Ч. Дж. Бокс
Извън системата (5)

5

По-късно привечер, докато Нейт седеше на един клон на тополата над реката, под него прелетя ято водни кончета. Насекомите се носеха над водата толкова близо едно до друго, че приличаха на пъстроцветен облак. Няколко кафяви пъстърви също ги забелязаха и скочиха над водата, за да уловят онези от тях, които пръските бяха зашеметили. Рибите почти не размътваха повърхността на реката, но от мястото, на което бе застанал, Нейт съвсем ясно виждаше как изскачат от дълбините и се устремяват нагоре с отворени усти. Когато поглъщаха насекомите, приличаха на бутала в някакъв извечен двигател на природата.

Сред дърветата се прокрадна стадо от седем елена — три кошути, три малки и един едър, но предпазлив мъжкар — и се спусна по отсрещния склон. Животните застанаха хълбок до хълбок и се наведоха да пият вода. Изобщо не вдигнаха глави, не помръднаха, не издадоха нито звук. Чуваше ги как лочат.

Нейт се замисли отново — както често правеше — върху удивителния факт, че дори такава малка река е от жизненоважно значение за сух щат като Уайоминг. Намериш ли вода, каза си той, ще намериш и живот.

Стадото вдигна глави едва когато един бобър нагоре по течението плесна с опашка във водата. Звукът сепна и Нейт и той едва сега осъзна колко е напрегнат. Нищо чудно. Денят бе започнал с кошмар и появата на Тирел и Волк само бе влошила нещата. Очакваше едва ли не да се събуди и да осъзнае, че това е някаква поредица от странни, свързани помежду си сънища.

Уви, не сънуваше. Всичко бе реално. На следващата сутрин щеше да потегли с птиците и цялото си оборудване на запад към планините Сиера Мадре.

Там го очакваше обширна природна аномалия с площ от над двайсет и три хиляди квадратни километра, изпълнена с пясъчни дюни, скалисти плата и красиви сурови гледки. Червената пустиня. Място, където почти нямаше вода.

 

 

— Името му е Мохамед Ибрахим — каза Тирел и посочи екрана на лаптопа си. — Следващия месец навършва двайсет и девет. Израснал е в Джорджтаун, тъй като е най-големият син на саудитския посланик в Съединените щати. Роден е в Джеда. Бил петгодишен, когато баща му го довел тук. Учил в частни училища във Вирджиния и неизменно получавал отлични оценки. В гимназията бил обявен за най-добрия нападател в отбора по американски футбол и получил една дузина предложения за стипендии. За нещастие, лятото, преди да постъпи в колеж, преживял — заедно с майка си и техния шофьор — катастрофа, при която коляното му било счупено.

И вместо да играе футбол, получил бакалавърска степен от Мичиганския университет, а след това и магистърска от Факултета по комуникации и журналистика на Южнокалифорнийския университет. И в двете учебни заведения писал за студентските вестници и участвал в студентското самоуправление. Информацията, която събрахме, сочи, че е бил доста популярен, всички са го харесвали и са го смятали за блестящ студент. Говори свободно четири езика: английски, френски, испански и арабски. Известен е като Иби, а не като Мохамед. Макар да не се съмняваме, че е ревностен мюсюлманин — предвид семейството, от което идва, — не разполагаме с данни да е изразявал крайни религиозни възгледи. Той принадлежи към групата, която наричаме умерени и дори светски настроени мюсюлмани. Такива са огромното мнозинство от хората, изповядващи тази религия. Написал е доста статии и коментари в университета и в нито един от тези материали не се съдържа и намек за ислямски екстремизъм. Повярвай ми, прочели сме всичките. Избягвал е религиозни и политически теми. И е бил отличен спортен журналист.

— Образцов американски младеж — подсмихна се Волк.

Фотографията на Ибрахим потвърждаваше всичко, което Тирел бе казал до момента. Младежът бе смугъл, симпатичен, с весела, но самоуверена усмивка. Очите му бяха топли и интелигентни. На снимката носеше суичър с емблемата на Южнокалифорнийския университет, а около него се бяха скупчили десетина студенти, които или отиваха, или се връщаха от футболен мач. Беше слънчев калифорнийски ден и в далечината се виждаха палми и лазурно небе без нито едно облаче по него. Две красиви блондинки бяха прегърнали Ибрахим и той гледаше в обектива с такова смаяно изражение, сякаш не можеше да повярва на късмета си. В черните му къдрави коси искряха слънчеви зайчета.

— След като завършил, постъпил като чуждестранен кореспондент в международна новинарска агенция — продължи Тирел. — Познанствата и езиковите му умения му помогнали в това отношение и той започнал да обикаля света и да изпраща материал след материал. Пътувал в Европа, Русия, Аржентина, Китай… Потърсиш ли в интернет, ще откриеш името му под стотици статии, написани през последните шест години. Последните му назначения са били в Саудитска Арабия, Йемен и Сирия. После… нищо.

— В продължение на шест години е бил един от най-трудолюбивите и продуктивни журналисти в света — каза Тирел. — После сякаш изчезва. Никакви телефонни разговори, имейли, текстови съобщения… Нищо.

