Тара Хайланд
Красив лъжец (29)

Двадесет и девета глава

Намирах се в спалнята на един от луксозните апартаменти на 5-звездния хотел „Кларидж“. Тъкмо приключих с корсажа на булчинската рокля на Джас и сега разглеждах ефекта от старанието си. Връзките се кръстосваха в идеална симетрия и стигаха до панделката, която завързах най-отдолу. Бях се справила отлично, което не бе изненада — все пак прекарах часове наред в упражнения в магазина за рокли, докато се науча да връзвам връзките точно по начина, по който искаше Джас. Тя държеше всичко да бъде перфектно.

Обърна се нетърпеливо и се опита да види резултата през рамо.

— Как изглежда? — Приятелката ми, която обикновено бе много спокойна, сега звучеше притеснено.

— Виж сама — отвърнах аз и нагласих голямото огледало, което сватбената организаторка на „Кларидж“ бе изпратила в апартамента. Поставих го точно зад Джас, която се взираше в покритата с огледала стена. Така можеше да се види от всички възможни ъгли.

— О! — Тя плесна бузите си с ръце, докато оглеждаше внимателно задната част на корсажа. — Справила си се отлично! — похвали ме Джас и се обърна към мен: — Е, май това е всичко. Готова съм да се омъжа! — При тези думи очите й се наляха със сълзи.

— Не, не. Не плачи — опитах се да я успокоя аз, избутах огледалото и й подадох кърпичка. — Не искаш да си развалиш грима, нали?

Никога не си бях представяла, че ще бъда главна шаферка, още повече на подобна голяма светска сватба, но явно се справях по-добре от очакваното.

— Успокой се — хванах Джас за ръцете. — Никакви сълзи засега, поне до църковния ритуал. Отне ни часове да те направим толкова красива и искам всички да те видят така.

Никак не преувеличавах за красотата й. Джас беше идеалната булка от приказките. От самото начало каза, че иска традиционна сватба и организира точно такова тържество. Избра си рокля като на Пепеляшка, ушита от най-качествена коприна, с огромни поли и пристегната талия, която й придаваше идеална фигура. Красивата й черна коса бе оформена в големи къдрици и украсена с малки бели цветя. Гримът й бе нежен и свеж. Всичко в нея бе сияещо и искрящо, и показваше, че тя е едно младо момиче, поело по пътя към едно голямо приключение.

Аз също не изглеждах никак зле. В желанието си да се придържа към традиционния стил, Джас бе избрала бяло, кремаво и нотка златисто за цялата сватба. Роклите на шаферките бяха с класическа кройка в цвят шампанско — изглеждаха много красиви, но нямаше опасност да засенчат роклята на булката. Нежният цвят стоеше прекрасно на маслиновата ми кожа и я подчертаваше отлично. Късата ми тъмна коса бе изправена и украсена с рози в кремаво.

Това трябваше да бъде сватбата на годината, а броят на гостите бе двеста. Дори и да съществуваше опасност събитието да предизвика скандал — все пак Хю Форбс се женеше за бивша стриптийзьорка — това по никакъв начин не бе взето предвид при планирането на церемонията. Тази сватба попадаше в полезрението на всички.

Отидохме в хола на апартамента, където ни чакаха останалите от свитата на булката.

Понеже Джас умееше да прощава и беше добра по природа, тя се бе обадила на майка си след годежа. Сега приятелят на майка й вече беше в миналото, затова двете се сближиха отново. Три от братовчедките й бяха шаферки, а вуйчо й, по-големият брат на майка й, щеше да я заведе до олтара. Имах усещането, че тези хора нямаше да бъдат неизменно до Джас, но тя се радваше, че бяха тук и щяха да празнуват с нея, затова се въздържах да давам съвети.

Всички вкупом похвалиха Джас и отбелязаха колко е красива. Дойде време да тръгваме. Цяла флотилия от автомобили ролс-ройс, модел „Фантом“, бяха наети, за да откарат булката и нейния антураж. Церемонията щеше да се проведе в църквата „Свети Джеймс“ в „Падингтън“. Това бе поредната изненада за мен — Джас бе предпочела да сключи църковен брак, вместо да избере гражданска церемония. Но в мига, в който спряхме пред сградата, разбрах защо е пожелала да се омъжи точно тук. Църквата бе точно такава, както човек я вижда в представите си — имаше извисяваща се кула, голяма дървена врата и елегантно украсена сива зидария.

С влизането останах омагьосана от красивия интериор — човек нямаше как да не забележи дървените пейки и огромните витражи над олтара.

