Карел Чапек
Тайната на почерка

— Рубнер — каза главният редактор, — идете вижте тоя графолог Йенсен, тая вечер ще направи демонстрация за представители на печата; казват, че бил нещо епохално тоя Йенсен. И след това напишете петнайсет реда.

— Добре — измърмори Рубнер с подобаващото служебно нежелание.

— Ама внимавайте да не е някоя мистификация — обърна му внимание шефът. — Проверете хубаво работата, по възможност лично. Именно затова изпращам такъв опитен човек като вас.

 

 

— … Това са значи, господа, основните принципи на научната, по-точно казано, на психометричната графология — така графологът Йенсен завърши тая вечер теоретичното си изложение за представителите на печата. — Както виждате, цялата система е изградена върху чисто експериментални закони; но практическото приложение на тези екзактни методи, естествено, е така безкрайно сложно, че не бих могъл да ви го демонстрирам на този единствен сеанс. Ще се огранича да ви демонстрирам на практика анализа на два или три ръкописа, без да се впускам в теоретични обяснения на отделни положения в хода на конкретната работа; за това днес за жалост не разполагаме с време. Моля, някой от господата да ми даде какъвто и да било ръкопис.

Рубнер, който само това чакаше, веднага подаде на великия Йенсен един изписан лист хартия. Йенсен сложи магическите си очила и хвърли поглед върху почерка.

— Аха, женска ръка — усмихна се той. — Мъжкият почерк обикновено е по-изразителен и по-интересен, но в края на краищата…

Като мърмореше нещо, той внимателно се вгледа в изписаната хартия.

— Хм, хм — откъсваше се от време на време от гърдите му и той завъртяваше глава. Владееше дълбока тишина.

— Да не би да го е писало… някое близко на вас лице? — попита по едно време графологът.

— Не, моля ви се — възрази веднага Рубнер.

— Толкова по-добре — каза великият Йенсен. — Слушайте тогава, тази жена лъже! Ето това именно е първото впечатление от почерка: лъжата, лъжата, по-правилно, лъжата като изява на природата й. Впрочем това е лице с твърде ниска култура, с нея един културен човек не би имал какво да поговори… Тя е ужасно чувствена; ето, почеркът й се отличава с едни такива просто месести форми. И е ужасно разхвърляна; представям си каква картина представлява жилището й — да! Това са примарните или първични черти, за които ви говорих преди малко, първото нещо, което бие на очи у даден човек, това са навиците му, с други думи, ония негови особености, които се проявяват сами по себе си и просто механически. Същинският психологически анализ започва едва от качествата и особености, които съответното лице се опитва да отрича или се старае да потисне у себе си, защото иначе би се изложило на всеобщо порицание. Ето например в нашия случай — каза той, като сложи пръст на върха на носа си — тази персона навярно не би признала на никого какво си мисли. Тя е повърхностна, но повърхностна в двояк смисъл, проявява се като повърхностна, има много дребни интереси, но с всичко това тя само прикрива онова, което мисли в действителност, а пък скритото й „аз“ е така страшно банално, аз бих казал, че то е порочност, подчинена на духовна личност. Ето вижте например: почеркът е чак неприятно чувствен — а това е белег на прахосничество, — при това той е така вулгарно благоразумен; това лице обича прекалено много удобството и спокойствието, за да търси любовни приключения; разбира се, когато й се удаде случай… но това вече не е наша работа. Необикновено мързелива и при това много бъбрива. Като извърши някаква работа, след това половин ден ще говори за нея, докато омръзне на хората. Прекалено много се занимава със собствената си особа, личи, че не обича никого; само за свое лично удобство се лепва за някого и се опитва да му внуши, че го обича и че кой знае колко се грижи за него. Това е една от тези жени, край които всеки мъж се превръща в нищожество; превръща се в нищожество просто от скука, от безкрайното и дрънкане, от цялото това унизително робуване на материалното. Забележете по какъв начин тя изписва началото на думите и особено на изреченията. Някак си особено, със замах и в същото време меко. Тази жена иска да командува и наистина командува; но това не означава енергия, тук има много позьорство, желание да се представи за важна и… многословие; евентуално и най-подла тирания, тиранията на сълзите. Интересно: след всяко подобно енергично начало личи едно такова очебийно, направо малодушно спадане, тази жена нещо я възпира, непрестанно се плаши от нещо — най-вероятно да не би да излезе наяве нещо, което да застраши материалното й благополучие, тука трябва да има нещо много неприятно, което тя грижливо крие, хм, не зная; навярно нещо от миналото й. Едва след тази реакция тя събира отново сила или по-скоро идва й на помощ жизненият опит, за да допише думата по един конвенционален начин — разбира се, със самолюбивата и разтеглена опашчица на края; в нея отново нараства самочувствието. И тук анализът потвърждава отново първото впечатление за голямата й лъжливост. В същото време вие виждате, господа, как подробният анализ в края на краищата трябва да потвърди първото, общо, до известна степен интуитивно впечатление. Това съвпадение на изводите аз наричам методическа верификация. — Аз говорих вече за ниското й духовно равнище, но това равнище не се обуславя от примитивност, а от дисхармония; в почерка личи притворство, желание той да бъде представен за по-хубав, отколкото е, но всичко това само в дреболиите. В дребните неща тази жена спазва известна коректност: грижливо поставя точките над „и“, но в големите неща е небрежна, липсва й дисциплина, липсва й морал, тука тя е просто повлекана. Най-страшно впечатление правят ударенията, почеркът има нормален наклон надясно, но ударенията са наклонени в обратна посока. Това оставя у нас едно особено впечатление, впечатление за удар с нож в гърба. Има в това нещо лукаво и вероломно. Фигуративно аз бих се изразил така: тази жена е в състояние да ви забие ножа в гърба, но тя няма да го направи заради спокойствието си и поради това, че не й достига фантазия. Мисля, че това е достатъчно. Някой от вас има ли друг, по-интересен ръкопис?

