Еню Кювлиев
Нуширван и старецът

Един път персийският шах Нуширван, като ходел на лов, видял един старец да сади на нивата си орехово дърво.

— Ей, старче — рекъл му шахът. — Мислиш ли ти, че ще дочакаш някога това дърво да ти роди плод?

— Ако аз не дочакам, моите внуци ще дочакат — отговорил кротко старецът. — Преди мене други са садили, за да има какво да бера сега аз. От това дърво ще берат онези, които ще дойдат след мен.

Този отговор се харесал на шаха и той заповядал да наброят на мъдрия старец четири хиляди гроша награда.

— Велики царю! — викнал изненадан старецът, като му наброили парите. — Не е ли чудно това, че дървото, което още не съм успял да засадя, даде толкова рано плод?

— Бройте му още четири хиляди гроша за тези мъдри думи! — заповядал Нуширван.

— О, велики царю, само твоята милост може да направи такова чудо, щото едно и също дърво в такова кратко време да даде два пъти плод.

Този отговор накарал слисания шах да заплати на стареца още четири хиляди гроша.

Нито един отговор в света не е бил тъй скъпо платен, както отговорът на този мъдър старец.