Еню Кювлиев
Бъбривата костенурка

Живяла в една дълбока гора катерица, а в пясъка край реката — костенурка.

Веднъж катерицата поканила костенурката да й отиде на гости и да я нагости с лешници.

— Да дойда, съседке, но как ще се покача на дъба? Я виж колко е високо хралупата ти!

— Много лесно! — рекла катерицата. — Ще захапеш здраво опашката ми и аз ще те изкача.

— Добре!

Изпънала врат костенурката, захапала опашката на катерицата и прибрала краката си в корубата — да се не закачат по клоните.

От дърво на дърво, от клон на клон, катерицата започнала да скача така бързо, като че лети. След нея костенурката се мятала, бухкала се в клоните, ала се държала.

Но ето насреща им щъркелът.

— Добър ден, бабо Костенурке! Къде си се наканила тъй високо?

Зарадвала се костенурката на щъркеловия поздрав. Прищяло й се да му отвърне:

— Доб…

Но щом отворила уста, изтървала опашката на катерицата и бухнала на земята.

Натъртила се здраво и ядосана, отишла, та легнала пак на старото си място.

На другия ден катерицата пак дошла.

— Ти си сърдита, съседке, но аз не съм виновна. Ако беше мълчала, нямаше да си изпатиш. Хайде отново!

Много се искало на костенурката да опита лешниците на катерицата и се съгласила. От дърво на дърво, от клон на клон — ето ги близо до хралупата, но не щеш ли, излетяла врана и загракала:

— Какъв е този камък на опашката ти, катерице?

Обидила се костенурката, не могла да претърпи и се провикнала:

— Ти си камък! — И тупнала на земята. Набила се още повече…

Но катерицата дошла пак при нея.

— Ох, боже мой, колко ми се иска да ми дойдеш на гости и да те почерпя с лешници! Моля те, помълчи, докато те изкача в хралупата, а после разговаряй с когото си щеш и колкото искаш.

Тръгнали пак от дърво на дърво, от клон на клон. По всичко личало, че костенурката е поумняла, защото в път никому не отговорила. Ето и хралупата. Катерицата вече се докопала с предните крака за нея и започнала да се намъква вътре, подигайки опашката, та по-лесно да се навлече и костенурката.

— Ето ни най-после вкъщи! — радостно казала катерицата.

Вместо да помълчи още минутка, костенурката отворила уста:

— Слава бо… — И така бухнала на земята, че не могла да шавне от мястото си. Защото хралупата на катеричката била на цели осем метра високо!