Сюзън Луис
Италианска афера (8)

Глава осма

— Къде са децата? — попита Стейси, като постави чаша вино пред Лейни и наля една и за себе си.

— Зав отиде да храни патиците с Алфи — отговори Лейни — а Тиърни е в стаята си. Нямаше търпение да се качи горе, дори не поздрави, като влезе.

— А Макс?

— Не съм сигурна кога свършва работа. Предполагам, че ще разберем, щом си дойде.

— Значи, не трябва да шофираш повече днес — реши Стейси — така че — пий.

Въпреки че чувстваше, че й е необходимо, когато отпи, Лейни усети горчив вкус на езика си.

— Значи, изобщо не си се чувала с Том, откакто е заминал… — поклати глава Стейси. Тя погледна към Питър, който изглеждаше погълнат от един стар филм, макар че дали възприемаше нещо — само той си знаеше.

— Не, не е звънял — каза Лейни. — И не мисля, че ще го направи.

— Ще трябва в крайна сметка.

Лейни само сви рамене. Мъчеше се да блокира образа на невъзмутимо красивата Кърстен Бонер с ослепителната й усмивка и убийствен интелект.

— Никога, дори в най-лудите ми фантазии… — Тя млъкна и поклати глава, прималяла от страх. — Но защо пък не? Висока, стройна блондинка, мечта за всеки мъж, майка на шестнайсетгодишната му дъщеря, която без съмнение е перфектно копие на съвършената си майка… Всичко е толкова дяволски перфектно… Нали?

Стейси се подсмихна иронично.

— Напомняш ми за майка си, когато си ядосана.

Лейни я изгледа хладно.

— Мислиш ли, че наистина е болна? — попита тя. Преди Стейси да успее да отговори, тя продължи: — Ако е така, Том защо не ми каза веднага? Не, той лъже, знам го. Мисля, че той не може да реши с кого иска да бъде — с мен или с нея, така че си измисля, че е болна, за да спечели малко време да бъде с нея.

— Каза ли от какво е болна?

Лейни поклати глава.

— Само, че се нуждаела от него. Колко мило, нали? И как смее тя, по дяволите, да има нужда от него? Той е мой съпруг, за бога — избухна тя — и има три други деца, освен това, което очевидно има от нея.

Как можеше да има дете от друга жена? Тя все още не можеше да се застави да го приеме.

— Като говорим за деца — попита Стейси — спомена ли нещо на твоите?

— Не, но сигурно ще им кажа, че се е задържал в Лондон заради проблеми на снимачната площадка. — Очите й срещнаха топлия поглед на Стейси. — Мислиш ли, че той е водил двойствен живот през цялото това време? — попита тя нещастно.

— Нямам представа — отвърна нежно приятелката й. — Но…

— Но е трудно да мислиш друго, когато детето е на шестнайсет години и майката е толкова красива като Кърстен Бонер — довърши Лейни вместо нея.

— Той винаги е изглеждал толкова щастлив с вас… — замислено отрони Стейси. — Затова ми е трудно да повярвам, че е било измама. Ти щеше да разбереш. Или той щеше неволно да се издаде, или инстинктът ти щеше да ти подскаже…

— Е, те очевидно са имали връзка преди шестнайсет години, за която не съм знаела нищо… А това означава, че той е изневерявал на Ема с мен и с Кърстен. — Затвори очи, когато я обзеха старите угризения, че го е отнела от първата му жена. — Вината е моя — призна Лейни тихо. — Заслужавам си съдбата заради това, което причиних на Ема.

— Това е абсурдно — сгълча я Стейси. — Станало е преди толкова много време и Ема го е превъзмогнала от години.

— Това не означава, че не е било опустошително за нея тогава… А аз сега започвам да разбирам как се е чувствала.

Стейси понечи да възрази, когато мобилният й телефон иззвъня.

— Съжалявам, трябва да отговоря — намръщи се тя. Когато тя се изправи и излезе навън, Лейни беше завладяна от представата за Том и Кърстен Бонер сред селска идилия с красивото им дете, облени от слънчева светлина. Колко често беше ходил там? Заедно ли бяха намерили мястото преди три, пет, десет години и дали се бяха нанесли като младоженци? Трудно ли е било за Кърстен, когато той беше с другото си семейство? Сигурно й е дошло прекалено, затова е изпратила есемеса. Искала е да бъде сигурна, че Том ще каже на жена си, че има и други ангажименти, също толкова важни, колкото тези, които има към нея…

— Наред ли е всичко? — попита тя, когато приятелката й се върна вътре.

