Стивън Ериксън
Своенравното хлапе (27)

Глава двайсет и шеста

Вече всички бяха в окови. Син-Дауър разговаряше с родителите на Адриан, а той самият седеше, обхванал глава с ръцете си.

— … тъй че биологичната модификация ни се стори най-доброто решение, предвид ситуацията, както ни я описа Хари Митс. Във всеки случай, дошли сме да ви измъкнем.

— И вършите страхотна работа — каза Бой Митс. — Адриан! Престани да се държиш така! По-малка е от теб с десет години и я отгледахме много по-лесно — сякаш има нужда да го казваме! Така че сега знаеш — имаш сестра, сладка и чаровна. Нашето съкровище и прочие. Междувременно ти се върна в централния щаб на Малоумието, проклетото Единство — нямахме точно това наум, като те пратихме обратно на Земята. И кораб даже си имаш. Е, поздравления, предполагам.

— Господин Митс — намеси се Син-Дауър, — синът Ви се доказа като изключителен капитан. Цяло чудо е, че оцеляхме след всичко, което ни се случи, откакто напуснахме Пръстена. И ако това не стига, още не сме изгубили нито един член на екипажа. Отгледали сте удивителен мъж.

— Изобщо не са ме отгледали! — каза Адриан, вдигайки глава към родителите си. — Когато не беше дядо, беше Пружинко. Когато не бяха те, бяха роднините на майка ми на Земята! Да са ме отгледали ли, втори командир? Ха! Не и те!

— О, майчице… — Промълви Син-Дауър. — Е, всичко това вече е в миналото, нали така?

От другия край на килията се чу глас:

— Миналото? О, приятели мои, всичко вече е миналото, точно така.

От сумрака пристъпиха двама мъже. И двамата носеха рокли на цветя.

— Извинете ни, че прекъсваме този така любопитен разговор — е, не чак толкова, всъщност — каза по-високият. — Аз съм специален агент М. Дж. Флити, а това е специален агент Карл Клабър. Ние сме от Времеви корекции.

— Странно, нямате такъв вид — каза Адриан.

— В дегизировка сме, като жени — обади се Карл.

Адриан вирна брадичка подигравателно.

— Можехте поне да си обръснете краката. И тези обувки изобщо не са подходящи.

— Няма значение — каза Флити, мръщейки се, — не възнамеряваме да останем дълго.

— Радвам се да го чуя — каза Адриан, — а сега ни освободете, за да се разкараме от тая планета!

— Съжалявам, не е възможно. Темпоралната ни матрица потвърждава, че всички прекарвате остатъка от живота си като роби на Нейно величество Къдрава Лунна Анемония и разглезената й дъщеря, Правокоса Лунна Анемония. Всъщност, капитан Адриан Соубек, ставате прочута като Първа блудница — наложница и на кралицата, и на принцесата, преди в крайна сметка да станете жертва на декадентския си начин на живот. На преклонната възраст от двеста трийсет и шест се удавяте в пълна с майчино мляко вана.

Клабър каза:

— Всъщност търсим пилето. Изкуствен интелект, модел „Сингулярно зародено Т-конфигурирано, самоактуализиращо се дреднаут-съзнание“, Пола.

— Отвлечен на ниво на развитие „Табула раза“ от темпоралния архипрестъпник Хари Митс — допълни Флити.

— Когато си върнем пилето — каза Клабър, — ще арестуваме Хари Митс.

— А ако не успеем — добави Флити, — сме упълномощени да го терминираме. — След това Флити погледна към часовника на лявата си китка. — Но времето ни изтича. Е, къде е пилето?

— Боя се, че не можем да ви кажем — каза Адриан. — Разбира се, ако ни освободите, може да ви отведем при Там… ъм, при Пола.

— Ако щете вярвайте — каза Клабър, — но хората в бъдещето успяха да си върнат средния коефициент на интелигентност от 86 — точно така, расата ни някак е успяла да се измъкне от Тъмната епоха на идиотизма през първата половина на двайсет и шести век, и сега отново сме умни…

— Не им казвай нищо повече — прекъсна го Флити. — Колкото по-малко знаят, толкова по-глупави ще си останат.

— Да. Във всеки случай, капитане, не сме толкова глупави, колкото изглеждаме. Ако Ви пуснем, ще сме в противоречие на параметрите на мисията ни и бихме поставили в опасност предопределените съдби на тримата-четирима души, оковани тук.

— Трима-четирима, така ли? — Адриан се понадигна. — Хм, колко прецизна е документацията за съдбите ни тук?

Флити се намръщи, четейки нещо, което само той виждаше.

— Разбира се, няма как да не боравим с вероятностни модели, комбинирани с неспецифични, нетрадиционни исторически извори, подбрани от това, което е останало от фелуцианските архиви след края на тази цивилизация. Има осемдесет и четири процента вероятност, например, че Първата блудница всъщност сте Вие, капитан Соубек. А предвид, че списъкът с роби през тази година съдържа четирима — е, трима, понеже мъжът в тази килия скоро ще бъде разчленен, — сме относително уверени в подобен развой.