Нейт повдигна вежди.

— Именно — каза Волк. — Разбираш кое предизвика първоначалния ни интерес. А после попаднахме на това.

Волк натисна един клавиш и завъртя лаптопа. На екрана се появи черно-бяла снимка с ниска резолюция. Петима мъже разговарят пред сграда, наподобяваща джамия. Четирима от тях са облечени в традиционни арабски роби.

— Това са високопоставени членове на йеменското крило на „Ал Кайда“. Снимката е направена преди две години от безпилотен самолет, но отначало никой не й обърнал внимание — поясни Волк. — Погледни човека вдясно.

Слабият мъж в европейски дрехи бе застанал с гръб към обектива, но лицето му бе леко извърнато към останалите. Нейт поклати глава. Снимката бе прекалено неясна, за да идентифицира мъжа по безспорен начин.

Волк продължи:

— Знам, че няма как да сме сигурни, но е възможно да е той. Най-малко, фигурата е същата. Освен това знаем, че е бил в Йемен по същото време.

Тирел обясни:

— Следваме неофициално — но всъщност спуснато отгоре — правило да проверяваме всеки американски гражданин, завърнал се от контролираните от „Ислямска държава“ територии в Сирия, Ирак, Йемен и прочее. В резултат на което двама специални агенти посетили семейството на Ибрахим. Срещата обаче не минала никак добре. Нещо повече, посланикът подал официално оплакване срещу служителите на ФБР. Въпросът бил отнесен чак до президента. Оказало се, че нашето правителство работи в тясно сътрудничество със саудитското по някаква свръхсекретна стратегия за борба с тероризма. И посланикът — бащата на Иби — е главно действащо лице в нея. Той заявил, че бил подложен на психически тормоз от агентите на ФБР, в резултат на което и двамата загубили работата си. Очевидно посланикът е много специален дипломат.

Волк изсумтя и се облегна на стола си.

— Горките федерални агенти, така и не разбрали какво ги е сполетяло.

— Иби там ли е бил? — попита Нейт.

Тирел и Волк се спогледаха отново.

— Не, не е бил там — отговори му Тирел. — Семейството му заявило, че няма представа къде се намира. Иби неслучайно е заживял извън системата. Той не иска да бъде намерен.

— Разбирам го — каза Нейт. — Но какво общо има това с мен и защо е толкова важно да го откриете?

— Защото — обясни Тирел — засякохме разговори в чужбина за предстоящ терористичен акт. Нямаме представа нито кой е замесен, нито какво трябва да се случи, но хората ни смятат, че е нещо мащабно. Предполага се, че ще се случи тук, в района на Скалистите планини, където никой не го очаква. Целта им е да ни покажат, че няма безопасно място.

— Винаги има такива разговори — отвърна скептично Нейт.

— Така е. Но да открием кой от тях е свързан с реална заплаха е като да намерим игла в копа сено. Въпреки това смятаме, че не става въпрос за празни приказки.

Тирел замълча, докато отваряше нов файл в компютъра си. Волк използва паузата, за да добави:

— Не става въпрос само за разговори. Нещо става в този район. От паркинги край магистрала 1–80 са откраднати два големи камиона. Засякохме и три мащабни кражби на оборудване за петролни сондажи и медни проводници. Някой е проникнал с взлом в склад със спортни стоки и е отмъкнал туристическо оборудване и оръжия. Крадците са проявили голяма избирателност: взели са палатки, генератори, ловни пушки и муниции, замразени храни и камуфлажни дрехи.

— Е, и?

— Тези действия съвпадат с определени думи и фрази в разговорите, които нашите шпиони са засекли. Лошите в Европа и Близкия изток коментират камионите и електронното оборудване часове след като са откраднати тук. Не разполагаме с достатъчно информация, за да си съставим цялостна картина, но знаем, че нещо става. Това е причината ние да сме тук, това е причината и ти да си тук.

Тирел отново завъртя лаптопа към него. На екрана се появи нова снимка, направена от спътник или безпилотен самолет, на която се виждаше соколар да пуска птицата си в пустинята. Тирел увеличи изображението, а Нейт се приведе, за да го разгледа по-добре.

Млад мъж въртеше примамка над главата си — парче птиче крило, което да привлече вниманието на хищната птица и да я примами обратно на земята. В горната част на снимката се виждаше неясният образ на сокол, който се спуска стремглаво.

Соколарят много приличаше на Иби.

— Снимката е направена преди два месеца на по-малко от двеста километра от тук.

Нейт вече се бе досетил за това.

— Значи Иби е соколар.

— От дете ходи на лов — обясни Тирел и показа поредица от снимки на младия Ибрахим с всевъзможни соколи: керкенези, червеноопашати, прерийни, скитници, ястреб кокошар… — Знаеш отношението на шейховете от Близкия изток към лова със соколи, нали?

Нейт кимна.

