Метаданни
Данни
- Серия
- Човешка комедия
- Включено в книгата
-
Избрани творби в 10 тома. Том 6
Депутатът от Арси. Шуаните. Страст в пустинята - Оригинално заглавие
- Le Député d’Arcis, 1847 (Обществено достояние)
- Превод отфренски
- Дора Попова, 1984 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Линеен сюжет
- Любов и дълг
- Ново време (XVII-XIX в.)
- Психологизъм
- Реализъм
- Социален реализъм
- Феминизъм
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- NomaD(2022 г.)
Издание:
Автор: Оноре дьо Балзак
Заглавие: Избрани творби в десет тома
Преводач: Дора Попова
Език, от който е преведено: френски
Издание: първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1984
Тип: роман
Националност: френска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2
Излязла от печат: декември 1984 г.
Главен редактор: Силвия Вагенщайн
Редактор: Мария Коева
Технически редактор: Олга Стоянова
Художник: Ясен Васев
Коректор: Наталия Кацарова; Стефка Добрева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11178
История
- —Добавяне
Осма глава
Зестрата — една от героините на този роман
Влизайки в дома на Бовизаж, вие се озовавате в просторно преддверие, в дъното на което се вижда стълба. Вратата отдясно води към голям салон, двата прозореца на който гледат към площада, а вляво е разкошната трапезария, с прозорци към улицата. На първия етаж се помещават спалните.
Въпреки богатството на семейство Бовизаж, цялата им домашна прислуга се състоеше само от готвачка и камериерка, селско момиче, което переше, гладеше и почистваше стаите, но не обличаше госпожицата и госпожата, които, за да си запълнят времето, сами се обличаха една друга. След като продаде предприятието си, Филеас продаде коня и кабриолета си, който обикновено стоеше в конюшнята на „Пощенската гостоприемница“.
Когато Филеас се върна у дома, жена му, вече осведомена за решението, взето на събранието в дома на Жиге, беше обула ботинките и наметнала шала, готвейки се да отиде у баща си, тъй като не се съмняваше, че госпожа Марион ще намине вечерта да я посвети в плановете си относно Сесил и Симон. След като съобщи на жена си за смъртта на Шарл Келер, Филеас простодушно запита: „Какво ще кажеш на това, женичке моя?“, което разкриваше до каква степен бе свикнал да държи сметка за мнението на жена си във всичко. После седна на едно кресло и зачака отговора й.
В 1839 година госпожа Бовизаж бе на четиридесет и три години, но изглеждаше толкова младолика, че напълно можеше да дублира госпожица Марс[1]. Ако си припомним най-очарователната Селимен на сцената на френския театър, това ще ни даде ясна представа за външността на Северин Гревен: същите разкошни форми, същото прелестно личице, същата чистота на линиите. Само че жената на търговеца на чорапи бе дребна на ръст и тъкмо това я лишаваше от благородната грация, от кокетливото изящество а ла Севинье, с които великата актриса се запечатваше в паметта на хората, видели Империята и Реставрацията.
Провинциалният живот и известна небрежност в тоалета, към които постепенно бе привикнала Северин през последните десет години, бяха наложили отпечатъка си върху този красив профил, върху тези прелестни черти, а излишната пълнота бе загрозила фигурата й, толкова изящна през първите дванайсет години след омъжването й. Но всички тези недостатъци Северин изкупваше с величествения си надменен и повелителен поглед и с някакъв особен навик да отмята гордо глава. Косите й, още черни, дълги и гъсти, прибрани в плитки високо над главата, я правеха особено млада. Раменете и гърдите й бяха снежнобели, но толкова заоблени и напращели, че с мъка обръщаше шията си, станала прекалено къса. Ръцете й бяха също такива пълни и закръглени, с красива, но прекалено пухкава китка, с малки, дебелички пръстенца. Това бе такова обилие на живот и здраве, че то напираше дори от обувките й, тясно притиснали месестите нозе. Големи кръгли обици, по хиляда екю всяка, украсяваха ушите й. Носеше боне от розова дантела, вталена рокля от вълнен муселин на розови и сиви райета, завършена долу със зелен кант и с разтварящи се поли, изпод които се показваше друга поличка с кръгли волани. На плещите си бе наметнала зелен кашмирен шал, с бродирани палмовидни листа, краят на които отзад се спускаше до пода. Обувките от бронзирана кожа, както се виждаше, бяха твърде тесни за краката й.
