Иван Вазов
Дъб

Пей, пей! — писа един, —

дор слуша просто племе,

оставай верен син

на своя час и време.

 

Ще дойдат други дни

и ти ще си забравен,

със твоите песнй

кой знае де оставен.

 

Че възроден народ

в праха не ще се рови:

за новия живот

певци ще трябват нови.

 

О, прав си, брате, знам:

менят се времената,

но само туй не знам:

менят ли се сърцата!

 

За слава, за любов

не ще ли все жадуват,

при всяк за правда зов

не ще ли се вълнуват!

 

И туй, що дълго тях

услаждало и гряло,

ще бъде ли веч прах,

ще бъде ли умряло?

 

Аз вчера дъб видях,

на друг век чедо мощно,

клонака му съзрях бухнал,

разстлан разкошно.

 

Той веч е преживял

отдавна свойто време

и чужденец остал

и сам в полето дреме.

 

Но пак е нам драг, мил —

нехае времената:

той корени забил

дълбоко във земята.

 

1916 г.