Вътьо Раковски
Двете чешки момичета

Бях само няколко дни с вас

мои чешки момичета —

едното по-светло, другото по-черно,

едното с по-дълги, другото с по-къси коси.

Вие знаехте само една българска дума наверно

и тя беше „мерси“.

Но ний се разбирахме.

Вие бяхте тъй млади и хубави

и аз ви се радвах,

че ме връщате в моите спомени от младостта.

Сигурно от близостта си със вас повярвах,

че е повторима дори възрастта.

Ах, мои малки момичета,

защо си отивате вие

от дъждовната вечер на София

с един писък на влак

и ме оставяте да се връщам отново

към великата рилска пустиня

или към една самоковска джамия

и да ви виждам като две малки икони

в скалистия мрак.

Имам чувството,

че без вашите погледи ще остарея,

че ще се лутам от утре като жерав във листопад

и ще си мисля за вас, и ще си спомням за вас,

и ще се гордея.

че със вас съм се чувствал

с 20 години по-млад.

Че съм се връщал към своето някога

и съм целувал нетрезво,

и съм се опиянявал мислено из нощните заведения

със вино и със слова,

а след туй съм стоял на перона

и съм гледал след влака

като един малък Незвал

и съм шептял:

Сбогом и кърпичка —

моя съдба е това.

 

Ах, мои малки момичета,

мои чешки момичета —

едното със дълги,

а другото с къси коси и топъл глас,

спомняйте си понякога за мене, ако обичате,

ако не двете —

поне едното от вас.