Стейси кимна.

— Даяна иска подробности за няколко потенциални сътрудници. Както и да е… Обясни ми сега какво точно ти каза Том, защото нищо не разбрах от разговора по телефона…

— Наистина няма смисъл — запротестира Лейни. — Описах ти всичко, така или иначе… Няма смисъл да го предъвкваме безконечно, това няма да промени факта, че той се върна там…

— Напротив, аз съвсем не съм убедена, че нещата стоят точно така… — честно заяви Стейси. — Искам да кажа, очевидно Джулия съществува, но той да води двойствен живот с Кърстен… Щеше да се разбере досега, ако беше истина. Някой щеше да научи, знаеш какви са таблоидите. Нищо не им убягва задълго.

— Дори и да си права, не виждам каква е разликата… Той има дете от нея, дете, за което никога не ми е споменал нищо…

— Може би и той не е знаел…

Лейни вдигна ръце.

— Как може да не е знаел! Помниш ли как гърмяха медиите, когато Кърстен беше бременна? Целият свят научи.

— Стана и отиде да донесе още вино от хладилника, надявайки се то да потуши бушуващите в нея емоции. — Дори и той да се върне, аз не мога просто да се преобразя в изтривалка, казвайки: „О, заповядай, Том, моля, стъпчи ме, Том!“. Не, няма да го направя. Той взе своето решение, когато беше тук днес. Заявих му, че ако отиде, не трябва да си прави труда да се връща, а той тръгна въпреки това. Мисля, че с действието си каза всичко, което трябва да знам.

— Но ти не вярваш, че си е отишъл завинаги…

— По дяволите, как мога да знам в какво да вярвам? Тези последни шестнайсет години явно са били пълна измама…

— Лейни…

— Не, помисли за цялото време, което той прекарваше в къщата на Дейв Хил в Корнуол за „усамотение, когато една книга не върви добре“. Той очевидно е бил с нея тогава, в нейното убежище в Херефърдшър, или където и да е, по дяволите. Много му е било удобно тъй, уютно местенце на края на света…

— Ти си измисляш — припомни й Стейси. — Няма как да знаеш дали нещо от това е вярно.

— Знам, че тя живее край Херефърд, защото той сам ми призна.

— Но няма никакви доказателства, че той е прекарвал времето си там.

— Ала със сигурност виждаш колко лесно му е било да води двойствен живот!

— Повтарям ти, ти самата не вярваш на нищо от това…

— Вярвам, Стейси, наистина. Ти самата си спомняш как той пропусна да ми каже, че е женен, когато бяхме заедно за първи път. Ако не бях забременяла, сигурна съм, че изобщо нямаше да признае… Щях сама да разбера, а дотогава вероятно щях да съм така или иначе минало, защото той щеше да е с Кърстен Бонер. Или може би все още с Ема, кой знае? Не, Стейси, без значение колко добра можеш да бъдеш като адвокат на дявола, той все пак не е тук, нали? Той е с нея. Така че, моля те, повече не се опитвай да го защитаваш…

Гласът й се пречупи, а сълзи опариха очите й.

Стейси хвана нежно ръцете й.

— Не мислиш ли, че най-малкото трябва да се опиташ да го оправдаеш поради липса на доказателства? Доколкото знам, вие всъщност не сте говорили дълго и съм сигурна, че има какво още да се изясни.

Изтривайки очи, Лейни кимна. Всъщност това беше така: не бяха говорили дълго и тя наистина не му беше дала шанс да обясни нищо. Тъй че може би нещата не бяха толкова лоши, колкото се страхуваше…

Ала ако смяташе така, трябваше да повярва, че точно сега Тиърни не слизаше с грохот надолу по стълбите на път към кухнята.

— Вие двете вече сте на вино? — изкоментира дъщеря й, като метна училищната си чанта на плота и отвори рязко хладилника. — Какво има за ядене? Умирам от глад.

— Трябва да е останала малко фритата — отвърна Лейни — освен ако Зав не е изял всичко.

— Обзалагам се, че го е направил, лакомото прасе. О, не, ето я! — Грабвайки последното парче, Тиърни го пъхна в устата си, като почти се задави и събори чантата си на пода.

