Оноре дьо Балзак
Депутатът от Арси ^[0] (7)

Седма глава
Домът на Бовизажови

В периода на реакцията от 1815 година за околийски началник в Арси назначиха виконт Дьо Шаржбьоф, отломък от обеднял старинен аристократичен род. Виконтът получи това назначение благодарение покровителството на родственицата си, маркиза Дьо Сен Син. Младият човек остана на тази длъжност цели пет години. Говорят, че толкова дългото му застояване, далеч неспособствуващо за неговата кариера, било свързано с красивата госпожа Бовизаж. Впрочем нека не пропуснем да отбележим, че слуховете не бяха потвърдени чрез нито един от ония говорещи за страсти скандали, които е тъй трудно да се скрият от провинциалните аргусовци. Ако Северин обичаше виконт Дьо Шаржбьоф и виконтът обичаше Северин, всичко това бе във висша степен благородно и благопристойно, както казваха приятелите на Гревен и на Марионови. А тази двойна клика умееше да диктува мнението си в целия окръг. Но Марионови, както и Гревенови нямаха ни най-малко влияние върху роялистите, за какъвто смятаха околийския щастливец и казваха, че е роден под щастлива звезда.

Научила за това, което се говореше за нейния роднина в светските салони, маркиза Дьо Сен Син го извика в Сен Син и не намирайки сили да преодолее отвращението си към всички повече или по-малко свързани с участниците в толкова фаталната за семейството й съдебна драма, го застави да напусне Арси. Преместиха го в Сансер на същата длъжност, с обещание да го направят префект. Някои тънки наблюдатели твърдят, че виконтът се преструвал на влюбен, за да стане префект, тъй като знаеше колко ненавистно за маркизата бе името Гревен. Други забелязаха, че появяванията на виконт Дьо Шаржбьоф в Париж неизменно съвпадали с пътуванията, които предприемала в същата посока госпожа Бовизаж под най-незначителни предлози.

За безпристрастния историк би било твърде трудно да си състави мнение по факти, погребани в тайните на личния живот. Едно-единствено обстоятелство, изглежда, е дало основание за злословия: Сесил-Рене Бовизаж се роди в 1820 година, същата, когато виконт Дьо Шаржбьоф напусна длъжността си в града, а едно от имената на ощастливения околийски случайно било също Рене. Това име било дадено на Сесил от нейния кръстник — граф Дьо Гондрьовил. Ако майката се беше противопоставила на това, дъщеря й да носи такова име, тя щеше да потвърди в известна степен съществуващото подозрение. Но тъй като светското общество въпреки всичко всякога държи да остане право, всички счетоха, че това е хитроумна измислица на стария пер на Франция. Кръстница бе госпожа Келер, дъщерята на графа, която се казваше Сесил. Що се отнася до физическото сходство на Сесил-Рене Бовизаж с виконта, то бе просто поразително. Тази млада особа с нищо не приличаше нито на баща си, нито на майка си, а с времето стана жив портрет на виконта, от когото бе наследила и аристократичните маниери. Впрочем тази двояка прилика, духовна и физическа, така си и остана незабелязана от жителите на Арси, тъй като виконтът повече не се весна тук.

Северин, така или иначе, съумя да направи Филеас посвоему щастлив. Той обичаше хубавото ядене и не се отказваше от благата на живота; тя му предлагаше най-превъзходни вина и достойни за епископ ястия, приготвяни от най-добрата готвачка в департамента, но всичко това без всякакви претенции за разкош, тъй като Северин се придържаше към условията на буржоазния начин на живот в Арси. Арсийци казваха така: трябва да се обядва у госпожа Бовизаж, а да се вечеря у госпожа Марион. Господството, което Реставрацията придаде на дома Сен Син в департамента на Арси, естествено доведе до още по-тясно сближаване на всички семейства, които имаха отношение към наказателния процес по повод похищението на Гондрьовил. Семействата Марион, Гревен, Жиге се обединиха толкова по-тясно, колкото успехът на така наречената им конституционна партия изискваше в изборите пълно единодушие.

