Ч. Дж. Бокс
Извън системата (29)

29

За своя изненада, освен своя „Уайоминг Експрес“, калибър .500, и сателитния телефон Нейт откри в сейфа и револвер „Касул“, калибър .454 с оптичен прицел и три кутии с муниции. Имаше доста други оръжия — полуавтоматични пистолети, гранати, половин дузина автомати „Хеклер & Кох“, но той не посегна към тях. Полуавтоматичните и автоматичните оръжия бяха за хора, които не могат да уцелят мишената. А фактът, че онзи револвер бе тук, досущ като в съня му, само подсили чувството му на обреченост и неизбежност.

Той включи телефона, сложи си кобура, провери патроните в своя „Уайоминг“ и изчака двата камиона и четирите пикапа да напуснат ранчото. Сетне хукна към първата барака, подмина я, продължи към втората, а когато стигна третата, надзърна през замъгления от мръсотия прозорец.

На пръстения под, точно до Сузи Гуденкауф, седеше Шеридан Пикет. Бе затворила очи. Изглеждаше ужасена.

 

 

Идва момент, когато соколът скитник, който се рее на стотици метри във висините, набелязва плячката си на земята. В този миг хищната птица застива в топлото въздушно течение, което я е издигнало нагоре, свива крила и се завърта елегантно по гръб на сто и осемдесет градуса.

Заема аеродинамична форма, наподобяваща капка вода, и се спуска надолу с все по-голямо и по-голямо ускорение, докато в един момент скоростта й надхвърля триста километра в час. Това е най-бързото живо същество на Земята и докато пронизва слоевете облаци и въздушни течения, то се носи право към целта, като при необходимост помръдва леко с крила или извива глава с един-два градуса встрани. Докато пада по-бързо от камък, соколът не откъсва поглед от своята жертва, независимо дали това е патица, надигнала глава над водата, или заек, който търси стръкчета млада трева. Мисълта за това как ще сграбчи жертвата изпълва цялото му същество.

Когато скитникът я наближи с шеметната си скорост, той разперва нокти, както пилотът на самолет спуска задкрилките, преди да подходи към пистата. Извитите му нокти наподобяват юмрук.

Соколарите наричат това състояние ярак, а крайният резултат от него е експлозия от кръвта и плътта на жертвата, когато соколът я връхлети.

В мига, в който Нейт изрита вратата на бараката и приклекна рязко, цялото му същество бе изпълнено от мисълта за тримата въоръжени мъже, сред които и сириецът, насочили автоматите си към хората вътре.

Двама от стрелците виждаше за пръв път и предположи, че са пристигнали с някой от пикапите. Първият стоеше пред заложниците с гръб към Нейт. Вторият бе застанал отзад, за да може да наблюдава пленниците. Сириецът сновеше между мъжете и жените. В мига, в който вратата се отвори, той също приклекна, за да се превърне в по-малка мишена.

Нейт простреля мъжа, който стоеше зад заложниците, защото тъкмо той представляваше най-непосредствената заплаха. Куршумът го прониза в гърдите. Похитителят отхвръкна назад и се строполи тежко на земята. Автоматът му отлетя встрани. Когато чу изстрела, мъжът, който стоеше отпред, се завъртя на пети и отправи два бързи изстрела. Куршумите профучаха високо над главата на Нейт — или по-скоро над мястото, където би трябвало да бъде главата му — и излетяха през отворената врата на бараката.

Нейт вече се бе справил с последиците от силния откат и бе изпънал ръка. Стреля и улучи противника си в носа. Мощният едрокалибрен куршум запрати вече мъртвото тяло върху наклякалите по земята пленници.

Нейт не обърна внимание на писъците им. Отскочи наляво в помещението и силуетът му вече не се очертаваше така ясно на прага. Престана да бъде лесна мишена.

Ярките слънчеви лъчи нахлуха във вътрешността на мрачната барака. Трябваше да заслепят поне временно сириеца. Нейт се надяваше очите му да не се приспособят толкова бързо към светлината. Той притича покрай стената и намери прикритие зад стар ръждясал трактор, оставен на трупчета.

Сириецът бе решил да не влиза в престрелка с Нейт, а да му попречи по друг начин. Сграбчи една млада жена от групата вдясно и я дръпна пред себе си с намерението да я използва като щит. Обхвана с ръка шията й и я повдигна във въздуха, за да я намести по-добре пред себе си. Тя изглеждаше толкова крехка и уязвима. Нейт разпозна в нея момичето, което седеше до Шеридан.

В този момент прозвуча глас — гласът на Шеридан, която извика: „Кира!“ — и го извади от състоянието му на ярак.

Сириецът мушна цевта на автомата между тялото на момичето и дясната му ръка. Завъртя се, но Нейт вече се бе скрил зад трактора. Знаеше, че противникът му не го е открил още. Не обърна внимание на виковете на страх и ужас, огласили бараката: мъжете пълзяха по земята да избягат по-далече, но не бяха събрали достатъчно смелост да се изправят на крака и да хукнат навън, а жените плачеха и протягаха ръце, сякаш можеха да спрат с длани куршумите.

Знаеше, че разполага само със секунда-две, преди сириецът да го открие и да натисне спусъка с надеждата някой от куршумите да премине през трактора и да порази врага му или да рикошира и пак да стори същото. Не успееше ли, винаги можеше да убие момичето, което използваше като щит, след което да насочи оръжието си към останалите заложници.

Нейт бързо размени револверите в ръцете си. Сега вече стискаше в дясната мощния „Касул“ с оптичен прицел. Изправи се, опря ръка на предния капак на трактора и в мерника му се появи увеличеното изображение на лявото око на Кира. В него напираха сълзи.

Не можеше да стреля, без да я засегне.

