Иван Вазов
Радостта на сенките

Полковник Янков

 

Във пламъци издъхнах ази

в борба за твойта свобода;

но днес тиран те стар не гази,

от новий няма ни следа.

        О, Македоньо, край свещени,

възкръснах с тебе този път,

и в твойта радост, възхищенье

забравих лютата си смърт!

 

Борис Сарафов

 

О, Македоньо, майко свята,

за теб борих се и живях;

от смърт не плашех се в борбата,

но аз от свои я приех.

        Отидох жертва аз безплодна

на братска злоба, но простих,

че днеска виждам те свободна —

о, майко красна, що любих!

 

Гоце Делчев

 

За тебе, Македоньо мила,

живях, борих се и умрях,

отдадох младост, дух и сила,

но теб свободна не видях.

        Свободна си сега? Ликувам,

макар и в земните недра,

защото твоита песен чувам

и чувам нашето „ура“!

 

Братя Миладинови

 

Отровени в тъмница черна,

о, Македонио, умряхме

с отворен взор, с тъга безмерна

че теб свободна не видяхме.

        Свободна си сега — ликувай!

Недей жалй, че в гроба тлеем —

Ний пак сме живи, майко, чувай:

с теб заедно и ние пеем.

 

Хилядите македонски мъченици

 

Найдохме смърт в тегла нечути,

в изгнанье, в затвор и във окови

от зли тирани — стари, нови —

но новите по-лоши, люти.

        Сега възкръсна в тебе роба,

о, Македонио безцянна!

И всички викаме от гроба:

Ура! Ура! Живей! Осанна!

 

Самуил

 

Орел по бойните полета,

умрях отчаян в Прилеп аз —

подир Беласица проклета —

веч девет века оттогаз.

        Но чувам викове победни.

Потомство ново се роди!

Я ставай, Самуиле бледни,

войските пак си поведи!

 

Михаил Шишман

 

Във боя при Велбъжд паднах,

„Прости!“ — казах на трон и царство,

печална жертва там станах

на сръбската злина, коварство.

        Но днес зачувам тръбен звук

и вик победен — утешен съм:

чрез сабята на моя внук

сто пъти ази отмъстен съм.

 

Паисий

 

За Болгарская древня слава

писах аз, грешний, на Атон.

От Дунава до Дрин тогава

бе звон оковний, плач и стон.

        Но днес ухо ми песни слиша!

Смилйл се, виждам, Бог за нас…

Ех, час велик, да стана аз

исторьята си да допиша.

 

Февруари 1916 г.