Северин по сметка накара Бовизаж да се заеме със старата търговия, от която всеки друг на негово място би се отказал. По нейно настояване той поддържаше търговски връзки с Париж, пътуваше из селата. По този начин до 1830 година Филеас, комуто се представяше възможност да упражнява инстинкта си към придобивки, печелеше годишно толкова, колкото разходваше, без да се считат лихвите от нарастващите капитали, вършейки занаята си, както се казва, между другото. Лихвите от състоянието на съпрузите Бовизаж, превърнали се за шестнадесет години, благодарение грижите на Гревен, в солиден капитал, достигнаха в 1830 година към петстотин хиляди франка. Такава беше всъщност по това време зестрата на Сесил, вложена от стария нотариус в трипроцентни облигации по курс петдесет франка, което й осигури трийсет хиляди франка годишна рента.

Така че никой не се заблуждаваше в преценката си за състоянието на Бовизажови, изчислявано тогава на осемдесет хиляди франка годишен доход. В 1830 година те продадоха чорапеното си предприятие на търговския посредник Жан Виолет, внук на един от главните свидетели на обвинението в процеса „Симьоз“, и вложиха капиталите си, възлизащи по това време на триста хиляди франка, в държавни книжа. Но освен това, на съпрузите Бовизаж предстоеше да получат наследство от стареца Гревен и от старата фермерка Бовизаж, като всяко от тях трябваше да прибави към доходите им от петнайсет до двайсет хиляди франка годишно. Крупните състояния в провинцията са резултат от времето, умножено по пестеливостта. Трийсет години старост там винаги са капитал.

Като отделиха за зестра на Сесил-Рене петдесет хиляди франка рента, съпрузите Бовизаж оставиха за себе си тези две наследства, трийсет хиляди франка рента и къщата си в Арси.

След смъртта на маркиза Сен Син Сесил сигурно можеше да се омъжи за младия маркиз, но цветущото здраве на тази жена, все още държелива и почти хубава на шестдесет години, осуетяваше тази надежда, ако тя изобщо се бе появила в сърцето на Гревен и дъщеря му, както твърдяха някои хора, учудени, че такива достойни кандидати като околийския и прокурора бяха получили отказ.

Къщата на Бовизажови, една от най-красивите в Арси, е разположена на площада Дю Пон, там, дето улица Видбурс пресича улица Дю Пон, излизаща на църковния площад. Макар без двор и без градина, което е рядкост в провинцията, къщата има внушителен вид въпреки неестетичната украса. Ниска двукрила врата извежда на площада. Прозорците на приземния етаж гледат към пощенската гостоприемница и към площада, където се открива доста живописна гледка на реката Об, под чийто мост се движат кораби. На този бряг, зад моста, се вижда друг, по-малък площад, където живее Гревен и откъдето започва пътят за Сезан. И откъм улицата, и откъм площада къщата на Бовизаж, грижливо боядисана в бяло, прави впечатление на каменна сграда. Високите капаци, външните релефни корнизи на прозорците — всичко придава на този дом някакъв своеобразен характер, нелишен от известно благородство, което го отличава от жалките къщурки на Арси, в повечето случаи дървени, но покрити с особена мазилка, наподобяваща здрав камък. Впрочем тези къщурки не са лишени от известна простодушна наивност, може би защото всеки строител или всеки стопанин се е постарал по свой начин да реши задачата, каквато представлява постройката от подобен род. На двата площада, от едната и от другата страна на моста, може да се видят образци на гореописаната характерна за този край архитектура.

