Еню Кювлиев
Неволя (Абисинска басня)

Прегладняла лисицата. Уловила една водна костенурка и стръвно се хвърлила да я разкъса. Ала от твърдата й черупка едва не изкъртила зъбите си.

— Как да те изям, като си толкова твърда? — попитала лисицата своя лов.

— Потопи ме във водата да омекна — обадила се костенурката от корубата.

Лисицата я потопила във водата, но нали си е хитруша, застъпила я с единия крак на плиткото, за да не побегне.

Почакала лисицата, колкото почакала, па попитала:

— Омекна ли?

— Започнах. Само тук, дето си ме настъпала, не мога да омекна.

Лисицата дигнала крак, а костенурката бързо плувнала навътре в реката.

— Кой те научи на тази хитрост? — попитала лисицата.

— Неволята — отвърнала весело костенурката и продължила да плува навътре.