Джас щеше да влезе в църквата по традиционния начин, под ръка с вуйчо си, последвана от шаферките си. Сърцето ми заби по-бързо, докато вървях по пътеката зад нея. Наоколо започнаха да се появяват познати лица и забелязах Тори и Джайлс сред гостите на младоженеца. Но не се тревожех, че ще видя отново тях, а че ще срещна Алекс.

Засякохме се няколко пъти след общото моминско и ергенско парти — на сбирката за планирането на сватбата и на репетицията. Винаги се държахме изключително любезно един с друг, но не мога да отрека, че тези срещи ми повлияха.

Знаех, че като кум той щеше да стои до младоженеца, затова забих поглед в къдрите на Джас и внимателно избягвах да поглеждам към него, защото можеше да обърка походката ми. Събрах смелост да го погледна едва когато стигнахме пред олтара, Джас ми подаде огромния си букет от бели рози и викарият започна службата.

Алекс бе облечен с традиционен смокинг, с шалче и кърпичка, които подхождаха на цвета на шаферските рокли. Изглеждаше учудващо спокоен в официалното облекло, а шитото по мярка сако подчертаваше широките му рамене. Тъмната му коса бе пригладена назад, а лицето му беше избръснато.

Навярно усети, че го наблюдавам, защото ме погледна. Погледите ни се срещнаха за части от секундата и аз отместих очи. До края на церемонията се наложи да положа неимоверни усилия, за да насоча вниманието си към булката и младоженеца.

 

 

Джас бе пожелала тържеството да се проведе в стилната бална зала на хотел „Кларидж“ с нейните мраморни подове и огледални стени. Нямаше нужда да се притеснявам, че ще се наложи да говоря с Алекс по време на коктейла и вечерята, защото и двамата бяхме прекалено заети със задълженията си. През цялото време бяхме заобиколени от други хора, затова така и не успяхме да останем насаме.

Сервираха кафе и дребни сладки във фоайето, докато разчистят масите от вечерята, и след това се върнахме в балната зала, която сега бе напълно преобразена. Масите бяха махнати, за да остане място за огледалната площадка за танци. На подиума, на който допреди малко бе масата на младоженците, сега имаше оркестър. Осветлението бе приглушено, всички гости бяха застанали в кръг, а Джас и Хю излязоха на дансинга.

Джас ми сподели, че е избрала традиционен валс за първи танц. Зазвуча „Лунната река“^[1], а Хю я хвана за ръце и двамата затанцуваха из цялата зала. Танцовите им умения ме изненадаха, а радостното удивление, изписано на лицето на Джас, ми подсказа, че тя изпитва същото.

Включих се в аплодисментите заедно с всички останали гости. В този момент някой ме потупа по рамото. Обърнах се и видях асистентката на фотографа — млада, крехка брюнетка, която бе суперорганизирана. До нея стоеше Алекс и у мен се зароди неприятно усещане, което бе затвърдено от извинителното изражение на лицето му.

— Трябва ни снимка как танцувате заедно — обяви безцеремонно тя.

— О, не — започнах аз, но тя вдигна ръка и ме прекъсна.

— Виж. — Тя кимна към Алекс. — Този тук вече се опита да измисли някакви извинения. Разбирам, че между вас има някакъв проблем. Тежка раздяла, предполагам? — Тя се засмя, щом видя изумлението по лицата ни. — За да си добър в тази работа, трябва да можеш да разбираш хората. Не е нужно да го правите, ако не искате. Няма да ви принудя да танцувате заедно. Но не забравяйте, че всичко това не е за вас, а за приятелите ви. — Даде ни секунда, за да обмислим думите й, и попита: — Е, какво решавате?

С Алекс си разменихме погледи. След тази кратка лекция нямаше как да възразим, без да се почувстваме детински. Алекс ми подаде ръка. Поколебах се само за миг, преди да я поема. Щом го докоснах, през тялото ми премина електричество и аз ахнах, без да искам. Не знам дали той забеляза реакцията ми, но дори и да беше така, предпочете да не го показва.

— Не се тревожи — каза той и ме поведе към дансинга. — Само няколко минути и приключваме.

Преди да успея да отговоря, той ме завъртя с лице към себе си. След това зае поза на класически танцьор на бални танци — с лявата си ръка обхвана моята, а дясната постави точно под ключицата ми. Без да каже нито дума, той ме поведе уверено из залата в ритъм с музиката. Никога преди не бях танцувала валс, но незнайно как успявах да се движа без усилия, сякаш съм правила това през целия си живот. Главна заслуга имаше той.