В средата на редицата домове, разположени на площада, вляво от къщата на Бовизажови, се забелязва паянтовата, боядисана във виненочервено и украсена със зелени летви къщица на Жан Виолет, внук на прословутия фермер от Груаж, един от главните свидетели в делото по похищението на сенатора; след 1830 година Бовизаж му бе преотстъпил предприятието и клиентелата си и дори казват, че му заемал капитали. Мостът над реката в Арси е дървен. На стотина метра от този мост, нагоре по течението на река Об, се вижда друг мост, над който стърчи дървената постройка на воденица с няколко колелета. Пространството между градския и частния мост представлява широк басейн, по бреговете на който се издигат големи къщи. В процепите между къщите и над покривите се вижда хълм, а на него — Арсийският замък, с парк, градини, каменна ограда и вековни дървета, издигащи се над горното течение на река Об и над голите ливади по левия й бряг.

Шумът на реката, прокрадващ се иззад бента през воденичното корито, песента на колелетата, изхвърлящи буйна пяна, плясъкът на водата, падаща в басейна на струи, всичко това придава оживление на улица Дю Пон; то представлява рязък контраст със спокойната повърхност на реката, която малко по-долу тече между градините на господин Гревен, чийто дом се възправя в ъгъла на моста, по левия бряг и пристана на десния, където лодки разтоварват стоката си точно пред няколко бедни, но живописни къщички.

Река Об лъкатуши в далечината между дърветата, които ту стърчат самотни, ту се сгъстяват, големи или малки и разнолистни — според желанията на притежателите, чиито владения се простират по бреговете.

Къщите тук дотолкова са различни една от друга, че пътникът ще намери сред тях архитектурни образци едва ли не на всички страни. Така на север, на брега на басейна, в чиито води лудуват патици, се вижда почти средиземноморска къща, покривът на която се огъва под извитите като улуци керемиди, каквито употребяват в Италия; тя стои в дъното на малка градина, разположена по самия край на стръмния бряг; в градината растат лози, две-три дървета и се вижда беседка с асма над нея. Тази къща напомня кътче в Рим, където на брега на Тибър някои къщи изглеждат точно така. Отсреща, на другия бряг на басейна, стърчи голяма къща със стряха и сводести галерии, много подобна на швейцарска хижа, а в подкрепа на това сходство между къщата и воденицата се разстила широка ливада, обградена по края с тополи, през която се извива малка песъчлива пътека. По-нататък масивните стени на замъка, който редом с тези скромни жилища изглежда още по-внушителен, ни връщат към пищното великолепие на старинните аристократични сгради.

Макар че през двата граничещи с моста площада минава пътят за Сезан — лошо шосе в отвратително състояние, и макар че тези площади са най-оживената част на града, тъй като на улица Видбурс се намира сградата на мировото съдилище, както и кметството на Арси, попадналият тук парижанин би намерил това място за удивително глухо и провинциално. В този пейзаж има толкова наивна простота, че например на площад Дю Пон, точно срещу Пощенската гостоприемница, ще видите и дървен кладенец. Впрочем такъв кладенец е украсявал до неотдавна великолепния двор на Лувърския дворец.

Най-отличителната черта на провинциалния живот е дълбоката тишина, в която е потънало градчето и която цари дори в най-оживените му кътчета. Човек лесно може да си представи каква суматоха извиква всеки чуждоземец, задържал се в Арси само няколко часа, с какво жадно внимание го оглеждат показалите се от всяко прозорче лица и с какво неспокойно любопитство непрестанно се шпионират един друг жителите на градчето. Животът тук до такава степен е подчинен на манастирската условност, че освен в неделя и в празнични дни, минувачът не ще срещне жива душа нито на булеварда, нито по „Алеята на въздишките“, нито дори на улицата. Сега на всекиго ще стане ясно защо приземният етаж на Бовизажовия дом се намираше на едно ниво с улицата и площада. Площадът му служеше за двор. Изправяйки се до прозореца, бившият продавач на чорапи можеше с един поглед да обхване и простиращия се пред него църковен площад, и двата площада до моста, и пътя за Сезан. Той виждаше как в Пощенската гостоприемница пристигат куриери и пътници. В приемните дни наблюдаваше оживената тълпа около съда и кметството. Ето защо Бовизаж не би заменил къщата си дори и със замъка, въпреки господарския му вид, въпреки каменните стени и великолепното му местоположение.