^[6]

Понадигна се и посочи стола до себе си. Подмазвачът, който седеше там, скочи и се премести.

— Unsere englische Freundin, нашата английска приятелка — обясни той на блондинката, която издиша бавно дима и я огледа без особен интерес.

— Guten Tag — каза накрая. Берлинчанка беше.

Урсула остави тежката си дамска чанта на пода и поръча шоколад, Schokolade. Той настоя да пробва Pflaumen Streusel, местния специалитет със сини сливи.

— Es regnet — отбеляза, колкото да се намира на приказка тя. — Вали.

— It rains — повтори на английски той със силен акцент и се засмя доволно.

Останалите също се засмяха. „Браво! — поздравиха го. — Sehr gutes Englisch.“^[7] Беше в добро настроение, потупваше с палец по устните си с доволна усмивка, сякаш си тананикаше някаква мелодия наум.

Сладкишът беше разкошен.

— Entschuldigung — извини се тя, наведе се и бръкна в чантата си за носна кърпа. Обшита с дантела, с инициалите й УБТ, подарък от Пами за рождения ден. Попи изискано трохите по устните си, после се наведе отново да върне кърпичката и да извади тежкия предмет, който се намираше в чантата. Старият служебен револвер на баща й от войната, „Уебли Марк V“.

Движение, репетирано стотици пъти. Един изстрел. Всичко зависеше от бързината, но щом извади оръжието и го насочи към сърцето му, последва един миг, увиснал във времето мехур, в който сякаш всичко спря.

— Führer — рече тя и развали магията. — Für Sie.^[8]

От кобурите наизскачаха оръжия и се прицелиха в нея. Един дъх. Един изстрел.

Урсула натисна спусъка.

Падна мрак.

Бележки

[1] Прев. Харитина Костова-Добрева. — Б.пр. ↑

[2] Прев. Г. Михайлов. — Б.пр. ↑

[3] Думи на У. Чърчил от първото му обръщение по радиото към английския народ, след като поема премиерския пост на 19 май 1940 г. — Б.пр. ↑

[4] Мюнхенчани, жители на Мюнхен (нем.). — Б.пр. ↑

[5] Традиционни немски сладкиши. — Б.пр. ↑

[6] Добър ден, почитаема госпожице (нем.). — Б.пр. ↑

[7] Много добър английски (нем.). — Б.пр. ↑

[8] Фюрер. За Вас (нем.). — Б.пр. ↑

Към следващата част или към съдържанието

Кейт Аткинсън Живот след живот (1)

Метаданни

Данни

Живот след живот

Информация

История

Сваляне / Връзки

Бъдете доблестни мъже[3]

Ноември 1930 година

Кейт Аткинсън
Живот след живот (1)

Бъдете доблестни мъже^[3]