— О, защо не внимаваш — изръмжа Лейни, когато лаптопът и iPhone-ът й се плъзнаха по плота.

— Не е моя вината — запротестира Тиърни и разпиля трохи, но бързо се наведе да събере всичко.

— Чакай малко. — Лейни забеляза позната книга. — Какво е това тук?

— Нищо! — контрира Тиърни, пъхайки книгата под лаптопа си.

— Тиърни, видях я…

— Да, добре, но не е моя!

— Тогава защо е у теб?

— Пазя я за някого.

Погледът на Лейни стана твърд.

— Ако баща ти знаеше, че дори само си отворила тази книга…

— Нали ти казах, че я пазя за някого.

— Вероятно, защото нейните родители също не искат да я чете. Дай я на мен.

— Няма начин.

— Казах, дай ми я.

— А аз казах — няма начин.

Лицето на Лейни пребледня. Тя грабна книгата и откъсна няколко страници.

— Е, това беше мъдро — озъби се Тиърни.

— Върни се обратно в стаята си. Наказана си, докато не заминем за Италия.

Тиърни вдигна ръце.

— Много се палиш!

— Изпълнявай каквото ти се казва или кълна се в бога и двете ще съжаляваме накрая.

Пребледняла, Тиърни тръгна обратно по коридора.

— Ще говоря с татко за теб — изръмжа тя — защото смятам, че си превъртяла.

— Желая ти успех! — извика Лейни след нея.

— Ти си пияна, това е, което не ти е наред…

— Млъкни, Тиърни.

— Ако искаш да отслабнеш, трябва да се откажеш от миенето.

Лейни безпомощно срещна очите на Стейси.

— Ти не си дебела — произнесе тя тихо.

— И си го изкарваш на мен, защото си се скарала с татко — продължи да дрънка Тиърни. — Е, не го обвинявам, че остана в Лондон. Бих направила същото, ако трябваше да се върна у дома при теб.

— И аз бих го сторила, ако трябваше да се върне при теб — изстреля Лейни в отговор.

— Мразя те.

— Чувството е взаимно.

— Сега ще се обадя на татко, за да му кажа, че си пияна и обиждаш, и не си годна да се наричаш майка.

— Направи го. И не забравяй да му напомниш, че имаш рожден ден в събота. Кажи му, че ще станеш на шестнайсет…

— Да бе, той знае. А така или иначе, нали ти казах, че ще бъда със Скай до неделя…

— Ще видим.

— Да, ще отида и това е!

Оставяйки й последната дума, тъй като щеше да продължи цяла нощ, ако не го направи, Лейни отиде да затвори вратата за коридора и пое дълбоко дъх, като се облегна на нея.

— Ти не си дебела — повтори Стейси.

Лейни почти се усмихна.

— Ще ходим ли да плуваме днес? — попита я баща й.

— Не, утре — отвърна тя.

— Утре — повтори той шепнешком.

— Искаш ли вино? — предложи тя, отивайки да донесе нова чаша.

Когато стигна до шкафа, Тиърни се втурна с грохот обратно през вратата.

— Свързах се с татко — обяви тя. — Той се съгласи да ида у Скай за рождения ми ден. И иска да знае дали трябва да бъде в студиото за радиоинтервюто си утре, или ще бъде по телефона?

Лейни погледна Стейси и по изражението й разбра, че и тя е регистрирала същото като нея — първо, че Тиърни е успяла да се свърже с Том, и второ, че след като го е убедила да прекара шестнайсетия си рожден ден със Скай в Лондон, сега той няма наложителна причина да се върне.

— Е? — подкани я заядливо Тиърни. — Ще му пратиш ли есемес, или аз трябва да бъда възрастната тук и да го направя вместо теб? За какво се скарахте все пак?

— Кой каза, че сме се скарали? — едва не подскочи Лейни.

Тиърни сви рамене.

— Изглежда доста очевидно. Ти винаги си в отвратително настроение, когато двамата се спречкате. И така, аз ли да му пиша есемес?

— Кажи му, че не знам за интервюто, ще трябва да се консултира с продуцента на програмата — отговори глухо Лейни.

— Това не е ли твоя работа? — подразни я дъщеря й.

— Тиърни, за бога, просто направи каквото ти се казва — извика Лейни.

Очите на Тиърни блеснаха.

