Вътьо Раковски
Снежно ми е

Бог ли изсипа целия сняг

на последните няколко зими

върху земята в един-едничък ден?

Вали. Вали. Вали. Ти замина.

Няма следи от твоите стъпки.

Колко сняг трябва да се извали,

за да се върнеш при мене?

Някъде отвъд тази бяла завеса,

дето има изгрев и залез на слънцето,

дето дните са бели, а нощите черни,

някой милва твоите нощни коси,

някой невидимо те целува

и му е светло и хубаво сигурно,

когато земята е най-тъмна.

 

Между две най-дълги целувки

ще се прокрадне на пръсти в теб

кратък спомен — див и ревнив —

и часовникът ще иззвъни. Кой е?

Ще отвориш вратата по нощница

и ще видиш пред нея в оня миг

как душата ми зъзне от студ,

как неистово вие… Снежно ми е.