— Мисля, че не сте чак толкова прегладнели — каза тя, като стрелна с поглед Бовизаж — и можете да почакате половин час. Баща ми вече е обядвал, а аз не мога да ям спокойно, докато не разбера какво мисли за всичко това и трябва ли да отидем у Гондрьовил.
— Иди, иди, душичке, аз ще почакам — каза търговецът на чорапи.
— Божичко, никога ли няма да ви отуча да ми говорите на „ти“? — извика тя, като сви в негодувание рамене.
— Пред хора това не ми се е случвало от 1817 година насам — извини се Филеас.
— Това ви се случва постоянно — и пред прислугата, и пред дъщеря ни.
— Както кажете, Северин — тъжно отвърна Бовизаж.
— Само не казвайте ни дума на Сесил за решението на избирателите — добави госпожа Бовизаж, като се оглеждаше в огледалото и си оправяше шала.
— Искаш ли да дойда с теб при баща ти? — запита Филеас.
— Не, останете със Сесил. А какво става с Жан Виолет? Нали днес щеше да ви изплати остатъка от дълга си? Дължи ви двайсет хиляди франка. Вече три пъти отлага, и всеки път за по три месеца. Не му давайте повече никаква отсрочка. А ако не може да плаща, предайте полицата му на съдебния пристав Куртел: ще действуваме по законен път, ще го дадем под съд. Ашил Пигу ще ви обясни как да си получите парите. Този Виолет е достоен внук на дядо си! И мисля, че е способен да пипне чуждите пари, като се обяви във фалит! Той няма ни срам, ни съвест!
— Но никак не е глупав — каза Бовизаж.
— Вие му преотстъпихте клиентела за трийсет хиляди франка и помещение, което струва най-малко петдесет хиляди. А той за осем години ви изплати само десет хиляди…
— Никога не съм завеждал дело против когото и да било — отвърна Бовизаж. — И предпочитам да загубя парите, вместо да тревожа някакъв бедняк.
— Бедняк, който ви се надсмива!
Бовизаж замълча. Той не намери какво да отговори на тази жестока забележка и като наведе очи към пода, започна да разглежда паркета на салона. Постепенното отслабване на умствените способности на Бовизаж, а така също и на неговата воля, се обясняваше може би с това, че твърде много спеше. Той неизменно си лягаше в осем часа вечерта и ставаше в осем сутринта, така че от двайсет години насам спеше непробудно по дванайсет часа всяка нощ; а ако някога се случеше да се пробуди, този факт биваше за него толкова необичаен, че цял ден говореше само за това. За сутрешния си тоалет отделяше не по-малко от час, защото жена му го беше приучила да се явява на закуска избръснат, измит и облечен. Когато още се занимаваше с търговия, той веднага след закуска тръгваше по работа и се връщаше едва на обяд. След 1832 година тези делови излизания бяха заменени с посещения при тъста, при някои от познатите или с разходки. През цялата година, при каквото и да било време, той носеше високи обуща, сини сукнени панталони, бяла жилетка и синьо палто — облекло, каквото изискваше жена му. Бельото му се отличаваше с изящество и белота, тъй като Северин го задължаваше да го сменя всеки ден. Тези грижи за външността, тъй рядко съблюдавани в провинцията, караха арсийци да се отнасят към него с уважение, с каквото се отнасят в Париж към елегантния мъж.
И така, с външния си вид този достоен и почтен търговец на трикотаж правеше впечатление на важна личност, тъй като жена му бе достатъчно съобразителна, за да не произнесе никога нито дума, която да разкрие на арсийското общество разочарованието й и нищожеството на съпруга й, който благодарение на усмивките си, на сладникавите си фрази и маниери на богаташ минаваше за един от най-видните хора в града. Говореше се, че Северин така го ревнувала, че никога не го пускала да излиза след вечеря и Филеас в това време се отдавал на блажен сън.
Бовизаж, който живееше по угодата си, приласкаван от жена си, добре гледан от двете си слугини, гален от дъщеря си, се обявяваше за най-щастливия човек в Арси и той наистина бе щастлив. Чувството на Северин към това нищожно същество не бе лишено от покровителствената милост, с която майката се отнася към децата си. Когато трябваше да прояви строгост, тя се стараеше да прави това под формата на шега. Трудно бе да си представи човек по-спокойно семейство, а това, че Филеас изпитваше отвращение към всички светски сборища, където неизменно заспиваше от скука, тъй като не умееше да играе на карти, позволяваше на Северин да се разпорежда свободно със своите вечери.