В този миг Шеридан скочи от мястото си, хвърли се към приятелката си, прегърна я през кръста и я дръпна рязко надолу в опит да я измъкне от хватката на сириеца. Нейт помръдна леко цевта на револвера, докато в мерника се появи дясното око на сириеца. И стреля.

Сириецът отхвръкна назад, загубил половината си лице. Шеридан лежеше на земята върху Кира и я закриваше с тялото си.

Макар да не бе необходимо, Нейт простреля сириеца отново, този път в гърдите, само за да бъде сигурен, че при падането си на земята арабинът няма да натисне неволно спусъка и да запрати някой откос към пленниците.

Когато се показа зад трактора, в бараката отекнаха викове на облекчение и писъци на ужас.

— Има ли още от тях? — извика той.

Инженерите и доброволците се намираха в различни фази на ужас и неподправен гняв. Жените се прегръщаха и плачеха, а някои от мъжете стояха на място, без да помръднат, и го гледаха объркано, сякаш не бяха сигурни откъде се е взел и дали няма да започне да стреля и по тях.

— Попитах…

— Не, Нейт. Бяха трима и ти ги ликвидира — отвърна Шеридан и вдигна поглед към него.

— Ранена ли е?

Шеридан пусна Кира от прегръдката си.

— Не, нищо й няма.

— Добър ход — похвали я Нейт.

— Едва не умрях! — проплака Кира и се задави от хлипове.

— Искаше да ти благодари, че й спаси живота — каза Шеридан.

— Можеше да бъде и по-зле — отвърна Нейт.

— Не мога да повярвам, че си тук! — заяви Шеридан с искрено учудване. — Баща ми с теб ли е?

— Не. Защо трябва да бъде?

— Нямам представа — отвърна тя и поклати глава. — Нали понякога работите заедно…

— Ще поговорим за това по-късно — каза Нейт и се обърна към доскорошните пленници. — Чуйте ме всички! Време е да тръгвате! Не си губете време със събиране на багаж или с разговори за случилото се. Изчезвайте по-бързо и се прибирайте по домовете си.

Това привлече вниманието им.

— Ключовете за атеветата, с които сте дошли тук, са в сейфа в първата барака. Там има и оръжия, но не ги пипайте. Просто вземете ключовете, открийте кой от тях за кой мотор става и тръгвайте.

Сузи се съвзе достатъчно, за да попита:

— Ами работата ни тук?

— Тя приключи — отвърна Нейт. — Изгубихте онова, което създадохте.

— Но…

— Всичко свърши — просъска той и стисна зъби. — Върви с тях. Вървете си всички.

Нейт посочи трите тела на земята.

— Държаха ви тук само за да се уверят, че ще изкарат камионите без проблем и ще поемат по пътя си. Очакваха заповед да ви избият.

Неколцина от мъжете се поколебаха. Не бяха сигурни какво да направят. Същото се отнасяше и до Сузи, която явно не искаше да напусне мястото, където бе прекарала последната година и половина.

Нейт попита колебаещите се:

— Искате ли да ви заварят тук, ако се върнат?

— Не, по дяволите! — изохка Сет.

Зъбите му бяха счупени. Лявото му око бе скрито зад огромен оток, предизвикан от ритника в главата.

— Вървете тогава. — Нейт се обърна към Шеридан. — Това не се отнася за теб. Ти идваш с мен.

— Ами Кира?

Кира го погледна умоляващо. Същото сториха и други доброволци. Очевидно не искаха да се отдалечават от своя спасител.

— Изглежда ми голяма досада — отбеляза Нейт.

— Така си е — съгласи се Шеридан, — но все пак сме съквартирантки…

— В джипа има място само за вас двете — уведоми ги Нейт. — Трябва да взема и птиците.

Когато Шеридан поведе Кира към Нейт, той видя, че Сузи не помръдва от мястото си.

— Добре, ела и ти — отстъпи Нейт.

Сузи Гуденкауф последва неохотно Шеридан и Кира.

— Джипът ми е в първата барака. Ще се наложи да ме почакате минута-две, след което тръгваме. Сега обаче трябва да се обадя по телефона.

Нейт извади сателитния телефон от задния си джоб и набра единствения номер, въведен в паметта му.

* * *

Тирел отговори още на първото позвъняване.

— Вече имате координатите ми — каза Нейт.

— Така е — отвърна Тирел. — Засякохме сигнала още преди половин час, после — нищо. Сега отново се появи на екрана.

— Добре.

— Да не би да си решил да си включиш телефона и да следваш инструкциите?

Нейт не отговори.

— Откри ли Иби?

— Да.

— Нещо лошо ли е намислил?

— Беше. Сега обаче проблемът е доста по-сериозен.

Тирел се поколеба за момент, после каза:

— Пътуваме към теб. Не предприемай никакви действия. Стой мирно и чакай кавалерията да пристигне. Тогава ще им съобщиш всички подробности. Ясно ли е?

— Ясно — отвърна Нейт, макар да се подразни, както се дразнеше винаги, когато някой — който и да било — му кажеше, че трябва да направи нещо.

Връзката прекъсна внезапно, преди да успее да попита какво знае Тирел за Иби, бараките и устройствата за изстрелване на електромагнитни импулси.

Понечи да го набере отново, но се отказа. Нещо в този кратък разговор не беше наред. Тирел не го бе попитал с какво се е занимавал Иби или каква заплаха представлява стореното от него.

Обърна се към Шеридан и Кира и каза:

— Тръгваме веднага. Колкото се може по-бързо.

— Но… — възрази Сузи.

— Веднага — настоя Нейт, прибра единия револвер в кобура, прегърна я през кръста и я понесе към вратата.

Преди да стигнат до нея, в далечината се разнесе дълбокият басов вой на вертолетни витла.