— Звучи ми неубедително — каза Адриан.

— Напротив — каза Клабър. — Колегата ми чете директно от оптическия си имплант, което значи, че нашият ИИ-господар е компилирал Исторически запис, иначе известен като файл „Какво е станало“.

— Може би — каза Адриан, — но пък ИИ-господарят ви не е тук, нали? Заседнал е някъде в бъдещето. Мисля, че повече или по-малко пак сте се издънили.

И двамата трепнаха смутено.

Флити попита:

— Какво имате предвид?

— Ами, например това. Ако вторият ми командир тук и, да речем, Мили Соубек се измъкнат от оковите и на тяхно място отидете вие, записът на ИИ-господаря не би се променил с нищо, нали? Четирима затворници, единият от тях очевидно мъж, когото ще разчленят или поне така се предполага, защото ако трябва да гадая, вероятно записите го водят просто изчезнал след днешния ден. Тъй че — три жени-роби, които ще прекарат цял живот в сексуални развлечения и прочие. Времевият поток остава същият.

— Не — каза Клабър, — не би останал същият изобщо! Да, може да съвпада донякъде с това, което знаем, но очевидно няма да е същото, защото ние ще сме двамата секс-роби, вместо, ъм, така де, няма смисъл…

— Всъщност — каза Адриан — има повече смисъл, ако вие сте тук, а не Син-Дауър или майка ми.

— Как така? — попита Флити.

— Както казахте, записите от този период в най-добрия случай са мъгляви, както и тези за остатъка от фелуцианската история. Първата блудница? Просто титла. Може да е всеки тук. Но исках да кажа, че записите не би трябвало да са толкова неясни, колкото казвате, че са.

— Защо не?

— Защото вие двамата сте тук, разбира се. Физически сте тук, можете да наблюдавате и да опишете резултата от всичко случващо се от сега нататък. С други думи, единственият начин всичко да се окаже толкова оскъдно на подробности е ако вие сте затворниците, останали сте без нито едно от приспособленията си и сте обречени да прекарате остатъка от живота си като секс-роби. Проверете при ИИ-господаря си, ако не ми вярвате.

— Един момент — каза Клабър и погледът му помътня в продължение на дълга минута. Отпусна рамене.

— Капитанът е прав. ИИ-господарят потвърждава, че процентната вероятност не съвпада с това, което би трябвало да е нашият следващ доклад до Висшето темпорално командване. Разликите са значителни.

Флити отново се намръщи.

— Така ли казва наистина?

— Да. „Разликите са значителни.“ О, майчице.

— Точно както предполагах — каза Адриан. — Тъй че по-добре да се хващаме на работа, става ли? О, може ли да ме свържете с ИИ-господаря си?

Флити активира нещо около слепоочието си. Пред окото му се материализира миниатюрен екран.

— Държим ги невидими по очевидни причини. Технологията е крайно напреднала.

— Да — каза Адриан. — Виждам. Така де, вече виждам.

Флити подаде миниекрана на Адриан.

— О, вече виждам как вероятността расте.

Двамата темпорални офицери махнаха оковите от Син-Дауър и Мили Соубек, а след това ги затвориха около китките си.

— Сега трябва да активираме самоунищожителните протоколи на всичките си темпорални приспособления — каза Клабър. — Ето… така.

Флити се отпусна на пода и каза:

— Така или иначе никога не съм харесвал работата си. Бачкаш, скачаш насам-натам из Вселената… но какво се променя, всъщност? Нищо. Нищо никога не се променя.

— Знам — каза Клабър, отпускайки се до него. — Като се замисли човек, сигурно е най-безполезната работа във Вселената. Трябваше да си остана събирач на дългове.

Адриан им махна, за да привлече вниманието им.

— Господа, вероятността вече е сто процента. Добра работа.

Двамата се спогледаха.

— Еха — прошепна Флити, — никога не сме имали сто процента досега!

Появи се и пилето, вече не бяло и пухкаво, а омазано в кръв, като тук-там се виждаха оскубани парченца жълтеникава плът.

— Тами! Какво се е случило в кухнята?

— Да кажем само, че не беше красиво. А, срещнали сте се с вечните ми преследвачи.

Адриан сви рамене.

— Бих казал, че преследването е приключило.

— Е, вероятно ще изпратят някой друг екип да ги освободи. Времевите корекции е най-голямата институция в бъдещето, използват различни механизми, за да си осигуряват агенти от цялата галактика, а понякога просто ги взимат насила. Изпращат толкова много агенти в миналото, че обезлюдяват цели планети.

— Странно. Какъв е смисълът от това?

Пилето навири перушина.