Появяването на Сесил изведе от затруднение Филеас, който извика:
— Колко си хубава!
Госпожа Бовизаж веднага се обърна и хвърли към дъщеря си изпитателен поглед, от който Сесил се изчерви.
— Кое ви накара да се нагиздите така, Сесил? — запита майката.
— Но нали тази вечер ще ходим у госпожа Марион? Облякох се така, за да видя как ще ми стои новата рокля.
— Сесил! Сесил! — въздъхна Северин. — Защо искате да заблуждавате майка си?… Това не е добре, аз не съм доволна от вас. Намислили сте нещо и го криете от мен.
— Но какво е направила? — запита Бовизаж, като се любуваше на наконтената си дъщеря.
— Какво е направила ли? Аз ще й кажа — отвърна госпожа Бовизаж, заплашвайки с пръст единствената си дъщеря.
Сесил се хвърли към майка си, прегърна я и започна да се гали в нея, което за единствените дъщери е сигурен начин да доказват правото си.
Сесил Бовизаж, млада деветнайсетгодишна девойка, беше облякла светлосива копринена рокля, гарнирана с тъмносиви нашивки и пристегната в кръста; корсажът с малки копченца и кантове завършваше отпред с остър връх, а отзад се връзваше като корсет. Това подобие на корсет чудесно очертаваше гърба и бюста. Полата с три реда волани падаше на очарователни гънки и елегантната й кройка свидетелствуваше за високото майсторство на някоя парижка шивачка. Плещите бяха покрити с красива дантелена кръгла яка, а на шията на милата наследница бе вързан много елегантно розов ешарп. Сламена шапка с пищна роза, черни ажурни ръкавици, обувки от бронзирана кожа завършваха облеклото й; ако не бе възбудено-празничният вид на Сесил, тази изящна фигурка, подобна на картинка от моден журнал, сигурно би възхитила родителите й.
Впрочем Сесил бе добре сложена — средна на ръст, гъвкава и стройна. Беше сресала кестенявите си коси по модата на 1839 година — две дебели плитки, заплетени от двете страни на челото, се спущаха край бузите й и се връзваха отзад. В това свежо, здраво личице с прелестен овал имаше нещо артистично, което Сесил не можеше да унаследи нито от баща си, нито от майка си. Нейните светлокафяви очи бяха напълно лишени от това меко, кротко и едва ли не тъжно изражение, толкова свойствено на младите девойки. Но всичко, що бе романтично и необикновено в нейната външност, бойката, жива, цъфтяща от здраве Сесил разваляше с някаква еснафска самонадеяност и свободни маниери, присъщи на разглезените деца. Ала съпруг, способен да я превъзпита и да изтрие следите от провинциалния живот, все още можеше да извае от този суров материал очарователна жена. И наистина Северин се гордееше с дъщеря си дотолкова, че това чувство изкупваше щетите, които й нанасяше с любовта си. Госпожа Бовизаж има достатъчно сили да възпита добре своята дъщеря. Тя бе свикнала да се обръща към нея с престорена строгост и по такъв начин я бе направила покорна, като успя при това да потисне малкото зло, заложено в тази млада душа. Майка и дъщеря никога не бяха се разделяли; така Сесил бе запазила това, което далеч не така често, както ние мислим, се среща у младите девойки — чистота на мисълта, истинско простосърдечие и жива непосредственост на чувствата.
— Вашият тоалет буди у мен подозрение — забеляза госпожа Бовизаж; — може би Симон Жиге ви е казал снощи нещо, което криете от мен?
— Е, и какво? — намеси се Филеас. — Човек, който сигурно ще получи депутатски мандат от съгражданите си…
— Скъпа майчице — пошепна Сесил на ухото на майка си, — той е скучен… но освен него за мен тук, в Арси, няма друг.
— Добре си го преценила, но почакай, докато не изкаже мнението си твоят дядо — отвърна госпожа Бовизаж, като целуна дъщеря си, чието признание разкриваше здрав разум, но заедно с това показваше, че мисълта за женитба вече бе смутила невинния й покой.