Вътьо Раковски
Като открадната целувка във антре

Веднъж, за да не ми е много хладно

и за да ми е в студеното добре,

на тръгване от домакинята откраднах

една целувка в тъмното антре.

 

Бе може би по-продължителна от кратка,

ала за мене си остана кратка тя.

Валеше. Под дъжда като една загадка

и като тайна я пренесох през нощта.

 

Вървях. Изминаха години оттогава.

Днес спомням си за нея все по-рядко,

но и така е във живота ми добре —

 

след изживените крушения и мъжка слава

разбрах, че всяко щастие е кратко

като открадната целувка във антре.