Ч. Дж. Бокс
Извън системата (19)

19

Мерибет Пикет пълнеше малкия термос с кафе от каната, за да го вземе със себе си в библиотеката, а Луси довършваше закуската си и преглеждаше страниците си в Туитър и Фейсбук на мобилния си телефон.

— Познай кой е променил статуса си на „обвързан“ в два и половина сутринта? — попита Луси.

Умът на Мерибет бе зает със съвсем други неща. Чуваше, че най-малката й дъщеря казва нещо, но изобщо не обърна внимание на думите й.

— Мамо, тук ли си? — попита Луси.

— Какво?

— Попитах дали се сещаш кой е променил статуса си на „обвързан“ в два и половина сутринта?

— Кой?

Луси въздъхна, завъртя очи и остави телефона си.

— Кой според теб? Ейприл. Дъщеря ти. Една среща и… хоп!

Думите й достигнаха до съзнанието на Мерибет и тя трепна.

— Помниш какво се случи последния път, когато се влюби толкова бързо? — продължи Луси.

— Не ми го припомняй.

Далас Кейтс.

— Да се надяваме, че този път ще прояви повече здрав разум — продължи Луси. — Никой не иска да преживява отново подобни неща.

Мерибет постави ръка на рамото на Луси и кимна.

— Очаквах по-емоционална реакция от теб — призна Луси.

— Тя е на деветнайсет. Достатъчно голяма е, за да взема решения сама.

— Но те почти винаги са грешни!

— Вече е пораснала. Помъдряла.

— Щом казваш — отвърна Луси. Остави телефона си на масата и се надигна, за да отнесе чинията си в мивката. Когато я изми, попита: — Какво става? Какво не е наред?

Мерибет знаеше, че няма да се измъкне от отговора. Луси притежаваше силно развита интуиция и рядко грешеше. Още от дете обичаше да наблюдава и анализира останалите членове на семейството, включително майка си. Ако Мерибет искаше да разбере какво става с Шеридан или Ейприл, питаше Луси. Освен това Луси проявяваше специално отношение към майка си.

— Когато говорих снощи с баща ти, той звучеше толкова… отчаян. Беше съвсем сам насред Червената пустиня. Знам, че се опитваше да говори по-весело заради мен, но усетих, че е притеснен от нещо — въздъхна тя. — Все пак често нощува сам навън, така че не би трябвало да се тревожа за него.

— Но… — подкани я Луси.

— Изглеждаше толкова самотен. Опитах се да му звънна тази сутрин на мобилния, но явно е извън обхват. Когато набрах номера на сателитния му телефон, получих съобщение за грешка. Свързах се с диспечерите в Шайен, но и те не успяха да го открият. Работата е там, че ми обеща да държи телефона си включен.

— Случвало ли се е преди? — попита Луси.

— Само сто пъти — отвърна Мерибет и поклати глава.

— С какво този път се различава от предишните? — попита загрижено Луси.

— Не знам, но усещам, че сега е различно. Имам лошо предчувствие.

Луси като че ли разбра притесненията й.

— Надявам се всичко да е наред.

— О, не се съмнявам, че всичко ще бъде наред — побърза да отвърне Мерибет. — Не исках да те тревожа без причина. Просто понякога е… трудно да си съпруга на Джо Пикет.

— Представи си какво е да бъдеш негова дъщеря — засмя се Луси.

 

 

Докато шофираше към Седълстринг, Мерибет прерови контактите в мобилния си телефон и накрая откри номера, който търсеше.

— Кабинетът на губернатор Рулън. На телефона е Лиза.

Лиза Каспър заемаше длъжността на секретарка, но Мерибет знаеше, че на практика е много повече от това. Играеше ролята и на бодигард (е, почти) на губернатора. Тя се грижеше за Рулън дори когато той отказваше да се грижи за себе си, и отпращаше хора, преди той да разбере, че са били тук, да се срещне с тях и да се забърка в някакъв проблем. Вероятно познаваше Рулън по-добре, отколкото той самият се познаваше. Госпожа Рулън имаше пълно доверие на Лиза Каспър, особено когато ставаше въпрос да го пази от грешки и да не позволява да попада във вестникарските заглавия. В повечето случаи секретарката се справяше със задачата.

— Лиза, обажда се Мерибет Пикет, съпругата на Джо Пикет.

— Здравейте, госпожо Пикет.

Бяха се запознали веднъж на някакъв прием и Мерибет не можеше да бъде сигурна, че Лиза си спомня коя е.

— Как са момичетата? — попита Лиза.

Явно си спомняше.

— Добре са. Благодаря, че попита.

— А Джо?

— Тъкмо той е причината да се обадя. Надявах се да говоря с губернатора.

Каспър замълча за миг.

— Боя се, че в момента губернаторът провежда среща с представители на федералното правителство. Мога да му предам съобщението, когато приключи. За какво става въпрос?

— Става въпрос за това, че губернатор Рулън възложи на Джо изпълнението на някаква задача и сега не мога да се свържа с него.

— Разбирам.

Мерибет чу тихо тракане на клавиатура. Надяваше се Каспър да изпраща съобщение на Рулън, а не просто да записва молбата й.

Мерибет намери за многозначителен факта, че Рулън не бе уведомил Каспър за мисията, с която бе натоварил Джо. Това не бе случайно. Рулън бе невероятно ловък политик и планираше ходовете си отдалече, за да може с лекота да отрече (ако нещата се объркат), че е предложил или разпоредил нещо. И тъй като Лиза Каспър бе изключително честна и почтена, той явно не бе искал тя да се докосва до толкова деликатна материя и да не бъде принудена да избира между лоялността си към него и моралните си принципи.

Рулън вдигна слушалката, преди Мерибет да успее да съобщи на Каспър повече информация.

— Благодаря, че звънна — прокънтя гласът му. После губернаторът явно се обърна към някой друг в кабинета си: — Трябва да приема този разговор. Той е от важно значение за щата, а аз все още съм губернатор. Изобщо не е свързан с вас — сега вече говореше на втори човек, — дори да си мислите, че е. Защо не излезете навън, не се поразходите из града и не потърсите някой друг, на когото да наложите разни глоби и регулации? Все ще намерите някой честен, трудолюбив гражданин, чийто ден да съсипете. Може някой да си е сложил по-голямо тоалетно казанче от разрешеното или да е сипал неподходящ препарат в съдомиялната. Нали това ви е работата?

Мерибет чу някой да изсумтява, а сетне да затваря вратата по-силно от необходимото. Рулън отново взе слушалката.

— Прекрасната госпожа Пикет! Надявам да сте добре. Още не мога да проумея как мъж като Джо е излъгал такава прелестна жена като вас.

— О, моля ви!

— Какъв е поводът за това приятно прекъсване?

Тя се замисли за миг, после обясни:

— Тревожа се за съпруга си и неговия приятел. Те са много важни за мен.