 

 

Тая вечер Рубнер се върна вкъщи навъсен като облак.

— Добре че се сети да се прибереш — каза жена му. — Вечерял ли си?

Рубнер я погледна мрачно.

— Пак ли започваш? — измърмори той заплашително.

Жена му вдигна учудено вежди.

— Какво значи това, пак ли започваш? Питам те само искаш ли да вечеряш?

— Ето на — с отвращение каза Рубнер. — За друго ти, разбира се, не умееш да говориш освен за лапане. Това са те, нищожните ти интереси. Това е много унизително, вечното ти бърборене, тая ти привързаност към материалното, тая скука…

Рубнер въздъхна и безнадеждно махна с ръка. — Ясно, така мъжете се превръщат в хапльовци.

Жена му остави ръкоделието в скута си и го загледа внимателно.

— Франц — каза тя загрижено, — да не ти се е случило нещо неприятно?

— Аха! — язвително я сряза Рубнер. — Ето че пак си се загрижила за мене, а? Само, моля ти се, не си въобразявай, че ще ме баламосаш! Така е, мила моя, на човек все един ден му се отварят очите; все някога ще разбере, че си се лепнала за него само за свое удобство и поради ниската си чувственост. Пфю — изрева Рубнер, — каква гадост!

Жена му завъртя глава и поиска да каже нещо, но предпочете да стисне устни и се залови усърдно за ръкоделието си; настана тишина.

— На какво е заприличало само у нас — изсъска след малко Рубнер и с мъка се огледа наоколо. — Безпорядък и разхвърляност. — Колкото се отнася до дреболиите, разбира се, тук личи ред и изправност, но в големите и важни неща — какво търсят тук тия парцали?

— Кърпя ти ризите — откъсна се с мъка от свитото гърло на жена му.

— Кърпи ми ризите — подигра се Рубнер, — виждате ли, тя ми кърпи ризите! И, разбира се, за това трябва да научи целият свят, нали? Сега половин ден ще се говори само за това, че някой е седнал да кърпи ризи! Ще се вдигне шум, като че ли се е случило кой знае какво световно събитие! Но ти да не мислиш, че само заради това ще ме командуваш? Охо, мила моя, отсега нататък край на тия работи!

— Франц — възкликна жена му смаяна, — какво съм ти направила?

— Че отде да знам аз — сопна се Рубнер. — Аз не зная какво си правила, аз не зная какво мислиш и какво кроиш; аз не зная за тебе нищо, съвсем нищо, защото ти ловко си криеш спатиите! Не познавам дори и миналото ти!

— Ама ти какво си позволяваш — кипна жена му, — това вече е прекалено! Ако кажеш още нещо… — с върховно усилие на волята си тя се овладя.

— А бе, ти — каза тя ужасена, — какво става с тебе?

— Аха — победоносно заяви Рубнер, — виждате ли! От какво се уплаши толкова! Може би да не излезе наяве нещо, което да застраши жалкото ти благополучие. А? Знаем ги ние тия; въпреки цялата ти привързаност към удобството и спокойствието все понякога се отдава случай и за някоя авантюра, а?

Жена му седеше като гръмната.

— Виж какво — едва успя да каже тя, като преглъщаше сълзите си, — ако имаш нещо против мене, тогава, моля те, за бога, кажи го направо!

— Съвсем нищо — провъзгласи Рубнер с унищожаваща ирония, — моля ти се, как може, съвсем нищо нямам против тебе! Та нима това е нещо, жена ти да е недисциплинирана, безнравствена, лъжлива, вулгарна, повлекана, мързелива, прахосница и ужасно чувствена! А на всичко отгоре и толкова ограничена.

Жена му изхълца и стана. Ризата се свлече на земята.

— Престани, моля ти се — викна с презрение Рубнер, — това е най-подлата тирания, тая тирания на сълзите!

