Вътьо Раковски
Преди рождения ти ден

В нощта преди рождения ти ден

навярно сняг на пръсти е преминал,

далечен вик застинал като мина

във въздуха и снежен Пиеро

 

застанал под прозореца ти удивен,

засвирил въздуха на снежно пианино,

обадило се ехото на окарина,

прозвънвал студ, заскърцало перо

 

по твоето стъкло, стих затаен

останал върху него, в светлосиньо

трептял далеч денят, облечен в пелерина,

 

и вятърът, повел липите на хоро,

така и не заминал, под прозореца застинал

в нощта преди рождения ти ден.