Еню Кювлиев
Правилна присъда

Някой си богаташ загубил кесията си, в която имало десет хиляди лева. Същия ден той съобщил във вестниците, че онзи, който я намери и я върне, ще получи хиляда лева възнаграждение.

На третия ден дошъл един беден човек и казал:

— Господине, ето вашите пари. Сиромах съм, ала не искам чуждото.

— Благодаря! Това е много хубаво от твоя страна — казал богаташът и бързо преброил парите.

Парите били точно десет хиляди лева, колкото бил загубил. Но изведнъж му се досвидели обещаните хиляда лева и казал:

— Ами тук има само десет хиляди лева, а бяха единадесет. Значи ти си взел обещаната награда.

— Не съм, господине.

— Я не лъжи! То че си ги взел, взел си ги, ама нищо — аз ги бях обещал.

— Не съм ги взел. Колкото намерих, толкова и донесох. Всичко бяха десет хиляди лева. Ако исках да взема, щях да ги взема всичките.

Прав бил сиромахът, ала богаташът не отстъпвал. Той твърдял, че били единадесет хиляди.

Дълго се препирали. Дошла работата до съд.

Съдията ги изслушал. Той веднага разбрал всичко.

— Ти твърдиш — обърнал се съдията към богаташа, — че си загубил единадесет хиляди лева, а този човек настоява, че е намерил само десет хиляди. Това значи, че тези пари не са твоите. Затова ти ще почакаш, докато се яви друг, който е намерил единадесет хиляди. — А ти — обърнал се той към сиромаха — ще задържиш тези пари, докато се яви онзи, който ги е загубил. Тази е моята присъда.