— Разполагаме с уникална възможност да проверим Иби — каза Волк. — Ще се срещнете като соколар със соколар. Опитай се да разбереш какво е правил през последните две години. Разбира се, трябва да ни уведомиш дали е част от тази надвиснала заплаха.

Нейт затвори очи за миг, а когато ги отвори отново, даде воля на гнева си.

— Вие сте побъркани!

— Какво искаш да кажеш? — попита Тирел. Вратът му бе почервенял.

— Соколарите са самотници — обясни Нейт. — Това е част от очарованието на този лов. Ако си истински соколар, всичко в живота ти се върти около птиците и лова. Ние не общуваме помежду си, не се срещаме, за да пийнем по едно, не разговаряме. Би противоречало на всичко, в което вярваме.

— О, я стига! — разгорещи се Тирел. — Разполагаме с купища сведения за клубове и организации на соколари в чужбина. Шейховете летят със своите боинги, кацат в пустинята, разпъват палатките и ловуват заедно.

— Така е — кимна Нейт. — И плащат хиляди долари за птица, която използват веднъж-дваж пъти в годината. Соколите обаче са единственото общо нещо между нашия начин на ловуване и техния. Ние не правим като тях. Ние сме самотници, живеем извън обществото. Не членуваме в никакъв социален клуб. Съберем ли се по някакъв повод, само се караме и се бием. В това отношение приличаме на най-обикновени фермери. Никога не сме на едно мнение. Ние сме независими. Ние сме американци.

Вероятността Иби да пожелае да разговаря с мен е също толкова малка, колкото и вероятността аз да пожелая да разговарям с него. Той е излязъл в пустинята, за да ловува със своите соколи, и не иска да му досаждат. Ще побеснее от яд, че съм навлязъл в неговата територия.

Толкова ли е трудно да предположите — продължи Нейт, — че на Иби може да му е писнало от политика, религия, войни и прочее и да е решил да се откъсне от цивилизацията и да излезе на лов със соколите си? Природата е невероятно мощен наркотик, момчета. Потопите ли се веднъж в нея, осъзнаете ли колко красива и едновременно жестока може да бъде, няма да пожелаете да я напуснете. Откъде знаете, че Иби не иска просто да усъвършенства ловните си умения?

— Не знаем — отвърна Тирел. — Затова се обръщаме към теб. Ти трябва да разбереш.

— Или ще разбереш това вместо нас — ухили се заплашително Волк, — или ще получиш възможността дълги години да разказваш за природата на надзирателите във федералния затвор. И най-вероятно никога повече няма да видиш Оливия Бренън. Изборът е твой.

— Аз лично бих се изразил по-дипломатично — каза Тирел, — но той е прав.

Нейт започна да изпада в мрачно настроение.

— И още нещо важно — добави Волк. — Ако те хванат или разобличат по някакъв начин, никога не сме чували за теб. Не очаквай да използваме влиянието си, за да те измъкнем. Случи ли се нещо, ти си мъртъв за нас. Никой няма да ти повярва, че си бил вербуван от Росомахите, защото те не съществуват. Не можеш да пратиш никого по следите ни — той посочи себе и Тирел, — защото имената, с които се представихме, просто не съществуват. Ние сме фантоми.

— Нуждаем се от теб, защото, ако те хванат или разобличат, няма да ги отведеш до нас или до правителството. Не можем да си позволим риска кралството да научи, че разследваме сина на един от най-високопоставените му служители. Би било равносилно на катастрофа, а ние не можем да си я позволим. Разбра ли?

— Разбрах — отвърна Нейт мрачно и стисна зъби.

 

 

Нейт се спусна по дървото в мрака. Трябваше да нахрани соколите в клетката.

Можеше ли да вярва на онова, което Тирел и Волк му разказаха? Можеше ли да им има доверие? Едва ли. Те обаче бяха успели да го открият и следяха Лив. Не виждаше друг избор, освен да направи онова, което искаха от него. Съжаляваше, че Джо Пикет не е тук, за да си поговорят. Джо нерядко проявяваше мъдрост, която изненадваше и двамата.

Връчиха на Нейт ултрамодерен компактен сателитен телефон. Той трябваше да го крие и да го използва единствено за да се свързва с Тирел и Волк. Номерата на двамата бяха въведени предварително. По думите на Тирел телефонът разполагаше с технология за кодиране, която не само не позволяваше на никого да подслушва разговорите, но след всяко обаждане изтриваше от паметта данните за него.

Нейт предполагаше, че телефонът разполага и с джипиес, с чиято помощ да следят местоположението му дори когато бе изключен.

 

 

Сега той присви очи, тъй като долови, че нещо не е наред. Беше прекалено тъмно, за да огледа по-добре, въпреки че лунната светлина проникваше между дърветата и озаряваше околността със сребристо сияние. Нейт извади револвера, изпъна ръка до бедрото си и се запрокрадва през гората.

Едва сега осъзна, че погледът му е бил привлечен от бялото петно на покрива на клетката. Когато приближи, видя, че това е благороден сокол. Същият от съня му. Птицата извърна глава и погледите им се срещнаха.

Сънят от сутринта не бе обикновен кошмар. А пророческо видение.