Сюзън Луис
Италианска афера (12)

Глава дванадесета

Лейни грабна телефона си, който вибрираше, и отвори есемесите: видя един от Стейси, потвърждаващ, че тя може да лети до Италия в събота, но вероятно ще остане само седмица.

Добрата новина все пак е — продължаваше Стейси — че се връщам в Глостършър тази вечер, така че от влака ще дойда направа при теб.

Въпреки че беше говорила надълго и нашироко със Стейси през последните няколко дни, разказвайки й всичко, което се случи, мисълта да я види отново изведнъж я ободри. Не беше чак толкова зле, когато най-добрата й приятелка беше до нея…

Том й писа тази сутрин, че Кърстен е била изписана от болницата, но не беше казал кога отново ще си дойде у дома.

Сигурно щеше да се върне, преди да заминат за Италия? Той знаеше колко разстроени са децата сега, след като им беше съобщила новината.

— Мамо! Не чувствам любов — извика възмутено Зав.

Лейни захвърли телефона си и бързо отиде да го прегърне и целуне.

— По-добре ли е така? — попита тя, като приглади косата му. Какво й беше казал? Умът й блуждаеше навсякъде — сякаш вече не можеше да се концентрира върху нищо.

— Наистина целуваш мокро — каза той, но милото му красиво лице гледаше нагоре към нея с любов, показвайки, че не е сърдит, а само се закача. Беше разтревожен и объркан, и не съвсем сигурен в себе си, както беше преди няколко дни. — Е, ще дойдеш ли? — попита той.

— Къде?

— Да храним патиците заедно с дядо и с Макс. Те вече отидоха долу при езерото, така че ще трябва да тичаме, за да ги настигнем.

Целувайки го отново, Лейни предложи:

— Защо не тръгнеш преди мен? Имам да се обадя на няколко телефона.

Зав остана на мястото си.

— На татко ли? — попита той неуверено.

Тя кимна.

— И на него. Чувал ли си го днес?

Зав вдигна рамене.

— Нещо такова. Той звънна да пита как съм, а аз му казах, че трябва да си дойде у дома, но след това ни прекъснаха.

— Той не ти ли се обади пак?

— Не, писа ми, че ще се прибере веднага щом може. Искаш ли да го видиш? — Измъкна телефона от джоба си и й го подаде.

Моля, не се притеснявай, синко, аз ще се върна веднага щом мога. Ако не успея, преди да заминете за Италия, приятно прекарване, грижи се за мама и Тиърни и помни колко много те обичам. P. S. Обаждай се всеки път, когато искаш, докато си далеч, не се тревожи за това колко струва.

Лейни отново изтръпна от гняв и отчаяние, беше й трудно да говори. Значи, Том нямаше да се върне, преди да заминат, и го беше казал на Зав с есемес.

Веднага след като Зав тръгна, тя грабна телефона си.

— Какво, по дяволите, мислиш, че правиш? — развика се тя, когато най-накрая се свърза с него. — Видях съобщението ти до Зав. Той е дете. Той има нужда от теб…

— Лейни, аз правя всичко по силите си тук — надвика я Том. — Не ми е лесно и честно казано, в момента ти си в по-добра позиция да се справиш, отколкото Кърстен.

— Така ли? Ами честно казано, нито аз, нито децата ти би трябвало да се справяме без теб. Говори ли вече с Тиърни?

— Опитах се, но тя не иска да ме чуе. Какво точно им каза?

— Какво, по дяволите, си мислиш, че съм им казала? Фактът, че имаш дъщеря от друга жена, не е ли достатъчен, за да разбие техния свят? Те ти вярваха, Том, както и аз. Ние вярвахме в теб по начин, който явно никога не си заслужавал. Всъщност знаеш ли, аз не искам повече да водим този разговор. — И преди той да успее да възрази, тя затвори и изключи телефона си.

Миг по-късно звънна стационарният телефон, но секретарят беше включен и тя го остави да звъни, като си наля голяма чаша вино и я занесе навън. Нямаше да спечели нищо, ако говори с него сега, очевидно не можеха да общуват нормално. Чувайки нотките на безсилие в гласа му и знаейки, че Кърстен може би ги слуша, й идваше твърде много…

Когато Стейси пристигна, Лейни решително заяви:

— Сега ще се съсредоточа върху Италия. Заминаваме в събота… — Гласът й потрепна, а когато приятелката й я прегърна през раменете, й стана още по-трудно да се овладее. — И Тиърни просто не го приема много добре.

— Къде е тя сега?

— При Моди. Говорих по-рано с Кас, майката на Моди. Честно казано, исках да се уверя, че Тиърни наистина е там. Последното, което ми трябва, е тя да избяга в Лондон или някъде другаде, за да се опита да накаже баща си. И мен. По някаква причина тя изглежда ядосана и на мен.