— Добре, не е нужно да крещиш! Помислих си, че ти си тази, която организира всичко…

— Обикновено съм аз, но в този случай… О, за бога. — Грабна телефона си и написа съобщение: Може би Кърстен ще поиска и работата ми, както и съпруга ми.

— Какво каза? — попита Тиърни.

— Гледай си работата.

— Моя работа е, ако родителите ми се държат като идиоти.

— Нямаше ли да преговаряш?

— Направих го.

— Тогава го направи отново и дай това на дядо си, преди да тръгнеш.

Вземайки чашата с вино, Тиърни я занесе на Питър и седна на дивана до него.

— Добре ли си? — попита тя и обви ръце около раменете му.

Усмихнат, Питър я потупа по гърба.

— Да, добре съм. А ти?

— Супер! Или поне щях да бъда, ако не беше мама.

Питър продължи да се усмихва и да потупва Тиърни по гърба.

— Имаш прекрасна майка — рече той, напомняйки на Лейни как казваше същото на нея.

— Да, точно така — отвърна Тиърни и залепи целувка на бузата му. Сетне прегърна Шърман и тръгна към вратата.

— Казвам ти — заяви тя язвително, когато Лейни доля вино на себе си и на Стейси — от това дебелееш и ако…

— Тиърни, защо трябва да бъдеш толкова ужасно дете? — прекъсна я Лейни уморено.

— Може би приличам на теб. Както и да е, няма да остана, където не ме искат. Слава богу, че се махам оттук в четвъртък. Ще ми се само да беше по-скоро. — И като отметна назад косата си, се отдалечи по коридора.

— Тя наистина знае как да ме влуди — въздъхна Лейни и се върна на масата.

— И ми дължиш тази книга! — долетя гласът на Тиърни от стълбите. — Ще трябва да я възстановя и не виждам защо аз трябва да плащам, когато ти я унищожи.

— Няма да получиш никакви пари от мен за нещо, което ще омърси ума ти и ще изврати морала ти — извика Лейни, цитирайки Том.

— Аз съм на шестнайсет, не забравяй. Не е като да не знам за секса, а и половината от момичетата на моите години вече са правили всички тези неща.

— Ако вярваш на това, значи си дори по-глупава, отколкото изглеждаш. Все пак, ако не си я прочела, как знаеш какво има в нея?

— Тъпо е да не знам, след като всички говорят за това. Може би и ти трябва да се опиташ да я прочетеш, може да се отпуснеш малко.

Лейни улови многозначителния поглед на Стейси.

— Мислех, че би трябвало да има обратен ефект — контрира тя иронично.

— Какво? — не дочу Тиърни.

— Не се ли отнася за подчинението?

Дъщеря й изстена.

— О, боже, хич не си смешна — каза тя и преди Лейни да направи опит за последна дума, Тиърни избяга нагоре по стълбите.

— Да бъдеш майка е толкова забавно — коментира Стейси — колкото да се бичуваш всеки ден…

Лейни опита да се засмее и погледна Макс, който в този миг нахълта отвън.

— Къде е татко? — попита той ядосано. — Не си вдига шибания телефон, а опитвах да му звъня през целия път до дома.

Потръпвайки от езика му, Лейни каза:

— Да разбирам ли, че първият ти ден е минал добре?

Макс изсумтя ядосано.

— Да, чудесно, ако не броим онаниста продавач, който би трябвало да си завре дебелата шибана глава в микровълновата и да я включи. Е, къде е татко?

— Опита ли да му изпратиш есемес? Тиърни се е свързала с него…

— Кога се връща? Той трябваше да ни намери билети за Били Браг тази вечер. Обзалагам се, че е забравил.

Подозирайки, че е така, Лейни се опита да измисли извинение.

— Прав съм, нали? — изръмжа яростно Макс. — Той шибано е забравил, точно както винаги шибано е забравял за мен. Аз съм празно пространство, що се отнася до него…

— Това не е вярно — прекъсна го яростно Лейни. — Той е много зает в момента…

— Да бе, много му пука — рече Макс. И като се втурна през кухнята, изчезна в пристройката.

Лейни погледна мълчаливата си приятелка.

— А като мащеха е още по-забавно — каза тя сухо.

 

 

— Какво има? — попита нежно той. — Днес не изглеждаш на себе си.

— Не, екстра съм — увери го Тиърни, като се усмихна, накланяйки глава. Нямаше начин да му обясни, че току-що са имали шумна кавга с майка й, би изглеждало толкова детински. — Все пак нали летиш обратно утре? — попита тя срамежливо.

