Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- moosehead(2022)
Издание:
Автор: Еню Кювлиев
Заглавие: Приказки и легенди
Издание: първо
Издател: Издателска къща „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2009
Тип: сборник
Националност: българска
Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково
Отговорен редактор: Венера Атанасова
Художник на илюстрациите: Борис Николов Стоилов
Коректор: Ева Егинлиян
ISBN: 978-954-26-0761-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13891
История
- —Добавяне
Живял някога в Япония някой си шегаджия Ий Пей. Той бил много умен, та мнозина го дирили за съвет.
Веднъж при него дошъл един голям богаташ и скъперник.
— Ще полудея — казал той на Ий Пей, — ако не ми помогнеш.
— В какво се състои работата? — попитал Ий Пей.
— Имам непоносими съседи — казал с въздишка скъперникът. — От лявата страна — казанджия, а от дясната — ковач. От зори до мрак чукат. Главата ми ще пръснат. А за ушите ми — не питай! Моля те, намери начин да ги накараш да се преселят.
— Това не е тежка работа — казал Ий Пей, — но трябва да развържеш кесията.
Скъперникът въздъхнал дълбоко.
— Ех, ако е потребно — казал той, — и това ще направя.
— Потребно е, потребно е — рекъл Ий Пей. — Защото само с добра награда ще мога да ги накарам да се преместят.
— А колко ще трябва? — попитал със страх скъперникът.
— По десет жълтици за всеки и десет на мене за съвета и труда.
Скъперникът се замислил. Много му се видели тридесет жълтици. Но като си спомнил за чукането, развързал си кесията и дал на Ий Пей жълтиците.
— Почакай малко тук — казал Ий Пей и отърчал при ковача и казанджията.
След няколко минути той се върнал запъхтян и съобщил на скъперника:
— Имал си късмет. Съгласиха се да се преместят още днес.
И не минало половин час, чираците на казанджията и на ковача започнали да изнасят наковални, чукове, мехове, разни гвоздеи, бакъри и бакърчета, а майсторите им следели да не забравят нещо.
Скъперникът много се зарадвал. След малко той минал уж случайно край тях и казал:
— Охо, съседи, значи устояхте на думата си — премествате се? Това много ме радва. Чудя се само как успяхте така скоро да си намерите работилници… Къде се премествате?
Ковачът се усмихнал лукаво.
— Изпълняваме вашето нареждане, господарю — казал той. — По съвета на Ий Пей се сменихме с казанджията: той се премества в моя дюкян, а аз — в неговия. Така че отсега нататък аз няма да ви бъда десен съсед и с чука си не ще тревожа дясното ви ухо, а казанджията няма да дразни повече лявото ви ухо. А ако един ден и това ви дотегне, кажете на Ий Пей. Той ще съумее да ни накара да си сменим работилниците.