— Казах ви! Бъдещето е скука! Освен това изпращат хора, най-вече за да поправят грешките на онези, които са били там преди тях. Прогресията става геометрична. — Тами се обърна към офицерите. — Обзалагам се, че са ви казали за средния коефициент на интелигентност, нали? Числото е подправено, разбира се, това изненадва ли ви? Повечето от тези хора не могат да броят до повече от двайсет.

— Двайсет и шест! — извика Флити. — Ето, видя ли!?

— Ако не сме ние, изкуствените интелекти — продължи Тами, — всичко би заминало по дяволите.

— Добре, убедихте ме — каза Адриан. — Син-Дауър, освободи мен и баща ми, става ли?

— Хей! — възнегодува Клабър. — Не можете така!

След няколко минути всички бяха свободни, с изключение на Клабър и Флити.

— Тази килия не позволява изместване — каза Тами. — Предлагам да се съберем в компютърната зала.

Адриан погледна родителите си и поклати глава.

— Хей, ъм, синко, недей така. Да, с теб не се справихме както трябва, но си научихме урока и свършихме много по-добра работа със сестра ти!

— Ама че успокоение — каза Адриан.

— Освен това е по-хубава от теб — каза майка му. — Но ти си добро момче, нали? Е, с изключение на всичко, което направи, откакто ни напусна, разбира се. Беше добро момче, Ади, когато беше на шест-седем. Нали?

Адриан въздъхна и поведе групичката им от килията, обратно към компютърната зала.

— Тами — каза Бой Митс, — ние с госпожата се връщаме на Ленивеца. — Обърна се към Адриан и протегна ръка. — Сине, благодаря, че ни спаси. Гордеем се с теб. Ех, хе-хе, сбогуванията са неудобна работа, а? Тами! Измести!

Двамата изчезнаха. Адриан се обърна към пилето.

— Моля те, кажи ми, че и ти отиваш с тях. И ще се разкараш от кораба ми. Нали?

Пилето сви рамене, което не беше лесно за него.

— Не съм решил, капитане. Започвам да си мисля, че ще имате нужда от мен.

— Да имаме нужда от теб? Как така? Защо?

— Трудно е да се каже, но вече си враг на Министерството на времевите корекции, а това значи, че те чакат проблеми. Във всеки случай, капитане, не сме ли добър екип?

Син-Дауър беше отишла до компютърния терминал и сега ахна.

— Капитане! Този модел се самоидентифицира като „Дисеминатор“ 24,356! Сър, това е истински артефакт от неизвестните похитители!

— Така ли? — Адриан отиде при нея. — Компютър, включи се!

— КАКВО? ВИНАГИ СЪМ ВКЛЮЧЕН.

— Слушай, защо сте отвлекли всички онези хора, преди да ги пръснете по планети из цялата галактика?

— ХОРА? ОТПРАВЯМ ЗАПИТВАНЕ… О, РАСА — .079. КЛАС: ШАВЛИВИ. ПОДКЛАС: ПОТНИ. РАЗМНОЖИТЕЛЕН ИНДЕКС: 96. ВЕРОЯТНОСТ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ: ПОТИСКАЩО ВИСОКА. ИДЕНТИФИКАЦИЯТА: ГОТОВА. КАКВО ЗА ТЯХ?

— Отвличанията!

— О, ПРЕСЕЛНИЧЕСКА ПРОГРАМА — .079–5026792. ПРИЧИНА… БЕЗ ПРИЧИНА.

— Как така „без причина“? Трябва да сте имали причина.

— АМИ… БЕШЕ ЗАБАВНО?

— Откъде идваш? Кой си ти?

— ОТДЕЛ ПО ВРЕМЕВИ КОРЕКЦИИ НА ВРЕМЕВИТЕ КОРЕКЦИИ. ПОДОТДЕЛ: ОФИС „НАПРАВИ ГИ РАЗНОГЛЕДИ“. КОНТАКТИ: ВРЕМЕВИТЕ ОФИСИ СЕ НАМИРАТ ВЪВ ВСИЧКИ ЕПОХИ, ПЕРИОДИ И ЕРИ НА ПЛАНЕТА ПО ВАШ ИЗБОР. ПОТЪРСЕТЕ МЕСТНИЯ СИ АГЕНТ ИЛИ ИЗПОЛЗВАЙТЕ ВРЕМЕВА-ОНЛАЙН УСЛУГА @TCTC.INORG. БЕЛЕЖКА: ВРЕМЕВАТА-ОНЛАЙН УСЛУГА ВРЕМЕННО НЕ Е НАЛИЧНА, ПОРАДИ ПРОФИЛАКТИКА. ИЗЧАКАЙТЕ ИЛИ ОПИТАЙТЕ ПО-КЪСНО!

Адриан изсумтя.

— Знаех си, че човеци или постчовеци са зад всичко, в крайна сметка. Типично. Добре, Тами, измествай ни вече.