Не смятах да говоря по време на танца, защото така бе най-разумно. Но ми беше трудно да се въздържа и да не изкоментирам танцовите му умения.

— Можеш да танцуваш валс?

На устните му изгря усмивка, вероятно предизвикана от изненадата в гласа ми.

— Да, благодарение на Хю. Той настоя всички шафери да ходим на уроци по танци.

Огледах се наоколо и забелязах, че и другите шафери и шаферки се движеха уверено по дансинга в идеален водовъртеж от цветове. Танцът им приличаше на добре планирана и координирана сцена от филм.

— Това не изглежда в негов стил — не се сдържах да отбележа аз.

Алекс сви широките си рамене.

— Сигурно не. Но той знаеше, че на Джас ще й хареса много и искаше това да бъде нейният перфектен ден.

Дори циникът в мен трябваше да признае, че Хю бе постъпил чудесно. Преценката ми за него е била погрешна — той бе готов на всичко, за да направи Джас щастлива.

В този миг си спомних нещо, което забелязах по-рано, и попитах Алекс:

— Къде е Хелън?

— Не е тук. — Той замълча за миг и сърцето ми заби по-бързо. — Разделихме се.

— О — положих усилия гласът ми да звучи равнодушно.

— Жалко. Изглеждаше много мила.

— Да, мила е. — Алекс ме погледна. — Но тя не е ти.

Музиката спря и това бе идеалната възможност да се извиня и да напусна дансинга. Но не помръднах от мястото си. Оркестърът засвири по-бавна песен — „What A Wonderful World“ на Луис Армстронг. Със смяната на темпото Алекс наруши официалната бална поза, заради която стояхме на по-голямо разстояние един от друг, и ме придърпа по-близо към себе си. Сложи лявата си ръка на кръста ми, а с дясната докосна тила ми, взимайки ме в прегръдката си, така че се оказах притисната в здравото му тяло.

Прегърнах го през врата и положих глава на твърдите му гърди. Затворих очи и въздъхнах доволно.

Алекс ме прегърна по-силно и зарови лице в косата ми.

— Все още те обичам, Нина — прошепна той в ухото ми.

— И аз те обичам.

Усетих как тялото му се стегна. Вероятно не очакваше да получи подобен отговор от мен. Но истината бе, че ми липсваше. В противен случай предателството му нямаше да ме нарани толкова силно.

Песента привършваше. И двамата усетихме, че ако имахме нещо друго за казване, сега беше моментът да го кажем.

Алекс се отдръпна леко и ме погледна в очите.

— Искам да потвърдя всичко онова, което ти казах преди няколко месеца. Знам, че допуснах грешки и че те вероятно са прекалено големи, за да ми простиш. Но, Нина, аз полагам усилия да се променя. Искам да се променя. Заради теб.

Долавях искреността в леденосините му очи. Бях непреклонна, че връзката ни нямаше бъдеще, че не можех повече да му имам доверие, след като ме измами. Но сега, шест месеца по-късно, аз знаех, че той се опитва да промени живота си и не се бе върнал към предишните си навици. Виждах, че той не беше онова момче, което безразсъдно бе убило баща ми; не беше и мъжът, който ме използва, за да ядосва баща си. Твърдеше, че се е променил и за първи път бях склонна да му вярвам.

Сърцето ми заби лудо, докато взимах решение. Огледах залата.

— Не можем да говорим тук. Сега не е подходящият момент…

— Тогава ми обещай, че ще се срещнем. — В гласа му имаше настойчивост, сякаш знаеше, че това навярно е единственият ни шанс да останем насаме и да разговаряме. — В дванадесет и половина, след като всичко това приключи. Можем да отидем някъде… да поговорим. Какво ще кажеш?

— Да — отговорих аз без колебание, а задъханият ми глас ме изненада. — Съгласна съм.

На лицето му се появи усмивка.

— Добре, дванадесет и половина. В преддверието.

В този момент оркестърът изсвири последните акорди на песента и залата избухна в аплодисменти. Не успяхме да си кажем нищо повече, защото майката на Хю се появи и помоли да танцува с него. Алекс стисна окуражително ръката ми за последен път и се отдалечи, оставяйки ме сама до дансинга.

Не свалях поглед от него и вече изчислявах колко време остава до полунощ. Изненадах се от вълнението, което ме обзе при мисълта, че отново ще бъда насаме с него.