Той кимна и начинът, по който я гледаше от екрана с премрежените си тъмни очи, накара сърцето й да подскочи. Той беше напълно, умопомрачително, потресаващо привлекателен… Беше толкова луда по него и нервна, и развълнувана, че едва можеше да говори.

— Какво прави днес? — попита той.

Тя се опита да свие небрежно рамене.

— Нищо важно — отвърна, защото не искаше да му напомня, че е била на училище.

— Прочете ли нещо?

Дъхът й спря, когато кимна. Това че той само го спомена, я караше да чувства, сякаш гори там долу между бедрата. Дали той наистина ще прави с нея това, което героите правеха един на друг в книгата?

Той се усмихна. Тиърни чувстваше, че ще припадне.

— Мислила ли си какво ще облечеш в събота? — попита той.

Господи, сякаш беше мислила за нещо друго! Това я държеше будна нощем, доминираше при всеки разговор със Скай.

— Непрекъснато си променям мнението — призна тя — но в петък ще пазарувам в Лондон със Скай.

Думите й, изглежда, го заинтригуваха.

— Бих искал да ти купя нещо — каза той. — Кой е любимият ти дизайнер?

Кой беше любимият й дизайнер? Сериозен ли беше?

— Хм, ами харесвам „Долче и Габана“, но те са доста скъпи…

— Това няма значение. Ще ти взема нещо от „Долче и Габана“. А какво мислиш за обувките? „Лубутен“ ли предпочиташ, или „Джими Чу“, или „Ерве Леже“!

Тя почти зяпна.

— Остави това на мен — рече той с усмивка. — Просто ми изпрати есемес с размерите си и ще имам приятна изненада за теб.

Тиърни вече се чудеше как ще преживее следващите няколко дни.

— Къде ще се срещнем? — попита плахо тя.

Той се замисли.

— Пиши ми адреса на Скай и аз ще те взема в края на улицата. Нямам търпение да те видя.

Тя смело прошепна:

— И аз също нямам търпение да те видя.

Той присви романтично очи.

— Толкова си красива. Непрекъснато си представям, че сме заедно, и това ме влудява.

Само ако знаеше, че това влудяваше и нея…

— Сега трябва да вървя — каза той. — Не забравяй да ми пратиш есемес с тези подробности. Ще се обадя отново по скайп преди събота. — И с многозначително повдигане на веждите, което почти я побърка, той прекъсна връзката.

Тиърни тръгна към кухнята, за да разбере дали майка й вече беше в по-добро настроение. Надяваше се да е така, защото умираше от глад и знаеше, че ако поиска ядене, когато майка й е в лошо настроение, тя вероятно ще й каже да си го приготви сама.

Завари Стейси да готви нещо на печката в голям тиган. Тиърни озадачено огледа стаята.

— Къде е мама?

— Тя имаше леко главоболие — отговори Стейси — така че отиде горе да си легне. Чаят ще е готов след малко.

Въпреки че знаеше, че трябваше да предложи помощта си, Тиърни каза, че ще дойде след малко, и като остави Стейси да се оправя, изтича горе в стаята на майка си.

— Мамо? — повика тихо от вратата. — Може ли да вляза?

След лека въздишка Лейни отговори:

— Щом трябва…

Тъй като тя лежеше настрана, обърната с гръб, Тиърни заобиколи да седне, така че да я вижда. И веднага се разтревожи, когато осъзна, че майка й е плакала.

— Какво има? — попита тя неуверено. — Какво е направил татко този път? Каквото и да е, не е било нарочно.

Трогната от желанието й да защити баща си, Лейни я хвана за ръката.

— Всичко е наред — каза тя. — Няма нищо, за което да се притесняваш.

Тиърни я наблюдаваше неуверено.

Лейни се усмихна.

— Съжалявам, че ти се развиках… Сега ми кажи как мина днес изпитът ти. По какво беше?

— Френски устен. Беше идеално. Смятам, че го взех. — Всъщност тя не беше сигурна, че е минало добре, толкова беше заета с мисли за него, но едва ли щеше да го признае пред майка си. — Може ли да легна до теб?

Като повдигна ръка, така че тя да може да се сгуши до нея, Лейни затвори очи и вдиша свежия лимонов аромат на косата на дъщеря си.