Но жена му не можа да чуе последните думи, не можеше да си поеме дъх от хълцане, тя се втурна в спалнята.

Рубнер трагично се изкикоти и надникна в спалнята.

— Да забиеш нож в гърба на човек — извика той, — на това си способна; но и затова си прекалено ленива!

 

 

На следващата вечер Рубнер се отби, както обикновено, в пивницата.

— Тъкмо чета във вашия вестник — посрещна го господин Плечка, поглеждайки над очилата си — големите похвали по адрес на графолога Йенсен. Има ли нещо вярно в тая работа, господин редакторе.

— Има, и то много — каза Рубнер. — Господин Янчик, я ми дайте един бифтек, ама да не е корав. Слушайте да ви кажа, тоя Йенсен е истински феномен; видях го със собствените си очи вчера. И ще знаете, че той прави истински научен анализ на почерка.

— Значи цялата работа е мижи да те лажем — заяви господин Плечка. — На всичко съм готов да повярвам, само не и на науката. Така беше с витамините; докато нямаше витамини, човек поне знаеше какво да яде; а сега просто не знаете, сега в бифтека ви има разни неизвестни фактори на живота. Пфю, да ти се отще просто! — с отвращение възкликна господин Плечка.

— Това е нещо друго — заяви Рубнер. — С две думи, не бих могъл да ви обясня какво нещо е това психометрията, автоматизмът, първичните и вторични белези и тям подобни. Но ви казвам, че тоя човек разгадава почерка, като че ли чете книга. И така сполучливо ви обрисува човека, почерка на когото анализира, че той се възправя като жив пред вас; казва ви какъв е, какво му е миналото, за какво мисли, какво таи, с една дума, всичко! Със собствените си очи се убедих в това.

— Невероятно — измърмори скептично господин Плечка.

— Ще ви приведа един пример — подхвана Рубнер. — Един мъж, аз няма да го назова, но много известен човек — даде на Йенсен лист, изписан от жена му. И Йенсен, представете си, щом погледна почерка, веднага започна: „Тая жена е лъжлива като циганка, голяма повлекана, страшно чувствена и повърхностна. Мързелива, прахосница, бъбрица, командува вкъщи, миналото й лошо и на всичкото отгоре иска да убие мъжа си!“ — Представете си, тоя човек пребледня като платно, защото всичко това се оказало чиста истина. Помислете си, цели двадесет години живял щастливо с нея и не забелязал съвсем нищо! За двадесет години съпружески живот не могъл да разбере дори и една десета част от това, което Йенсен видя от пръв поглед! И това ако не е успех, здраве му кажи! Това трябва да убеди и вас, господин Плечка!

— Че как е могъл — учуди се господин Плечка — тоя хапльо, мъжът де, да не я разбере за двайсет години.

— Ама моля ви се, — побърза Рубнер, — как да я познае, когато жена му така майсторски се е преструвала, а пък той, мъжът, бил иначе съвсем щастлив с нея. Щастието заслепява, нали знаете. А освен това, знаете ли, той не разполагал с тези научни, екзактни методи. Така е, господин Плечка, това, което с просто око ми изглежда бяло, погледнато научно, се състои от всички цветове на спектъра. Какво значение има личният опит: съвременният човек признава само екзактните методи. Така че не се учудвайте, че въпросният мъж не е имал и понятие какво чудовище държи вкъщи; просто не е имал научен подход към нея, там е цялата работа.

— А сега значи ще се разведе? — намеси се в разговора съдържателят на пивницата Янчик.

— Отде да го знам — отговори небрежно Рубнер. — Такива глупости не ме занимават. В случая ме интересува само това как е възможно да се разгадае по почерка това, което иначе никой изобщо не може да познае. Че помислете си, познавате някого от много години като добър и порядъчен човек и изведнъж — гръм от ясно небе! — установявате от почерка му, че е крадец и непоправим негодник. Оставете тая работа, човек никога не бива да се лъже само по външния вид на хората. Само един такъв анализ може да покаже какво се крие в хората.

— Брей — зачуди се господин Плечка смутен, — че то човек да го е страх да пише на някого.

— Точно така — потвърди Рубнер. — Представете си какво значение ще има тази научна графология, да кажем, за криминалистиката. Представяте ли си, а? В такъв случай ще могат да затворят човека, преди да е откраднал нещо. Откриват в почерка на този субект вторични белези на крадец и хайде, тикват го в Панкрац! Това има огромно бъдеще. Повтарям ви, това е истинска наука, в това не може да има и най-малко съмнение.

Господин Рубнер погледна часовника си.

— Я гледай, че то станало вече десет. Аз да си тръгвам.

— Защо толкова рано днес? — измърмори господин Плечка.

— А бе, знаете ли — каза благо Рубнер, — на жената може да й е неприятно, че я оставям все така самичка.