— Хм, вероятно не може да понесе да те гледа наранена — коментира Стейси, доливайки чашите им. — Това я кара да се чувства безпомощна и виновна, както правят децата, когато родителите им имат проблеми.

Лейни кимна в съгласие.

— Мислиш ли — започна тя отново, чувствайки, че се движи опасно близо до ръба — че това наистина е краят за мен и Том? Моля те, кажи не, моля те, моля те, кажи не, дори и да не го мислиш.

— Трудното е — отговори Стейси — че не знаеш какво всъщност иска той, когато Кърстен премине през това — ако премине, и ние все още не знаем колко е сериозно. Предполагам, че не си му задала този въпрос.

Лейни поклати глава.

— Нямах голяма възможност и да бъда честна, наистина не искам да знам подробности какво е ставало през всичките тези години. Още по-малко желая да го видя сломен заради друга жена. Знам, че съм страхлива и че ще трябва да го преживея в някакъв момент, но засега не мога да се заставя.

— Това пътуване до Италия не можеше да се случи в по-подходящо време — отбеляза Стейси. — Последното нещо, което ти е нужно, е да седиш тук в очакване да узнаеш какво става там.

— Знаеш ли, непрекъснато си спомням, когато вие с Дерек се разделихте… — присви очи Лейни. — Той никога не го каза направо и не призна, че всичко между вас е свършило. Продължаваше да те води за носа, оставяйки те да мислиш, че бихте могли да оправите нещата… — Тя толкова се напрегна изведнъж, че сякаш цялото тяло я заболя и я обзе ужасно чувство на страх, така че едва можеше да се движи или да мисли. Най-лошото за Стейси беше жестокостта на Дерек накрая. Дали и Том щеше да достигне до този момент? Щеше ли да дойде време, когато наистина изобщо няма да го е грижа за нейните чувства?

— Том не е Дерек — отбеляза тихо Стейси. — Той има много повече качества и въпреки че ти е трудно да го чуеш, едно от тях е, че се опитва да бъде до Кърстен и Джулия и в същото време да не се раздели с вас.

Лейни се усмихна горчиво.

— Това обаче няма да сработи, защото каквото и да стане, вече никога не може да бъде същото… Кърстен и Джулия винаги ще съществуват.

 

 

— Не слушай Моди! — съскаше Скай по телефона. — Тя просто е нещастна малка девственица, която не разбира нищо от мъже. — Тиърни се извърна от Моди, като се страхуваше, че тя може да чуе. — Ти си луда по него наистина — продължаваше да бърбори Скай. — Просто цялата тази история с вашите е объркала главата ти. Казвам ти, чувствах се ужасно прецакана, когато моите се разделиха, но после разбрах, всъщност някой ми каза, че трябва да престана да се държа като че ли те са моя отговорност. И ти трябва да направиш същото. Те са възрастни, нека си решават нещата между себе си, а ако не могат, това не е по твоя вина. Ти имаш свой собствен живот, също като и аз. И виж ме сега, разполагам с пълната свобода, която бих могла да пожелая, и това наистина ми помогна да порасна.

Тиърни не можеше да го отрече, защото Скай беше най-зряла за възрастта си от познатите им. Тя също искаше да бъде като нея, абсолютно хладнокръвна, никога да не допуска нищо да я засегне, но засега не се справяше много добре…

— Ще бъда при теб утре — напомни й Скай — ще можем да си поговорим тогава, но междувременно непременно иди да се видиш с Грей. — Тя бе започнала да нарича така Гай. — Той го иска, а знаеш, че и ти всъщност го желаеш…

Ако беше така, тогава защо всичко това започна да я отвращава?

След като затвори, тя погледна виновно Моди.

— Ще отидеш, нали? — укори я Моди, а сините й очи блестяха остро зад черните рамки на очилата.

— Не знам — измънка Тиърни. — Аз обещах…

— Какво от това? Ти си луда да се забъркваш, ако не го искаш. Той е просто един перверзник… Наистина адски готин перверзник, но се занимава с някои твърде странни неща.

Въпреки че Тиърни не можеше да го отрече, всъщност тя вече не мислеше за него. В ума й беше Джулия и каква ли е тя. Каквато и да беше, Тиърни вече я мразеше, защото отнемаше баща им. Тя нямаше право, дори ако майка й е болна. Неговото място беше у дома с нея, Зав и Макс. И с мама, която беше съвсем съсипана…

Очите й се насълзиха. Не можеше да понесе мисълта колко страда майка й, това беше най-лошото нещо на света, но не искаше да говори с нея и най-вече не щеше да говори с баща си, който продължаваше да й праща съобщения и да звъни.