— Разкажи ми кога се срещнахте с татко за първи път — помоли Тиърни, надявайки се да напомни на майка си колко много го обича.

— О, Тиърни, не сега — промърмори Лейни.

Объркана, дъщеря й помълча няколко минути. Това, за което умираше да попита, беше дали родителите й са правили секс при първата си среща. Ала не беше сигурна, че е много удобно в момента. Вместо това каза: — Знам, че с татко сте спали заедно, преди да се ожените, иначе нямаше да ме има… Или пък щеше, но разбираш какво искам да кажа…

— Тиърни…

— Просто се чудех, колко време си го познавала, преди всъщност да го направите?

Лейни дълго мълча.

— В интерес на истината — рече след малко тя — това се случи много скоро след като се запознахме. Но ако ти…

— Значи, той все още те уважаваше след това? Искам да кажа, очевидно е искал да те види отново…

— Тиърни, опитваш се да ми кажеш нещо ли?

— Не! Какво например?

— Ами че си срещнала някого и си…

— Няма начин, тук наоколо няма кого да срещнеш. Просто искам да знам, това е всичко.

— Кой е той? — попита Лейни.

— Току-що ти казах, че няма никой.

— Ако има, знаеш, че можеш да го доведеш вкъщи. Татко ти и аз бихме искали да се запознаем с него.

Тиърни потръпна само като си представи как би се разиграла тази сцена.

— Мисля, че вече трябва да сменим темата, защото ти ме разбра съвсем погрешно.

— Добре — съгласи се Лейни.

След известно мълчание Тиърни прошепна:

— Звучиш наистина уморено.

— Така е.

— Не си болна, нали? Искам да кажа, освен главоболието.

— Не, не съм болна.

Изминаха още няколко минути.

— Сигурна ли си, че не си против да отида в Лондон за рождения си ден?

— Знаеш, че съм против, но щом така искаш…

— Искам го повече от всичко и това не е неуважение към теб и татко. Винаги сте ми организирали страхотни рождени дни, но аз вече не съм дете. Трябва да направя нещо свое.

— Разбирам. Ще ми липсваш.

— И вие ще ми липсвате много, но аз ще се върна в понеделник или вторник. Знаеш ли, какво ще кажеш, да го отпразнуваме на патерица в кръчмата, в която бяхме миналият месец за рождения ден на Стейси? На вас с татко наистина ви хареса там.

— Звучи като добра идея.

— Мамо?

— Да?

— Сигурна ли си, че си добре?

— Просто имам главоболие.

— Значи, искаш да се махна.

— Не, хубаво е да си лежим тук така. Не го правим често напоследък.

Тиърни сплете пръсти с тези на майка си и се опита да не мисли колко е гладна.

— О, не — засмя се Лейни, когато Зав се втурна, пързаляйки се по коридора, и се блъсна с трясък във вратата.

— Мамо! Аз съм отвън. Може ли да вляза? — извика той.

Тиърни също избухна в смях.

— Къде си?

— Отвън! — повтори той възмутено. — Къде си ти?

— Тук, вътре.

В същия момент вратата се отвори рязко и виждайки майка си и сестра си на леглото, той се хвърли със скок върху тях. Лейни го хвана и притисна, а Тиърни го гъделичкаше, докато той успя да се освободи и се покатери върху майка си.

— Предаваш ли се? — попита Зав, боксирайки с ръце във въздуха.

— Никога! — извика Лейни.

— Да, предаваш се. Аз съм шампионът, а чаят е готов.

— Ще те изпреваря до долу — предизвика го Тиърни.

Като скочи от леглото, той се изстреля със сестра си, следваща го по петите.

Ако имаше избор, Лейни знаеше, че би останала в леглото си цялата нощ, но това не би било честно спрямо Стейси, а и в крайна сметка щеше да притесни децата. Така че тя се изправи и отиде в банята да наплиска с вода лицето си.

Питаше се какво ли прави той сега, как се чувства, дали мисли изобщо за нея и децата. Сърцето й премаля… Трябваше да летят за Италия след по-малко от две седмици и тя почувства внезапно страх, че той може да реши да не дойде с тях. Том знаеше колко много означава това пътуване за нея и винаги го беше подкрепял, но може би вече не беше приоритет за него.

Гледайки зачервените си страни в огледалото, тя усети, че настръхва от гняв и решителност. Каквото и да реши той, тя вече беше направила всички резервации и нямаше намерение да ги отменя…