Тара Хайланд
Красив лъжец (21)

Двадесет и първа глава

По време на цялата ми смяна в „Дестинация“ тази вечер не спрях да чакам Алекс, но той така и не се появи. Пратих му есемес през почивката, за да го попитам какво прави, но не получих отговор. Замислих се дали да не му звънна, но в крайна сметка се отказах да бъда едно от онези досадни момичета.

— Какво става с теб тази вечер? — попита Джас, докато се преобличахме след края на смяната ни. Замери ме със сгънатата си на топка туника, която се закачи на главата ми и ме накара да вдигна поглед изненадано.

— Какво е това? — Изобщо не забелязвах нищо около себе си.

— Разказвах ти, че Хю ме покани да живея с него и те попитах какво мислиш за идеята. — Тя вирна нос и подсмръкна, преструвайки се на обидена. — Но ти очевидно си заета с по-важни неща.

Тя ме погледна с очакване, а аз само свих рамене. Все още не исках да й казвам нищо за Алекс. Двамата не бяхме разговаряли за отношенията си, затова не исках да се разприказвам.

— Няма нищо за казване.

— Добре. — Джас завъртя очи с досада. — Не казвай нищо на най-добрата си приятелка. И без това не ме интересува.

Тя отново ми разказа историята за преместването си у Хю и отново попита за мнението ми. Темата очевидно я накара да забрави за мен и за желанието си да научи тайната ми.

Тръгнахме си от клуба заедно, хванати подръка. Хю беше паркирал от другата страна на улицата и я чакаше в черното си бентли. Каква ирония! Толкова много й говорих да не се доверява на Хю, защото той ще я нарани, а ето че той беше тук, а Алекс го нямаше.

Джас ме хвана за ръката.

— Ела. Хю ще те закара до апартамента на Алекс.

Тръгнахме към колата, а Хю слезе и отвори вратата на Джас.

— Здравей, скъпи — поздрави тя и го целуна по бузата. — Може ли да закараме Нина до вкъщи?

— Разбира се — отвърна Хю и тръгна към шофьорската врата, докато аз се качвах на задната седалка. — И без това щях да ви попитам дали ви се ходи на партито — каза той безизразно, сякаш бе напълно ясно за какво говори.

— Какво парти? — попита Джас.

Хю се намръщи.

— Партито у Алекс, разбира се. Мислих, че затова предлагаш да закараме Нина… — Той ме погледна и гласът му заглъхна.

Погледът на Джас се местеше ту върху мен, ту върху него. Разбираше, че се случва нещо, но не знаеше какво.

— Е, да тръгваме. Колкото по-бързо отидем, толкова по-добре.

Джас не спря да говори през целия път, за да запълни неловката и напрегната тишина, която бе настанала. Щом пристигнахме, Хю паркира колата, а тя предложи да се качи с мен. Аз не отказах. Имах чувството, че подкрепата й ще ми бъде нужна.

В момента, в който вратата на асансьора се отвори, чух шума от партито. Музиката бе толкова силна, че стените и подът се клатеха, а над нея се чуваше смях. Тревогата и лошото предчувствие, които цял ден усещах в стомаха си, започнаха да заливат цялото ми тяло, но аз насила ги овладях. Независимо какво щеше да се случи, трябваше да се изправя пред него.

Влязох във всекидневната и заварих Алекс и приятелите му. Той лежеше на дивана и държеше в ръка полупразна бутилка френско шампанско „Тетанже“. Изглежда, това съвсем не беше първата му бутилка за вечерта.

— Добре ли си, скъпа?

Обърнах се и видях Джас, която ме наблюдаваше с неприкрито безпокойство. Макар че не й бях разказала нищо за предишната нощ, тя разбра, че гледката ме беше разстроила много повече от очакваното.

Хю стоеше до нея и се мръщеше. Очевидно не беше никак доволен от видяното.

— Добре съм — казах аз, а гласът ми прозвуча далечен и отчужден. — Може ли да ме почакате тук за минута?

Джас кимна енергично.

— Разбира се.

Оставих Джас и Хю на вратата и отидох при Алекс. Положих огромни усилия да не обръщам внимание на оскъдно облечената блондинка, която стоеше до него.

— Алекс? — Той ме погледна със стъклени очи. — Може ли да поговорим?

— Каквото пожелаеш, скъпа. — Вече усещах тревога. Гласът му бе прекалено подигравателен и думите му прозвучаха така, сякаш флиртуваше.

Погледнах сърдито приятелите му.

— Можем ли да излезем навън?

— И защо да го правим? — попита той и дори не помръдна. Протегна ръце на дивана и потъна още повече в меките възглавници. Огледа бавно хората наоколо. — Можеш да кажеш всичко пред приятелите ми.

Отпи от бутилката и я подаде на блондинката. При тази гледка ми се прииска да си тръгна. Бе ясно, че той не се интересува от мен. Но дълбоко в себе си исках да знам какво се бе променило. Сутринта бе толкова мил и аз наистина повярвах, че между нас има нещо. Нима всичко това е било във въображението ми?

— Е? — Той се прозя. — Какво искаш?

— Аз просто… — Предчувствах, че ще се изложа, но въпреки всичко трябваше да знам. — Искам само да разбера защо се държиш така.

— Как? — Погледът му беше толкова празен, че започнах да изпитвам съмнения. — Преспахме заедно. Това е всичко. Защо правиш толкова голям въпрос от това? — Той се обърна към останалите и завъртя очи с досада. — Напомнете ми друг път да не спя с девственица. Не си струва неприятностите.

Поех си рязко дъх. Зад мен Джас извика:

— О, не!

И тогава чух присмеха на останалите, а лицето ми се изчерви. Мразех се, задето показах реакцията си пред всички.

— Ах, ти, копеле — просъсках аз.

— Не можеш да ме обидиш с думите си — каза той и остана съвсем невъзмутим.

Поклатих глава с отвращение и се обърнах.

— Колко забавно… — Гласът му ме закова на място. Думите му бяха толкова нелепи, че ме накараха да се обърна и да чуя какво още имаше да казва. Гледаше ме със студените си очи и подигравателната си усмивка, която ме провокираше да го ударя. — Смятах, че това ще те направи щастлива.

— И защо мислиш така? — попитах през стиснати зъби.

— Защото можеш да се поздравиш, че през цялото време беше права за мен.

Гледах го в продължение на един дълъг миг. Не можех да повярвам, че това бе същият мъж, който миналата вечер нежно махаше косата от очите ми, който бе толкова грижовен и внимателен. Сякаш бях попаднала в някакво лошо направено телевизионно предаване, в което са го взели и са го сменили с напълно непознат човек. Нима бе толкова добър актьор? Нима аз бях толкова глупава, че повярвах на представлението му? Винаги съм се смятала за по-умна.

Тогава се обърнах. Нямаше да позволя да ме види как плача.