„Моля те, обади ми се, Тиърни — беше настоял той по-рано. — Уверявам те, че щях да дойда, ако можех, но тук нещата са трудни. Джулия не е толкова силна, колкото теб, тя се нуждае…“

На това място тя изтри съобщението, защото какво й пукаше за Джулия, по дяволите?

Единственото, което я интересуваше в действителност, беше какво да направи тази вечер.

— Обещах му, че ще бъда пред „Надежда и котва“ в осем часа — призна тя пред Моди.

— Ами сега му изпрати есемес, че няма да можеш — посъветва я приятелката й. — Измисли някакво извинение, че трябва да отидеш някъде с майка ти или че не си много добре.

Тиърни сведе очи към телефона си. Истината е, че единственият човек, когото наистина искаше да види, беше баща й, макар че никога нямаше да му го каже. Ала така или иначе това не можеше да се случи, докато той беше при Джулия, така че и тя можеше да отиде да се срещне с Гай.

Само че действително не искаше да го вижда, въпреки че му каза по телефона, че го желае. А сега той беше дошъл чак дотук. Дори беше запазил хотел за тази нощ, а Моди щеше да е нейното алиби.

Тиърни отвори съобщенията си и написа есемес. Наистина, наистина съжалявам, но кризата у дома е адска, така че няма да успея. Стегна се и натисна изпращане.

Около минута по-късно получи отговор. Не мога да повярвам. Вече съм тук и съм луд да те видя. Не можеш ли да измислиш нещо?

Очите на Тиърни тревожно срещнаха погледа на Моди.

— Какво да му кажа?

Приятелката й се замисли.

— Просто го игнорирай — реши тя. — Нали няма да се втурне в къщата ви, за да те отведе?

Вярно, че не би го направил, но все пак…

— Толкова ще се ядоса.

— Е, и? Ще му мине.

Тиърни подскочи, когато телефонът й иззвъня. Виждайки, че е баща й, тя веднага отговори.

— Не искам да говоря с теб — изръмжа тя. — Мразя те за това, което направи…

— Тиърни, трябва да поговорим…

— За Джулия, страхотно, умирам да чуя всичко за нея. Ти си лицемер и лъжец и ако си мислиш…

— Ще ме изслушаш ли, моля те…

— Не! Не искам да слушам нищо, което имаш да кажеш, особено за нея.

— Ти изобщо не я познаваш…

— И нямам намерение… Тя няма нищо общо с мен, а също и ти вече, така че се махай и ме остави на мира… — Затвори телефона и избухна в разтърсващи ридания. — Мразя го — кипеше тя. — Това, което е направил, лъжите, които е казвал, това просто е подигравка с всичко.

Приятелката й я гледаше печално.

— Не мисля, че това означава, че не му пука за теб, все пак.

Телефонът на Тиърни издаде сигнал за есемес. Тя видя, че е от Гай, и го подаде на Моди.

Може ли да се срещнем сутринта?

— Ако не беше майка ми — каза Тиърни — щях да избягам с него сега, но не мога да я оставя да се справя с това сама. Тя не е направила нищо лошо, а аз бях наистина несправедлива с нея…

Тя започна да плаче отново.

Все още с мобилния телефон на Тиърни в ръка Моди го погледна, когато иззвъня.

— Това е тя — заяви. — Искаш ли да й отговориш?

Подсмърчайки, Тиърни кимна, седна и протегна ръка.

— Здравей — каза тя.

— Добре ли си? — попита майка й.

— Не. Татко току-що звъня. Иска да говорим, но аз му заявих, че не ме интересува нищо, което има да каже.

Майка й въздъхна.

— Може би е добре, че заминаваме — рече замислено тя. — Малко повече дистанция и промяна на средата може да ни се отразят добре на всички.

Искра на надежда припламна в душата на Тиърни.

— Значи, той ще дойде?

Последва мълчание.

— Не, той няма да дойде — каза Лейни.

Сърцето на Тиърни се сви.

— Мамо, ти плачеш — изхленчи тя. — Моля те, не плачи. Не се нуждаем от него там. Всичко ще бъде наред.

— Аз не плача — увери я Лейни.

Знаейки, че лъже, Тиърни предложи:

— Искаш ли да си дойда вкъщи?

— Всичко е наред, остани да си побъбриш с Моди. Ще се оправя.

— Сигурна ли си?

— Разбира се…

— Обичам те.

— И аз те обичам. Лека нощ.

— Лека нощ — прошепна Тиърни, знаейки, че единственото нещо на света, което искаше в момента, беше да прегърне майка си…